О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 253
03.10.2016г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІV състав, в закрито
заседание на трети октомври,
през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Янкова административно дело № 356 по описа за
2016г, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба на Д.К.Н. с посочен адрес *** против
мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Пловдив по заявление
вх.№16652/07.07.2016г за възстановяване на недължимо внесени суми за задължителни
осигурителни вноски.
Настоящият съдебен състав счита, че образуваното дело не
му е подведомствено:
В жалбата Д.Н. твърди, че подала заявление вх.№16652/07.07.2016г
да й бъдат възстановени суми, внесени от нея за задължителни
осигурителни вноски, като органът не се произнесъл, с оглед на което бил
формиран мълчалив отказ.
Съгласно чл.131, ал.1 от ДОПК непроизнасянето в срок по
искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване /вкл.спрямо суми
недължимо платени или събрани за задължителни осигурителни вноски —чл.128 ал.1
и чл.129 от ДОПК/, се смята за мълчалив отказ. Жалба против мълчалив отказ може
да се подаде в 14 дневен срок от изтичането на срока за произнасяне като
обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионния акт /чл.131 ал.2 от
ДОПК/. Съгласно чл.152 ал.2 от ДОПК
обжалването на ревизионния акт се извършва пред съответния директор на дирекция
«Обжалване и данъчно осигурителна практика» /ОДОП/ при ЦУ на НАП. В чл.156 ал.1
от ДОПК е предвидено, че ревизионният акт, в частта която нее отменена с
решението по чл.155 /решението на решаващия орган при обжалването по
административен ред/ може да се обжалва чрез решаващия орган пред
административния съд по местонахождението му в 14 дневен срок от получаването
на решението, а в чл.156 ал.2 ДОПК изрично е предвидено, че ревизионният акт не
може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по
административен ред. С цитираните правни норми за определена категория
административни актове е изключено прякото обжалване пред съд, като обжалването
им по административен ред е процесуална предпоставка за допустимост на съдебния
контрол. Този ред е регламентиран със специални правни норми и обективира
изключение от съдържащата се в общата разпоредба на чл.148 от АПК изборност на
реда на оспорване на административните актове, като в случая по аргумент от
чл.131 ал.2 от ДОПК е приложим и за оспорения от Н. акт.
Компетентен да се произнесе по жалбата на Н., въз основа
на която е образувано настоящото дело, се явява Директора на Дирекция
«Обжалване и данъчно—осигурителна практика», гр.Пловдив — според седалището на
териториалната дирекция, към която се числи органът, който е издал или следвало
да издаде обжалвания акт —Директора на ТД на НАП гр.Пловдив.
По изложените съображения настоящият състав счита, че
образуваното съдебно производство е недопустимо, тъй като спорът е
неподведомствен на съда. Жалбата следва да се остави без разглеждане,
образуваното по нея съдебно производство да се прекрати и на основание чл.130
ал.4 от АПК, делото като преписка да се
изпрати на Директора на Дирекция «ОДОП» гр.Пловдив за произнасяне.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.159, т.1 във вр. с чл.130 ал.4 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.К.Н. против мълчалив отказ на Директора на ТД
на НАП Пловдив по заявление вх.№16652/07.07.2016г за възстановяване на
недължимо внесени суми за задължителни осигурителни вноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№356 /2016г. по описа на АС Стара
Загора.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на Директора на Дирекция «Обжалване и данъчно осигурителна практика» гр. Пловдив
по подведомственост.
Определението
подлежи на обжалване от страните и органът, на когото делото като преписка е
изпратено, с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ: