О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 365 20.11.2017г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V състав, в
закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с участието
на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 521 по
описа за
2017г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.128, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба, подадена
от М.Г.Д. и Г.Г.Д.,***, уточнена с допълнителна писмена молба вх. № 4375 от
30.10.2017г., с която е предявен иск с правно основание чл.128, ал.2 от АПК във
вр. с § 127, ал.15 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, срещу Началника на Дирекция за
национален строителен контрол /ДНСК/ – гр. София, Началника на Регионална
дирекция за национален строителен контрол — Югоизточен район /РДНСК – ЮИР/ и
Началника на Регионалния отдел „Национален строителен контрол” /РО „НСК”/ Стара
Загора при РДНСК - ЮИР, с искане да бъде признато за установено,
несъществуването за Началника на ДНСК, Началника на РДНСК – ЮИР и Началника на
РО „НСК” Стара Загора на изискуемо право, породено от Заповед № ДК 02-СЗ-16/
14.08.2009г. спрямо М.Г.Д. и Г.Г.Д., по реда на чл.225 във вр. с § 126 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ да премахнат строеж „Сграда с друго предназначение”, находящ се в
имот с идентификатор №113195, м. „Каракос”, община Казанлък, с предназначение
за индивидуално застрояване, попадащ в предметния обхват на незавършено
производство по узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ЗИД на ЗУТ.
Ищците твърдят, че са собственици на
сграда по силата на констативен нотариален акт, по отношение на която сграда е
било образувано производство по узаконяване. Постановеният отказ за узаконяване
на сградата е бил отменен с Решение № 218 от 25.11.2014г. по адм. дело № 265/
2014г. по описа на Административен съд - Стара Загора, като преписката е
върната на Главния архитект на Община Казанлък за ново произнасяне, каквото не
било налице, вкл. към настоящия момент. В изпълнение на указания, дадени им от
Главния архитект на Община Казанлък на основание §127, ал.4 от ПЗР към ЗИД на
ЗУТ, ищците, съвместно с Лалка Христова Д. и Генчо Д.Д., внесли със Заявление
вх. №194-Г-530-1 /08.05.2015г. за съгласуване и одобряване в Община Казанлък
инвестиционен проект – заснемане: „Узаконяване на сграда със смесено
предназначение” в ПИ 113186, с.Овощник, м. ”Каракос”.
В исковата молба се
твърди, че разпореденият за премахване с влязла в сила Заповед № ДК-02-СЗ-16
/14.08.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора незаконен строеж „Двуетажна
жилищна сграда с гараж в приземния етаж”, построен в ПИ 113186, земеделска земя
девета категория, находящ се в местност „Каракос”, землище на с. Овощник, община
Казанлък, по своето местоположение, застроена площ, предназначение, степен на
завършеност, година на построяване, статут на земята, в която е изграден, е
различен от съществуващия в ПИ с идентификатор № 113195 строеж с идентификатор
01 съгласно Скица Ф - 01749/ 29.02.2016г. на Общинска служба по земеделие - гр. Казанлък, заявен за узаконяване по реда
на §127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. По тези съображения считат, че Заповед №
ДК-02-СЗ-16 /14.08.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора за премахването
като незаконен строеж на „Двуетажна жилищна сграда с гараж в приземния етаж” в
ПИ 113186 не се отнасяла за притежавания от тях строеж „сграда с друго
предназначение” и не препятствала възможността да се проведе спрямо нея
производство по §127, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Доколкото обаче на
13.09.2017г. били предприети действия по принудителното изпълнение на Заповед №
ДК-02-СЗ-16/14.08.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора, което изпълнение
можело да доведе до премахването на строежа, заявен за узаконяване,
претендират, че за тях е налице правен интерес по реда и на основание чл.128,
ал.2 от АПК да бъде съдебно признато за установено несъществуването за
Началника на ДНСК, Началника на РДНСК – ЮИР и Началника на РО „НСК” Стара
Загора, на изискуемо право, породено от Заповед № ДК 02-СЗ-16/ 14.08.2009г.
спрямо ищците, по реда на чл.225 във вр. с § 126 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ да
премахнат строеж „Сграда с друго предназначение”, находящ се в имот с
идентификатор №113195, в м. „Каракос”, община Казанлък. Поддържат, че наличието
на образувано и неприключило с влязъл в сила акт производство по узаконяване на
строежа, е „фактическо основание” да се забрани изпълнението на заповедта за
премахване в хипотезата на по чл.282, ал.1, т.7 от АПК във вр. с §127, ал.15 от
ПЗР към ЗИД на ЗУТ, поради наличие на обстоятелства по смисъла на чл.282, ал.1,
т.8 от АПК.
Въз основа на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № ДК-02-СЗ-16 от 14.08.2009г.
на Началника на РДНСК - Стара Загора, на основание чл.225, ал.1 във вр. с
чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ и правомощията, предоставени със Заповед № РД-13-182
от 29.05.2007г. на Началника на ДНСК, гр.София, е разпоредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Двуетажна жилищна сграда с гараж в приземния етаж”, намиращ
се в поземлен имот №113186, землище на с. Овощник, местност „Каракос”, община
Казанлък, с възложители Лалка Христова Д. и Генчо Д.Д., поради установено
несъответствие на строежа с ПУП и като изпълнен без строителни книжа.
С Решение № 195/ 07.10.2011г.,
постановено по адм. дело № 563/2010г. по описа на Административен съд - Стара
Загора, жалбата на Лалка Христова Д. и Генчо Д.Д. срещу Заповед № ДК-02-СЗ-16/14.08.2009г.
на Началника на РДНСК – гр. Стара Загора, е отхвърлена като неоснователна.
Решението на Старозагорския административен съд е оставено в сила с Решение №
3126 / 02.03.2012г. по адм. дело № 249/2012г. по описа на ВАС.
С нотариален акт за
констатиране на право на собственост на недвижим имот № 156 от 04.08.2010г., том
ІІ, рег. № 4042, нот. дело № 335/ 2010г., е признато за установено, че М.Г.Д.-Гросман,
Г.Г.Д., Лалка Христова Д. и Генчо Д.Д., са собственици на земеделска земя - лозе
с площ 6.163 дка, представляващо имот №113186, местност „Каракос”, с. Овощник,
заедно с построените в имота двуетажна жилищна сграда и други подобрения, при
посочени граници и квоти.
От фактическа страна
не е спорно, че в Община Казанлък е било подадено Заявление вх. № 194-Г-530-1/ 08.05.2015г.
с искане за узаконяване на сграда със смесено предназначение в ПИ № 113195 в
землището на с. Овощник, м. ”Каракос”. Видно
от скица № Ф-0749/29.02.2016г. имот № 113195 е съсобствен на жалбоподателите и
други лица, като имотът се сочи образуван от имот № 113186 и застроен с три
сгради, съответно с площи 70кв.м, 21 кв.м, 8 кв.м /л.52 по делото/. Съгласно Удостоверение
№ 597/ 02.10.2017г., издадено от Главния архитект на Община Казанлък, процедурата
по узаконяване на строеж „Двуетажна жилищна сграда с гараж в приземния етаж” в ПИ
113195 /образуван от ПИ №113186/ в землището на с. Овощник, м. „Каракос”,
община Казанлък, не е приключила с акт за узаконяване или отказ за узаконяване.
С Решение №154/ 07.06.2016г.,
постановено по адм. дело 294/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, оставено в сила с Решение № 10717 от 30.08.2017г. по адм. дело № 8734/ 2016г.
по описа на ВАС, е отхвърлен като неоснователен предявения от Генчо Д.Д. и
Лалка Христова Д. срещу Началника на ДНСК, Началника на РДНСК – ЮИР и Началника
на РО „НСК” Стара Загора иск с правно основание
чл. 292 от АПК, с искане „да бъде признато за установено, че задължението на
Генчо Д. и Лалка Д. за премахване на незаконен строеж: „Двуетажна жилищна
сграда с гараж в приземния етаж“, находящ се в
ПИ 113186, в землището на с. Овощник, местността „Каракос”, община Казанлък,
произтичащо от Заповед № ДК-02-СЗ-16/ 14.08.2009г. на Началника на РДНСК – гр.
Стара Загора, не е изискуемо и не подлежи на изпълнение до приключването на
производството по узаконяване на строежа. С посоченото съдебно решение
предявеният от М.Г.Д. идентичен от гл.т. на фактическото и правно основание иск
е приет за процесуално недопустим поради липса на процесуална легитимация и
съотв. е върната подадената от М.Д. искова молба.
Съдът намира, че предявеният иск е
процесуално недопустим, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.
2 от АПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато
има интерес от това и не разполага с друг ред на защита. Следователно исковата
защита по чл. 128, ал.
2 от АПК е насочена към разрешаване със сила на пресъдено нещо на спор
относно за съществуването на определено административно право или
правоотношение в случаите, когато търсещият защита не разполага с друга
процесуална възможност, т. е с друг ред на защита. В този смисъл нормативно
регламентираните в условията на кумулативност процесуални условия за
допустимост на иска по чл.128, ал.2 от АПК, са следните: 1. наличие на спор за
съществуването на съответното административно право или правоотношение, който спор
поражда правния интерес от търсената съдебна защита и 2. да не съществува друга
процесуална възможност и ред за защита.
В случая наведените от
ищците твърдения на първо място не сочат наличието на административно право
/административно правоотношение/, годно да бъде предмет на съдебно установяване
по реда и на основание чл.128, ал.2 от АПК. Дали заявеният за узаконяване
строеж по Заявление вх. № 194-Г-530-1/08.05.2015г. за съгласуване и одобряване
на инвестиционен проект – заснемане: „Узаконяване на сграда със смесено
предназначение” в ПИ 113186, с. Овощник, м. ”Каракос”, е различен от
разпоредения за премахване като незаконен строеж съгласно Заповед №
ДК-02-СЗ-16/14.08.2009г. на Началника на РДНСК-Стара Загора, представлява
оспорване на факт, който факт сам по себе си не кореспондира на самостоятелно субективно
административно право. Еднозначната идентификация на строежа - предмет на
посочената заповед, като въпрос, относим към законосъобразността на заповедта, е
разрешен с влязло в сила съдебно решение - с Решение № 195/07.10.2011г. по адм.
дело № 563/ 2010г. по описа на Административен съд – Стара Загора е била
отхвърлена като неоснователна жалбата на Лалка Христова Д. и Генчо Д.Д. срещу
Заповед № ДК-02-СЗ-16/14.08.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора, което
решение е потвърдено с Решение № 3126 от 02.03.2012г. по адм. дело № 249/2012г.
на ВАС. Съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата против Заповед №
ДК-02-СЗ-16/14.08.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора, е пречка за
оспорване на акта на друго основание /чл.177 ал.3 от АПК/. А дали е налице идентичност между заявения за
узаконяване строеж със строежа, предмет на разпореждането за премахване,
обективирано в посочената заповед, е въпрос, отговор на който следва да се даде
с административния акт, с който ще приключи образуваното производството за
узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ЗИД на ЗУТ.
Наличието на фактическа или правна
невъзможност за изпълнение на Заповед № ДК-02-СЗ-16/14.08.2009г. /каквито са другите
изложени от ищците доводи, основани на образуваното и висящо производство по
узаконяване на строежа/, също е
обстоятелство, което не кореспондира на тяхно самостоятелно административно
право или правоотношение по смисъла на чл.128 ал.2 от АПК. Съгласно
разпоредбата на чл.282, ал.1, т.7 от АПК, фактическата или правна невъзможност
за изпълнението на влязъл в сила административен акт, е нормативно
регламентирана предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство,
като преценката за настъпването й е в правомощията на органа по изпълнението. Защитата
срещу евентуален отказ за прекратяването на изпълнителното производство е в
хипотезата на чл.128, ал.1, т.5 от АПК.
Следва да се отбележи, че с предявения от М.Д.
и Г.Д. иск по чл.128, ал.2 от АПК, с искане да бъде признато за установено несъществуването
за Началника на ДНСК, Началника на РДНСК – ЮИР и Началника на РО „НСК” Стара
Загора на изискуемо право, породено от Заповед № ДК 02-СЗ-16/ 14.08.2009г.
спрямо М.Д. и Г.Д., по реда на чл.225 във вр. с § 126 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ да
премахнат строеж „Сграда с друго предназначение”, находящ се в имот с
идентификатор №113195, в м. Каракос, община Казанлък, попадащ в предметния
обхват на незавършено производство по узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ, се цели да бъде
установено от съда наличието на пречка за привеждането в изпълнение на Заповед
№ ДК02-СЗ-16 от 14.08.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора. Възникването,
съществуването и упражняването на правомощието на административния орган, в
качеството му на орган по изпълнението, да осъществи принудителното изпълнение
на влезлия в сила административен акт, съставляващ изпълнително основание, е
обусловено от наличието на подлежащо на изпълнение изискуемо задължение,
породено и удостоверено от това изпълнително основание и което задължение не е
изпълнено доброволно. На практика с предявения от М. Д. и Г. Д. иск по чл.128,
ал.2 от АПК, се оспорва съществуването на изискуемо задължение, произтичащо от
влязла в сила Заповед № ДК-02-СЗ-16/ 14.08.2009г. на Началника на РДНСК – гр. Стара
Загора, във връзка с изпълнението на обективираното в заповедта разпореждане за
премахване на строежа като незаконен, което оспорване се основава на
съображения за образувано след датата на издаването на заповедта производство
по узаконяване на строежа по реда на § 127, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Независимо
от формулировката на петитума на предявената искова претенция и направеното
искане по чл.128, ал.2 от АПК /за установяване, че ответниците - Началника на
ДНСК, Началника на РДНСК- ЮИР и Началника на РО „НСК” Стара Загора, нямат право
да изпълнят Заповед № ДК 02-СЗ-16/ 14.08.2009г. на Началника на РДНСК – Стара
Загора/, фактически се оспорва задължението, произтичащо от изпълнителното
основание, по съображения за наличието на факти, възникнали след издаването на
изпълнителното основание /образувано производство по узаконяване на строежа по
реда на § 127, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ/. Това оспорване може и следва обаче
да се реализира в производство по реда на чл.292 от АПК чрез предявяване на иск
от лицата, които са процесуално легитимирани съгласно разпоредбата на чл.293, ал.1 от АПК. В случая такова производство вече е
проведено. По предявен от Генчо Д.Д., Лалка Христова Д. и М.Г.Д. иск по чл.292
от АПК за признаване за установено, че задължението по Заповед
№ДК-02-СЗ-16/14.08.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора не подлежи на
изпълнение до произнасянето на Главния архитект на Община Казанлък с влязъл в
сила акт по образуваното по реда на §127, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ
производство по узаконяване, е било образувано административно дело № 294/ 2015г.
по описа на Административен съд - Стара Загора. С Решение № 154/ 07.06.2016г.
по посоченото дело, искът на Генчо Д. и Лалка Д. е отхвърлен като
неоснователен, а предявеният от М.Д. иск е приет за процесуално недопустим
поради обстоятелството, че лицето не е
адресат на задължението за премахване на незаконния строеж, не е длъжник по
изпълнението, нито е адресат на заповедта, нито е правоприемник на длъжник по
изпълнението, поради което и не е активно легитимирано да предяви такъв иск. Постановеното от Старозагорския
административен съд решение е оставено в сила с Решение № 10717 от 30.08.2017г.
по адм. дело № 8734/ 2016г. по описа на ВАС. Предявеният иск, във връзка с
който е образувано настоящото съдебно производство, с оглед на неговия петитум
и фактите, на които се основава,
независимо от посочената от ищците правна квалификация, се свързва със
същото искане и се основава на същото фактическо основание като разгледания и
решен с влязло в сила решение по адм. дело № 249 /2015г. по описа на АС Стара
Загора иск, а именно по оспорване на задължението – предмет на изпълнението,
произтичащо от влязла в сила Заповед № ДК-02-СЗ-16/ 14.08.2009г. на Началника
на РДНСК - гр. Стара Загора, поради образувано и неприключило производство по
§127, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. В случая ищците се сочат собственици на
сградата в ПИ 113186, но същите нямат качеството на адресати на задължението,
произтичащо от Заповед № ДК-02-СЗ-16 от 14.08.2009г. на Началника на РДНСК и
съответно не са длъжници по изпълнението, като по отношение на ищцата М.Д. това
качество е отречено с влязло в сила Решение № 154/ 07.06.2016г. по адм. дело №
294/ 2015г. по описа на АС - Стара Загора. Лицата – длъжници по изпълнението –
Генчо Д. и Лалка Д., вече са упражнили правото си чрез отрицателния
установителен иск по чл.292 от АПК да оспорят задължението – предмет на изпълнението,
по идентични на изложените в настоящата искова молба съображения /за наличие на
висящо административно производство за узаконяване на строежа по §127 ал.2 от
ПЗР към ЗИД на ЗУТ/. Отхвърлянето с влязло в сила Решение № 154 от 07.06.2016г.
по адм. дело № 294/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора на
отрицателния установителен иск за оспорване на задължението, произтичащо от
Заповед № ДК-02-СЗ-16/14.08.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора, съставлява
абсолютна процесуална пречка както за съдебно пререшаване на този спор, така и за
предявяване по реда на чл.128, ал.2 от АПК на иск за установяване
несъществуването на правото на органа по изпълнение, породено от влязлата в
сила Заповед № ДК-02-СЗ-16/14.08.2009г., да осъществи принудителното изпълнение
на заповедта.
След като от една страна ищците нямат
качество на страна в образуваното изпълнително производство по принудително
изпълнение на влязла в сила Заповед № ДК-02-СЗ-16/14.08.2009г. на Началника на
РДНСК – Стара Загора, а от друга страна процесуалния ред за защита на твърдените
като нарушени права е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по
чл.292 от АПК и този ред е изчерпан от длъжниците по изпълнението, като искът
им за признаване за установено, че задължението по Заповед
№ДК-02-СЗ-16/14.08.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора не подлежи на
изпълнение до произнасянето на Главния архитект на Община Казанлък с влязъл в
сила отказ за узаконяване в производство по реда на §127 ал.2 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, е отхвърлен като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, е недопустимо
на същото фактическо основание /наличие на неприключило административно
производство за узаконяване на строежа по §127 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ/, да
се търси защита чрез предявяването на иск по чл.128, ал.2 от АПК.
С оглед на горното съдът приема, че предявеният от М.Г.Д.
и Г.Г.Д. иск по чл.128, ал.2 от АПК е процесуално недопустим, поради което исковата
молба следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство по
делото - прекратено.
Предвид изложеното и на основание чл.130 от ГПК във вр.
с чл.144 от АПК и чл.128, ал.2 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба, подадена от М.Г.Д. и Г.Г.Д.,***,
уточнена с допълнителна писмена молба вх. № 4375 от 30.10.2017г., с която е
предявен иск с правно основание чл.128, ал.2 от АПК във вр. с § 127, ал.15 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ, срещу Началника на Дирекция за национален строителен контрол
– гр. София, Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол -
Югоизточен район и Началника на Регионалния отдел „Национален строителен
контрол” Стара Загора при РДНСК - ЮИР, с искане да бъде признато за установено
несъществуването за Началника на ДНСК, Началника на РДНСК- ЮИР и Началника на
РО „НСК” Стара Загора на изискуемо право, породено от Заповед № ДК 02-СЗ-16/
14.08.2009г. спрямо М.Г.Д. и Г.Г.Д., по реда на чл.225 във вр. с § 126 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ да премахнат строеж „Сграда с друго предназначение”, находящ се
в имот с идентификатор №113195, м. „Каракос”, община Казанлък, с предназначение
за индивидуално застрояване, попадащ в предметния обхват на незавършено
производство по узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 521/ 2017г.
по описа на Административен съд - Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: