О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 235 12.09.2016г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 285 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във вр. с чл.19, ал.3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл.17, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по искова молба, уточнена с допълнителна молба, подадена от А.Н. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Национална агенция за приходите, за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки от страна на данъчната администрация при Териториална дирекция на НАП – Пловдив. Ищецът твърди, че незаконосъобразно с издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Пловдив Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание изх. № 24/ РД-10-90 от 18.05.2015г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-11-212/ 27.09.2015г., са били наложени запори върху суми по банкови сметки в ТБ „ИНВЕСТБАНК” АД и „АЛФА БАНКА” АД, титуляр на които е А.Н., доколкото размерът на запорираната сума /според ищеца 37 526.54 лв./, значително превишавала размера на задължението по постановения Ревизионен акт № Р-16002414002108-091-001 от 10.06.2015г. – 8 385.98лв. Поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл.198, ал.2 от ДОПК, са му били наложени обезпечителни мерки за задължение по невлязъл в сила ревизионен акт, за които незаконосъобразни действия на публичния изпълнител Цв. Панчугов Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив бил уведомен с изпратени от ищеца А.Н. писма вх. № 7873 и вх. № 7874 от 30.03.2016г. Твърди, че незаконосъобразно наложените от публичния изпълнител обезпечителни мерки в посочените размери, е довело до лишаването му от достъп до лични средства съответно до претърпени неимуществени вреди - неприятни емоционални изживявания, състояние на силен стрес, депресия и др.

Ответникът - Национална агенция за приходите – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск, като недопустим. Поддържа, че доколкото исковата претенция за присъждане на обезщетение се основава на вреди, претърпени от незаконосъобразни актове на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив - Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-10-90/ 18.05.2015г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-11-212/ 27.08.2015г,. които актове не са били обжалвани съотв. отменени в производство по реда на чл.197 или по реда чл. 266 от ДОПК, не е изпълнено регламентираното като процесуална предпоставка за допустимост на иска условие по чл. 204, ал.1 от АПК. С подробно изложени съображения обосновава, че тъй като А.Н. не е упражнил никоя от възможностите за защита - не е оспорил постановленията за налагане на обезпечителни мерки; не е поискал замяна на наложеното обезпечение, нито е поискал да му бъде разрешено извършването на неотложни плащания във връзка с дейността му (чл.199, чл.266, чл.229 от ДОПК) и респ. не е отменен по съответния ред като незаконосъобразен нито един от постановените от публичния изпълнител актове за налагане на запор, иск се явява недопустим.

Въз основа на приложените по делото доказателства съдът приема, че предявеният иск е процесуално недопустим, по следните съображения:

Съгласно чл.17, ал.6 от ДОПК задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съответно в чл.19, ал.1 от ЗНАП е регламентирано, че Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна /чл.19, ал.2 от ЗНАП/. В чл.19, ал.3 от ЗНАП е предвидено, че отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

Като съобрази фактическите обстоятелства, на които се основава спорното право и формулираният петитум, съдът приема, че предявената от А.Н. искова претенция се основава на твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни постановления за налагане на обезпечителни мерки – Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-10-90/ 18.05.2015г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-11-212/ 27.08.2015г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив – орган на НАП съгласно чл. 7, ал.2 от ЗНАП. В този смисъл искът следва да бъде квалифициран като иск по чл.19, ал.1 от ЗНАП и чл. 17, ал.6 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

При прилагането на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че за да възникне правото да се търси обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.19, ал.1 от ЗНАП и чл. 17, ал.6 от ДОПК, е необходимо искът да е предявен след отмяната на незаконосъобразния акт, действие или бездействие на орган /служител/ на НАП по съответния ред. Отклонение от този принцип е въведено с нормата на чл.19, ал.2, изр. второ от ЗНАП /респ. чл.204, ал.2, ал.3 и ал.4 от АПК/.

Правораздавателната власт на съда се лимитира от фактическите твърдения в исковата молба и от направените с нея искания, като принцип на исковото производство е диспозитивното начало – ищецът е този, който посочва предмета на спора и съответно очертава рамките му чрез наведените фактически обстоятелства, на които се основава исковата претенция. В случая видно от обстоятелствената част и от петитума на исковата молба /и уточняващата я молба/, твърдените като незаконосъобразни действия на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, с които от фактическа страна е обоснован предявения иск с правно основание чл.19, ал.1 от ЗНАП и чл.17, ал.6 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и съответно настъпването на вредите, са предприетите от публичния изпълнител действия по налагане на запор, като обезпечителна мярка в хода на образуваното и проведеното спрямо А.Н. ревизионно производство – запор върху суми по банковите сметки на ищеца, наложени от публичния изпълнител и обективирани в Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-10-90/18.05.2015г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-11-212/ 27.08.2015г. Следователно исковата претенция за присъждане на обезщетение се основава на претърпени вреди от незаконосъобразни актове на публичния изпълнител. По аргумент от нормата на чл.19, ал.2 от ЗНАП, едно от процесуалните условия за упражняване правото на иск за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на орган на НАП и съответно процесуална предпоставка за допустимост на иска, е същият да е предявен след като актът е отменен, като незаконосъобразен. В случая тази процесуална предпоставка не е изпълнена, като съображенията за това са следните:

От приложените по делото документи е видно, че със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002414002108-020-01 от 03.11.2014г., спрямо А.Н.Н. е открито ревизионно производство. В хода на това ревизионно производство, по мотивирано искане на ръководителя на ревизиращия екип, от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив е издадено Постановление изх. № 24/ РД-10-90/ 18.05.2015г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, за предварително обезпечаване на бъдещо публично вземане с предполагаем размер 8 385.98лв. по задължения на А.Н. по ДОО и ЗО. С постановлението е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки, депозити, вложени вещи в трезори и пр, находящи се в посочените търговски банки. След издаването на Ревизионен акт № Р-16002414002108-091-001 от 10.06.2015г., с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-11-212/ 27.08.2015г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Пловдив, на основание чл.200 и чл.202 от ДОПК във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК и предположението, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане, в размер на 10 377.29лв., спрямо А.Н. е постановено налагане на запор върху банковите му сметки в ТБ „АЛФА БАНКА” АД и ТБ „ИНВЕСТБАНК” АД. От представените по делото известия за доставяне /обратни разписки/ е видно, че посочените постановления за налагане на обезпечителни мерки са получени от А.Н. – лично и чрез съпругата му /в хипотезата на чл. 29, ал.7 от ДОПК/, съответно на 27.05.2015г. и 04.09.2015г.

В глава двадесет и четвърта от ДОПК „Обезпечения”, раздел І, е предвиден ред за обезпечаване на публичните вземания. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.3 от ДОПК, обезпеченията се налагат с постановление на публичния изпълнител, като в чл. 200 от ДОПК изрично е указано, че налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. В чл.121, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител. Постановленията за налагане на обезпечителни мерки /вкл. на предварителни обезпечителни мерки/, подлежат на обжалване по реда на чл.197 от ДОПК – по административен и съдебен ред. В случая постановленията на публичния изпълнител, от които ищецът твърди, че е претърпял вреди - Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-10-90/18.05.2015г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-11-212/ 27.09.2015г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, е указана възможността за обжалването им, срока и реда за обжалване – по реда на чл.197 от ДОПК, в 7-дневен срок от връчване на постановлението, пред Териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив. По делото не се твърди, нито има данни, още по-малко доказателства, Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-10-90/18.05.2015г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-11-212/ 27.09.2015г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, да са обжалвани от А. Н. по реда на чл.197 от ДОПК съответно да са отменени, като незаконосъобразни. Както беше посочено, съгласно чл.121, ал.2, чл.195, ал.3 и чл.200 от ДОПК, налагането на обезпечителна мярка – запор, се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение т.е по силата на нормативната регламентация налагането на запор се свързва с издаването на акт от публичния изпълнител и съответно представлява правно, а не фактическо действие. Обективирането на действията на публичния изпълнител по налагането на запор чрез издаването на постановление за налагане на обезпечителната мярка, обуславя извод, че надлежното упражняване на правото на иск по чл.19, ал.1 от ЗНАП и чл.17, ал.6 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за вреди, претърпени от незаконосъобразно наложен обезпечителен запор, е обусловено от установената незаконосъобразност и респ. от отмяната на постановлението за налагане на обезпечителната мярка в производство по чл.197 от ДОПК, като процесуална предпоставка за предявяването на иска. Следователно в случая не е изпълнено процесуалното условие по чл. 19, ал.2 от ЗНАП /аналогично и по чл. 204, ал.1 от АПК/ и респ. процесуалната предпоставка за допустимост на иска. Доколкото от една страна исковата молба не съдържа твърдения за нищожност на актовете, а от друга - налагането с постановление на публичния изпълнител на обезпечителна мярка – запор, представлява правно, а не фактическо действие на орган на НАП, неприложима е хипотезата на чл. 19, ал.2, изр. второ от ЗНАП /чл.204, ал.3 и ал.4 от АПК/ – нищожността на актовете респ. незаконосъобразността на действията да бъде установявана от съда, пред който е предявен иска за обезщетение.

Не представлява фактическо, а правно действие и изпращането от публичния изпълнител на запорно съобщение върху вземанията на длъжника от трети лица, нормативно регламентирано в чл. 202, ал.2 от ДОПК. Редът, по който се осъществява защитата срещу действията на публичния изпълнител, също е предмет на специална нормативна уредба в ДОПК /чл.266 – чл.269/, чрез обжалване на действията на публичния изпълнител по административен и съдебен ред. Доколкото тези правни действия /актове/ не са отменени като незаконосъобразни по предвидения за това в ДОПК процесуален ред, не са налице предпоставките за допустимост на иска, предвидени в чл.19, ал.2 от ЗНАП.

В този смисъл Определение № 3552 от 14.03.2011г. по адм. дело № 1871/ 2011г. по описа на ВАС; Определение № 11550 от 01.10.2014г. по адм. дело № 10605/ 2014г. по описа на ВАС; Определение № 7281/ 26.05.2011г. по адм. дело № 6005/ 2011г. и др.

Законово регламентираната обусловеност на допустимостта на предявения иск с правно основание чл.19, ал.1 от ЗНАП и чл.17, ал.6 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в хипотезата на претендирано обезщетение за вреди, претърпени от незаконосъобразни постановления на публичния изпълнител, с които в хода на образувано ревизионно производство е била наложена обезпечителна мярка и е било постановено запориране на имущество, от установена по надлежния ред незаконосъобразност на издадените актове, води до извод, че в случая не е налице процесуалната предпоставка по чл.19, ал.2 от ЗНАП /чл.204, ал.1 от АПК/ за разглеждане и произнасяне по исковата претенция на А.Н. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 24/ РД-10-90/18.05.2015г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 24/ РД-11-212/ 27.08.2015г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Пловдив. Предявеният иск се явява процесуално недопустим и исковата молба следва да бъде върната, съответно образуваното съдебно производство по делото - прекратено.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА исковата молба, подадена от А.Н. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.19, ал.1 от ЗНАП и чл.17, ал.6 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Национална агенция за приходите - гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП – Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 285/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: