О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 173 14.06.2016г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

като разгледа административно дело № 226 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалбата на ЕТ „Карко - Константин Карагитлиев”, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.”Хан Крум” № 20, против Решение № 155, взето по протокол № 9 от заседание на Общински съвет Казанлък, проведено на 28.04.2016г., с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.35, ал.1, във вр. с чл.41, ал.2 от, чл.43 и чл.81, ал.1 и ал.8 от Наредба № 15 на ОбС – Казанлък, е решено да бъде извършена продажба чрез публичен търг по реда на глава шеста от наредба № 15 за придобиване управление и разпореждане с имоти, общинска собственост, приета от Общински съвет – Казанлък, на следните общински имоти: Поземлен имот с идентификатор 35167.504.7856 по Кадастралната карта и регистри на гр.Казанлък, одобрени със заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.Казанлък, ул.”Никола Петков”, с обща площ 1617 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, ведно с построените сгради масивна конструкция № 1: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.504.7856.1 по КККР на гр.Казанлък, със застроена площ от 316 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.504.7856.2 по КККР на гр.Казанлък, със застроена площ от 301 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.504.7856.3 по КККР на гр.Казанлък, със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.504.7856.4 по КККР на гр.Казанлък, със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.504.7856.5 по КККР на гр.Казанлък, със застроена площ от 69 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; определена е начална тръжна цена 126 140лв без ДДС и е упълномощен кмета на община Казанлък да организира провеждане на публични търгове за продажба на посочените имоти, както и да извърши всички последващи правни и фактически действия във връзка с продажбата им.

С жалбата се твърди, че едноличния търговец е собственик на промишлените сгради по силата частно правоприемство /прехвърлителни сделки/ от лицата, които са ги построили и чрез лично строителство на част от същите постройки. Поддържа се твърдение, че сградите – предмет на обжалваното решение, не са собственост на общината, която цели да заобиколи закона, чрез продажбата им. Жалбоподателя сочи, че е отправил искане вх.№68-2468-1/17.11.2-14г. да му бъде заплатена стойността на подобренията върху поземления имот /стойността на сградите/ или да бъде извършено прихващане с насрещни задължения към община Казанлък. Съпоставяйки стойността на подобренията, която търси от общината и определената първоначална тръжна цена в обжалваното решение, оспорващия е стигнал до извод, че разпоредената продажба е начин да не бъде възмезден едноличния търговец – собственик на сградите.

С допълнителна молба вх.№ 2238/ 07.06.2016г. жалбоподателят представя копие на искова молба, предявена от ЕТ”Карко-Константин Карагитлиев” против Община Казанлък с искане да се признае за установено, че ответника не е собственик на сградите, описани в т.11 от АЧОС № 3235 от 01.03.2016г., предмет и на обжалваното решение на Общински съвет Казанлък. В исковата молба се твърди, че сградите са изградени и придобити в собственост от ищеца, което становище се съдържа и в жалбата против оспорения административен акт.

Въз основа на твърденията в жалбата и представените с преписката по приемане на оспореното решение доказателства, настоящия състав на Административен съд Стара Загора намира, че жалбата е процесуално недопустима, по следните съображения:

Съгласно чл.8, ал.11 от Закона за общинската собственост, решенията на общинския съвет за разпореждане с имоти и вещи, общинска собственост подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл.45 от ЗМСМА. Нормата указва изрично, че и тези актове на органите на местно самоуправление могат да бъдат предмет на административен и съдебен контрол за законосъобразност като сочи и реда за неговото провеждане, но не установява правен интерес от оспорване за всички лица. Прокуратурата, областният управител и кметовете имат признато от закона право да искат контрол върху актовете за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, но всички останали правни субекти следва да се легитимират процесуалноправно с твърдения и доказателства за наличие на правен интерес. Последния е налице тогава, когато се засягат пряко и непосредствено права и интереси или се създават задължения за лицата. Административният акт трябва да поражда последици в правната сфера на лицето, което го оспорва. Жалбоподателя твърди, че притежава право на собственост, но от посочения конкретен начин на придобиването му – строителство на сгради върху общинския поземлен имот по време на изпълнение на договор за наем, не следва извод, че претендираното право съществува в неговия патримонуим. Право на собственост върху строежи, извършени в чужд имот се придобива по силата на учредено ограничено вещно право на строеж. Твърдение за реализиране на това право, чрез строежа на промишлените сгради не се поддържа в жалбата, нито в представената искова молба. От последната се установява, че е налице висящ съдебен спор по отрицателен установителен иск за собственост между жалбоподателя и община Казанлък, като повод за гражданския съдебен спор е обжалваното решение на общински съвет Казанлък. Следователно жалбоподателя предприема два алтернативни пътя за съдебна защита на претендираното право на собственост, респ. на цената на подобренията върху имота. При липса обаче на твърдение и удостоверяване на право на собственост върху имотите, предмет на обжалваното решение, се налага извод за липса на правен интерес, тъй като не съществуват правата, които пряко и непосредствено могат да бъдат засегнати от изпълнението на административния акт. Правото да се иска цената на подобренията не се засяга от продажбата на имота, поради което за жалбоподателя не съществува правен интерес да оспорва решението на общински съвет Казанлък за разпореждане с имоти, общинска собственост съгласно представения АЧОС. За пълнота следва да се каже, че при висящ съдебен спор за собственост жалбоподателя разполага с възможност за обезпечение на иска в посочените от закона случаи, но не може заявеният гражданскоправен спор да бъде разрешен чрез предявеното оспорване на Решение № 155/ 28.04.2016г. на Общински съвет Казанлък.

По изложените съображения съдът приема, че за ЕТ”Карко – Константин Карагитлиев” гр.Казанлък липсва правен интерес и съотв. активна процесуална легитимация за оспорване по съдебен ред на приетото от Общински съвет Казанлък Решение № 155 от 28.04.2016г., като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно производство. С оглед на което подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ „Карко - Константин Карагитлиев”, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.”Хан Крум” № 20, против Решение № 155, взето по протокол № 9 от заседание на Общински съвет Казанлък, проведено на 28.04.2016г, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 226/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: