О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161 31.05.2016г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на тридесет и първи май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 215 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е чл.203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на М.Г.Х. против Комисия за защита от дискриминация, гр.София за присъждане обезщетение в размер на 4320 лв за претърпени от М.Г.Х. неимуществени вреди -преживени негативни изживявания в периода 18.07.2012г. - 21.02.2014г. следствие постановеното на 18.07.2012г от Комисията за защита от дискриминация Решение № 220/18.07.2012г по преписка №230/2011г на КЗД, отменено като незаконосъобразно с Решение №3775 от 04.06.2013г по адм.д. № 7975/2012г на Административен съд-София град, оставено в сила с Решение № 2514 от 21.02.2014г по адм.д.№10989/2014г на Върховния административен съд.

След извършена служебна проверка по допустимостта на предявения иск, съдът намира, че делото не подлежи на разглеждане от Старозагорски административен съд, поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка, каквато представлява родовата подсъдност на заявения за съдебна защита материалноправен спор.

Разпоредбата на чл.128 от АПК очертава компетентността на административните съдилища, като общото между всички подведомствени на административните съдилища дела, е че представляват спорове по повод неправомерно развитие на административните правоотношения, както и на породените от него граждански правоотношения за обезщетение. Въз основа на специалната норма на чл.128, ал.1, т.5 АПК исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са изключени от разглеждане по общия исков ред и са подсъдни на административните съдилища. По аргумент от противното исковете за обезщетения за вреди, които не са породени от неправомерно развитие на административни правоотношения, се разглеждат от общите граждански съдилища по реда на ГПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ, а определящ е основният характер на дейността на органа, който е негов издател /т.1 от ТР Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Съответно, по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, пред административните съдилища подлежат на разглеждане само искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод упражняване на властнически правомощия, свързани с възложените на тези административни органи и длъжностни лица, и със съответен закон, функции (т.е.отговорност за дейност на администрацията). А за вреди, причинени от действия на правозащитните органи: органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, т.е. от дейност, която по същността си е правозащитна, отговорността на съответния правен субект се ангажира по общия исков ред.

Твърденията в исковата молба и съответно дължимата преценка дали актът, в причинна връзка с какъвто ищецът твърди, че е претърпял вреди, е издаден в хода на една административна по естество дейност или не, следва да се извърши с оглед дейността на КЗД, във връзка с която този акт е бил издаден.

В случая искът се основава на твърдения за претърпени от ищеца Х. вреди следствие акт /решение/ на Комисията за защита от дискриминация по повод подадена от Х. жалба по чл.47 ат.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ за установяване извършено спрямо него нарушение на чл.4 ал.1 от ЗЗД от началника на Затвора в гр.Стара Загора /решение №220/18.07.2012г по преписка № 230/2011г по описа на КЗД/, и което решение на КЗД впоследствие е било отменено като незаконосъобразно от съда. Съгласно чл.40 ал.1 от Закона за защита от дискриминация, Комисията за защита от дискриминация, е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Според ал.2 на същата норма, Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. В разпоредбата на чл.47 от ЗЗД са изброени правомощията на КЗД, вкл. да установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице /т.1/ и да постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение/т.2/.

Съгласно нормата на чл.65 от ЗЗД с постановеното решение на заседателния състав на КЗД се установява извършеното нарушение /т.1/, установяват се нарушителят и засегнатото лице/т.2/; определя се видът и размерът на санкцията /т.3/, прилагат се принудителни административни мерки /т.4/, установява се, че не е извършено нарушение на закона и се оставя жалбата без уважение/т.5/.

В случая със сочения като незаконосъобразен акт, КЗД е приела за установено, че Началникът на Затвора в гр.Стара Загора не е осъществил нарушение на чл.4 ал.1 от ЗЗД, вр.с с §1 т.7 от ЗЗД по отношение на лишения от свобода М.Г.Х. въз основа на признак „религия” и са оставени без уважение останалите подадени от него жалби, т.е. сочения като обусловил вредите акт е по т.5 на чл.65 от ЗЗД. Т.е. акт на специализиран държавен орган за защита от дискриминация, действал като независим такъв и който въз основа на развилото се пред него състезателно производство и с оглед установени от този орган факти, е взел решение, че не е налице твърдяното от жалбоподателя в производството пред КЗД нарушение на норма, елемент от антидискриминационното законодателство. Следователно актът, от който се твърди настъпването на вредите, не е постановен в хода изпълнително-разпоредителна /административна/ по естество дейност, а този акт е постановен от орган, който е действал в случая като правозащитен такъв —”специализиран” именно в областта на потърсената от М.Х. защита срещу дискриминацията.

Ето защо не е налице процесуалноправната предпоставка по чл.204, ал.1 от ЗОДОВ за допустимост на предявения иск - липсва акт на администрацията, издаден при или по повод упражняване на властнически правомощия. Търсената с предявения от Х. иск обезвреда от Комисията за защита от дискриминация следствие акт по чл.47 т.1 и т.2 от ЗЗД, постановен от заседателен състав на Комисията, разгледал преписка №230/2011г на КЗД, не може да се реализира по реда на чл.1 ал.2 вр. с ал.1 от ЗОДОВ и чл.203 и сл. от АПК, което е и пречка Административен съд Стара Загора да го разгледа и реши по същество.

С оглед на което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА исковата молба на М.Г.Х. против Комисия за защита от дискриминация, гр.София за присъждане обезщетение в размер на 4320 лв за претърпени от М.Г.Х. неимуществени вреди — преживени негативни изживявания в периода 18.07.2012г— 21.02.2014г. следствие постановеното на 18.07.2012г от Комисията за защита от дискриминация Решение №220 /18.07.2012г по преписка №230/2011г на КЗД, отменено като незаконосъобразно с Решение №3775 от 04.06.2013г по а.д. № 7975/2012г на Административен съд - София град , оставено в сила с Решение № 2514 от 21.02.2014г по адм.д.№10989/2014г на Върховния административен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 215 по описа за 2016г. на АС Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: