О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 235 04.10.2016г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 262 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.147, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на Г.Г.Г. ***, уточнена с писмени молби вх. № 2607/ 07.07.2016г. и вх. № 3203/ 19.09.2016г., против Решение № 34576 от 17.05.2016г., издадено от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, в частта му, с която е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Г.Г. против Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона. Жалбоподателят оспорва направения от решаващия административен орган извод, че Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г. е редовно и надлежно връчен на 29.04.2014г. при прилагането на чл. 29, ал.7 от ДОПК. Поддържа, че доколкото връчването на акта за установяване на задължение по декларация е извършено през м. февруари 2016г. чрез ЧСИ Иван Стръмски, неправилно и необосновано е прието, че постъпилата в Община Стара Загора жалба вх. № 10-84-63/ 17.02.2016г. е подадена след изтичане на законово регламентирания преклузивен срок за оспорването на акта по административен ред. Направено е искане решението в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и преписката да бъде върната на Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора за разглеждане и произнасяне по същество по подадената от Г.Г. жалба против Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение като издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на материалния и на процесуалния закон, е правилно и законосъобразно. Излага доводи, че дори въз основа на събраните по делото доказателства да се приеме, че Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г. не е редовно връчен на Г.Г. на 29.04.2014г. при прилагането на чл. 29, ал.7 от ДОПК, то данъчно задълженото лице е узнало за акта при връчването на поканата за доброволно изпълнение – 26.09.2014г., което обуславя извод, идентичен с възприетото административно решение, а именно че депозираната на 17.02.2016г. в Община Стара Загора жалба против акта е подадена след изтичане на нормативно установения преклузивен срок по чл.107, ал.4 от ДОПК.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 от ЗМДТ и съгласно декларация по чл.54, ал.2 от ЗМДТ, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 34576/ 09.12.2013г. от инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора. С посочения АУЗД е установен размера на задълженията на жалбоподателя Г.Г.Г. за данък върху превозните средства за периода 2005г. – 2013г., за МПС марка „ТОЙОТА ЛИТАЙС” с рег. № СЗ4885ТВ и лихвата за просрочие, изчислена към 09.12.2013г., както следва: данък върху превозните средства общо в размер на 170лв. /главница/ и лихва в размер на 59.66лв. или установени задължения общо в размер на 229.66лв.

Съгласно представената по делото разписка, Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г. е връчен на 29.04.2014г. на Донка Генкова Георгиева, в качеството й на дъщеря на Г.Г. Генков.

С жалба, регистрирана в Община Стара Загора с вх. № 10-84-63 от 17.02.2016г., на основание чл.107, ал.4 от ДОПК, Г.Г. е оспорил Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г. пред Началника на отдел „МДТ” при Община Стара Загора, с искане за неговата отмяна, като незаконосъобразен.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 34576 от 17.05.2016г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, в обжалваната му част, на основание чл. 147, ал.1 от ДОПК, е оставена без разглеждане подадената от Г.Г.Г. жалба против Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г., с искане за отмяната му като незаконосъобразен. От фактическа страна възприетото административно решение се основава на обстоятелството, че АУЗД № 34576/ 09.12.2013г. е връчен на 29.04.2014г. на Донка Генкова Георгиева в качеството й на дъщеря на Г.Г.Г. и лице със същия постоянен адрес като данъчния субект, поради което АУЗД се явява редовно връчен при спазване на разпоредбата на чл.29, ал.7 от ДОПК. Законово регламентирания 14-дневен срок по чл. 107, ал.4 от ДОПК за обжалването на АУЗД № 34576/ 09.12.2013г. е изтекъл на 14.05.2014г., а жалбата против акта е подадена на 17.02.2016г. С оглед на което Началникът на отдел „МДТ” при Община Стара Загора е направил извод, че жалбата против АУЗД № 34576/ 09.12.2013г. е просрочена и като такава процесуално недопустима.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г. и Решение № 34576 от 17.05.2016г. на Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора, както и Покана за доброволно изпълнение изх. № ПДП003620БФ/ 09.07.2014г., издадена от орган по приходите в Община Стара Загора; удостоверения за постоянен и настоящ адрес на Г.Г.Г. и на Донка Генкова Георгиева; извлечения от програмния продукт на отдел „МДТ” при Община Стара Загора относно данни по декларации по чл.54, ал.2 от ЗМДТ, подадени от Г.Г.Г. и др.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Донка Генкова Георгиева – дъщеря на жалбоподателя Г.Г.Г.. Свидетелката заявява, че не може да си спомни през коя година и на коя дата й е бил връчен АУЗД. Била е студентка и на излизане за лекции, пред входа на жилищния блок, в който тя живее /в гр. Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин” № 2/, чула съседи да казват „Да, това е дъщеря му”. Един мъж отишъл при нея и я попитал каква е на Г.Г. и след като свидетелката му отговорила, че е дъщеря на Г. Г., мъжът й казал че „може да вземе това” и подал плик, след което св. Георгиева се разписала и взела плика. Пуснала плика в чантата, между папките /учебниците/ и забравила да го предаде на баща си. Не е отваряла плика и не знае какви документи е имало в него. Сетила се за плика много по-късно, когато баща й я попитал дали не е получавала документи от общината, адресирани до него, като така и не могла да намери плика, който й е бил връчен. Свидетелката Донка Георгиева заявява, че не живее заедно с баща си в апартамента в гр. Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин” № 2, като от близо 6 години баща й живее в с. Преславен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на Решение № 34576 от 17.05.2016г., издадено от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.147, ал.3 от ДОПК и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/, приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

В случая Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г. е издаден основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 от ЗМДТ - в хипотезата на служебно издаване на АУЗД поради обстоятелството, че задълженията за данък върху превозните средства по чл.52, ал.1 от ЗМДТ, определени въз основа на подадена от Г.Г. декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, не са заплатени в предвидените по чл.60, ал.1 от ЗМДТ срокове от данъчно задълженото лице. Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.4 от ЗМДТ, актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, правомощията на който, по отношение на актове за установяване на задължения за местни данъци и такси, се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община /чл.4, ал.5 от ЗМДТ/.

В чл. 33 от ДОПК е регламентирано, че всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага ЗАНН, се връчват по реда и в сроковете, посочени в глава шеста от ДОПК. По аргумент от чл.4, ал.1 от ЗМДТ, това е приложимия процесуален ред за връчване на актове за установяване на задължения по декларация за публични общински вземания.

Правилата за връчването на съобщения в административното производство по ДОПК намират своята основна уредба в нормите на чл.29 и чл.30 от кодекса. Съгласно чл.29, ал.1 от ДОПК връчването на съобщенията се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител (връчител) /чл.29, ал.2 от ДОПК/. В чл.29, ал.3 – ал.5 от ДОПК е регламентиран начина на връчване на съобщенията; в чл.29, ал. 6 и ал.7 нормативно е определен кръгът на лицата, на които могат да се връчват съобщенията на данъчния субект, а в чл.29, ал.8 и ал.9 са предвидени условията за надлежно връчване на съобщенията в хипотезата на връчване на място, различно от адреса за кореспонденция. Съгласно чл. 29, ал.6 от ДОПК съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, като в ал.7 на чл.29 е предвидена възможност освен на лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. Съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител /чл.29, ал.9 от ДОПК/.

Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация може да се направи извод, че връчването на актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите, в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на данъчно задължения субект – физическо лице. Съгласно чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК за физическите лица адресът за кореспонденция е постоянният им адрес, освен ако не е посочен писмено друг адрес. В случая от представените по делото извлечения от програмния продукт на отдел „МДТ” при Община Стара Загора относно данни по декларации по чл.54, ал.2 от ЗМДТ, безспорно се установява, че данъчно задълженото лице – Г.Г.Г., е посочил като адрес за кореспонденция с. Преславен, Община Стара Загора т.е адрес, различен от регистрирания постоянен адрес ***, е посочен изрично като адрес за кореспонденция и в АУЗД № 34576/ 09.12.2013г., като това е именно адресът, на който са били изпращани на Г. Г. други съобщения / актове, документи и книжа/, издавани от органите по приходите на Община Стара Загора. Но от доказателствата по делото безспорно се установява, че връчването на Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г., не е било направено на посочения от данъчния субект адрес за кореспонденция в с. Преславен, община Стара Загора. След извършена преценка по чл.172 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът кредитира с доверие показанията на разпитаната в качеството на свидетел Донка Генкова Георгиева – дъщеря на Г.Г.Г., като последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Съгласно показанията на св. Георгиева, на която /видно от удостовереното в представената разписка за получаване на Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г./, е бил връчен посочения АУЗД на 29.04.2014г., връчването е извършено на адрес гр. Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин” № 2, вх. „В” т.е на адрес, различен от адреса за кореспонденция по чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК на Г.Г.. Действително законът, в разпоредбите на чл.29, ал.8 и ал.9, допуска връчването на съобщенията на място, различно от адреса за кореспонденция на данъчния субект - по месторабота или на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител. Очевидно в случая обаче връчването не е по местоработата на жалбоподателя, а тъй като не е извършено лично на Г. Г. или на упълномощен негов представител, не е налице и редовно и надлежно връчване на АУЗД № 34576/ 09.12.2013г. в хипотезата на чл.29, ал.9 от ДОПК.

Необосновано и при неправилно приложение на закона с оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 34576 от 17.05.2016г. на Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора е прието, че доколкото АУЗД № 34576/ 09.12.2013г. е връчен на 29.04.2014г. на Донка Генкова Георгиева в качеството й на дъщеря на Г.Г.Г. и със същия постоянен адрес като данъчно задълженото лице, АУЗД се явява редовно връчен при спазване на разпоредбата на чл.29, ал.7 от ДОПК. Действително посочената норма регламентира, че освен на лицата по ал. 6 /т.е на данъчния субект, на негов представител или пълномощник/, съобщение на физическо лице може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. Но тази разпоредба и предвидената в нея възможност за връчване на актове, издавани от органите по приходите по реда на ДОПК, на пълнолетен член на домакинството на данъчния субект или на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, следва да се разглежда в контекста на чл.29, ал.1 от ДОПК и въведеното с нормата изискване връчването на съобщенията в административното производство по ДОПК да се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Следователно хипотезата на чл.29, ал.7 от ДОПК би била приложима единствено и само в случаите, когато връчването е извършено на адреса за кореспонденция на данъчно задълженото лице. Този извод следва както от систематичното място на разпоредбата на ал.7 на чл.29 при регламентацията на правилата за връчването на съобщения в административното производство по ДОПК, така и по аргумент за противното от нормата на чл.29, ал.9 от ДОПК, предвиждаща, че съобщението може да се връчи и на всяко друго място /различно от определените по чл.29, ал.1 и ал.8 от ДОПК/, когато се получава лично от лицето или от негов представител. Ето защо при тълкуването на чл. 29, ал.7 във вр. с ал.1 и ал.9 от ДОПК следва извода, че посочената разпоредба регламентира връчването на съобщения на адреса за кореспонденция на данъчния субект, на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес като адреса за кореспонденция на ДЗЛ. Настоящият случай не е такъв. АУЗД № 34576/ 09.12.2013г., в нарушение на императивното изискване на чл. 29, ал.1 от ДОПК, не е връчен на изрично посочения от Г.Г. /в т. ч в декларацията по чл.54, ал.2 от ЗМДТ/ адрес за кореспонденция по см. на чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК. Връчването не е направено по месторабота, нито лично на данъчния субект или на негов упълномощен представител, за да се приеме че АУЗД е надлежно връчен в хипотезите на чл.29, ал.8 или ал.9 от ДОПК. АУЗД № 34576/ 09.12.2013г. е връчен на Донка Генкова Георгиева – дъщеря на Г.Г.Г., която обаче не е пълнолетен член на домакинството му /тъй като по делото безспорно се установи, че не живеят в едно домакинство по см. на §1, т.2 от ДР на ДОПК/; нито е пълнолетно лице, имащо същия постоянен адрес като посочения от Г. Г. адрес за кореспонденция. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството, че постоянният адрес на лицето, на което е бил връчен АУЗД № 34576/ 09.12.2013г., съвпада с постоянния адрес на Г.Г., доколкото данъчно задълженото лице изрично е посочило и декларирало адрес, различен от регистрирания постоянен такъв, като адрес за кореспонденция по ДОПК. Ето защо не може да се приеме, че АУЗД № 34576/ 09.12.2013г. е надлежно връчен в хипотезата на чл. 29, ал.7 от ДОПК.

С оглед на гореизложеното фактически, правно и доказателствено необоснован е направения в оспореното решение извод, че АУЗД № 34576/ 09.12.2013г. е редовно връчен на 29.04.2014г. на Г.Г.Г. чрез дъщеря му Донка Генкова Георгиева при спазване на разпоредбата на чл.29, ал.7 от ДОПК.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че дори да се приеме, че АУЗД № 34576/ 09.12.2013г. не е редовно връчен на Г.Г. на 29.04.2014г. при прилагането на чл. 29, ал.7 от ДОПК, то данъчно задълженото лице е узнало за акта при връчването на поканата за доброволно изпълнение – 26.09.2014г., което обуславя извод, идентичен с възприетото административно решение, а именно че депозираната на 17.02.2016г. в Община Стара Загора жалба против акта е подадена след изтичане на нормативно установения преклузивен срок по чл.107, ал.4 от ДОПК. Действително Покана за доброволно изпълнение изх. № ПДП003620БФ/ 09.07.2014г., издадена от орган по приходите на Община Стара Загора, за доброволно изпълнение на задължението по АУЗД № 34576/ 09.12.2013г., е получена от Г.Г. на 26.09.2014г. Но липсват доказателства към тази покана за доброволно изпълнение приложено да е бил изпратен съотв. получен от Г. Г. АУЗД № 34576/ 09.12.2013г. А съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му. В този смисъл дали и кога Г.Г. е „узнал” за издадения АУЗД е ирелевантно за началния момент, от който започва да тече срока за оспорването на акта по административен ред, доколкото този начален момент е изрично определен в закона като такъв, считано от получаването на акта.

В тежест на приходната администрация е да установи при условията на пълно главно доказване фактите, на които основава възприетото административно решение за преклудирано право на оспорване на Г. Г. по жалбата му срещу АУЗД № 34576/ 09.12.2013г. Доколкото в хипотезата на чл.107, ал.4 от ДОПК срокът за упражняване на правото на обжалване на АУЗД по административен ред започва да тече от датата на получаване на акта, то доказването на надлежното връчване на АУЗД на данъчния субект при спазване на нормативно регламентираните изисквания по чл.29 от ДОПК, е в тежест на ответника в настоящото производство. В случая доказателства в посочения смисъл за надлежното връчване на АУЗД № 34576/ 09.12.2013г., съотв. за датата на неговото връчване на жалбоподателя Г.Г., не са представени. При ненадлежно връчване на АУЗД срокът по чл.107, ал.4 от ДОПК не е започнал да тече и съответно не е изтекъл към датата на подаване на жалбата от Г. Г. за оспорването на акта по административен ред. С оглед на което неправилно решаващият административен орган е приел, че жалбата против Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г. е подадена след изтичане на нормативно регламентирания преклузивен срок и съотв. че е налице пречка за разглеждането й по същество с произнасяне по нейната основателност, поради процесуалната й недопустимост.

С оглед на което Решение № 34576 от 17.05.2016г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора в оспорената му част следва да бъде отменено и преписката да бъде върната за произнасяне по основателността на подадената от Г.Г. жалба против Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г., включително по направеното възражение за погасяване на задълженията по давност.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като в тежест на Община Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на сумата от 310лв., от която 10лв. – внесена държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.09.2016г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.147, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.88, ал.3 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Г.Г. ***, Решение № 34576 от 17.05.2016г., издадено от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Г.Г. против Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г.

ВРЪЩА преписката на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, за разглеждане и произнасяне по същество по подадената от Г.Г.Г. жалба вх. № 10-84-63/ 17.02.2016г. против Акт за установяване на задължение по декларация № 34576/ 09.12.2013г.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА да заплати на Г.Г.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: