О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№172 13.06.2016 год. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №265 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на С.М.Д., понастоящем изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в Затвора Стара Загора, против Заповед №Л-1427/11.04.2016 год. на Главния Директор на ГД”Изпълнение на наказанията” – гр. София, с която заповед е наредено преместването на Д. от Затвора в гр. Бургас в Затвора гр. Стара Загора.

При извършената служебна проверка относно редовността на жалбата, се установява, че последната не отговаря на законовите изисквания за редовност, а именно:

На първо място преместването на лишените от свобода от един затвор в друго място за изтърпяване на наказанието се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при условия и ред, разписани в чл.62 и сл. от ЗИНЗС. Следователно, преценката за наличието на основанията по този текст, както и основателността на направеното искане, е от изключителната компетентност на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съгласно чл.62, ал.1 от с.з. Той именно е компетентния орган, който следва да се произнесе по направеното искане, защото дейността по превода на лицата, лишени от свобода, от едно заведение за изтърпяване на наказанието в друго такова е специфична дейност, предоставена по закон изключително в дискреционната власт на министерство на правосъдието и в частност на ръководителя на ГД "Изпълнение на наказанията" и съдът не може да осъществи контрол във връзка с тези действия.

На второ място, Заповедта на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с която лицето се премества от един Затвор в друг, подлежи на обжалване пред министъра на правосъдието, на основание чл.62, ал.3 от ЗИНЗС. Обстоятелството дали са налице или не предпоставките за превод на жалбоподателя не подлежи на съдебен контрол, тъй като се определя от овластения за това орган по целесъобразност. Съдът не разполага с правомощия по въпроса за превода на лицата, лишени от свобода от едно заведение за изтърпяване на наказанието, в друго такова. На този извод сочи самата редакция на разпоредбата - това може да се осъществи само с акт на компетентен орган към Министерството на правосъдието, по целесъобразност и то ако се установи наличието на изискваните предпоставки за превод на жалбоподателя. В този случай, по волята на законодателя, съдът не разполага с правомощия по контрол, това е специфична дейност, предоставена по закон изключително в дискреционната власт на Министерството на правосъдието, в частност - на директора на ГД "Изпълнение на наказанията". На тези основания съдебен контрол върху постановените от Директора на ГД"ИН" актове, респ. върху контролните актове на Министъра на правосъдието е недопустим, тъй като същия е изключен по силата на закона. Преценката на административния орган дали да разпореди преместване или не, е изцяло по целесъобразност, поради което актовете на главния директор на ГД ИН, респективно на министъра на правосъдието при условията на чл.145, ал.2, т.2 от АПК не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. /В този смисъл определение №5686 от 26.04.2011 год. на ВАС по адм. дело №15612/2010 год., 5-членен с-в/ С оглед на изложеното жалбата на С.Д.. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.

Доколкото заповедта е връчена на 12.04.2016 год. в условията на отказ, удостоверен по надлежния ред с подписите на двама свидетели, а жалбата е депозирана в ГД”Изпълнение на наказанията” на 19.04.2016 год., е видно, че същата е подадена в срок и като такава е допустима и подлежи на разглеждане от компетентния орган.

С оглед на изложеното, очевидно се касае за въпрос, който не е подведомствен на съда, тоест не е от кръга на посочените в чл.128, ал.1 и 2 спорове, подведомствени на административните съдилища, поради което делото следва да бъде прекратено, а преписката следва да бъде изпратена на компетентния за целта орган – Министъра на правосъдието.

Воден от горното и на основание чл.130, ал.4 от Административно - процесуалния кодекс, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.М.Д., понастоящем изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в Затвора Стара Загора, против Заповед №Л-1427/11.04.2016 год. на Главния Директор на ГД”Изпълнение на наказанията” – гр. София, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №265 по описа на Административен съд – Стара Загора за 2016 год.

ИЗПРАЩА административна преписка вх. №12179/04.05.2016 год. по описа на Административен съд – София град на Министъра на правосъдието.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателят на посочения съдебен адрес.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: