О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

              

№376                                     29.11.2017 год.                         град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                         СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №585 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производството по делото е образувано по жалба на Г.Д.М. *** против Решение №1712 от 13.10.2017 год на Кмета на Община Казанлък, с което е потвърдено репатрирането на МПС, разпоредено от специализиран контролен орган на МПС с временен ДКН 014М683, собственост на Г.М..

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

 

 

 

 

На 04.09.2017 год. в 12.31 ч. в гр. Казанлък, на ул.„Розова долина“ на маркировка на спирка е паркиран лек автомобил Волво В 50, с временен рег. №014М683. При извършена проверка от контролните органи, същите осъществяват ПАМ по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, като преместват МПС до паркинг находящ се на ул.”Розова долина”№18. За удостоверяване на извършените действия е съставен протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство №00025 от същата дата. Собственичката е установила това и се е явила да получи автомобила си, като за осъщественото репатриране е заплатила такса от 51.00 лева, за което е получила фискален бон №0002391/04.09.2017 год., 13:15 ч. за такса по чл.31 т.4 от Наредба №4 в размер на 50.00 лева и фискален бон №0002392/04.09.2017 год., 13:15 ч. за такса по чл.44а, ал.5 от Наредба №26 в размер на 1.00 лв. С приемо-предавателен протокол №25 от 04.09.2017 год., подписан от лицето Емил Цанков  и жалбоподателката, автомобилът е предаден.

На 08.09.2017 год. Г.М. *** покана за доброволно възстановяване на недължимо платена сума вх.№94-Г-2888-7/08.09.2017 год. В поканата са описани обстоятелствата по репатрирането и връщането на автомобила, съобразно гледната точка на жалбопадетелката. М. твърди, че е заплатила таксата, като прилага към жалбата и талон за платено паркиране от 04.09.2017 год. 12.34 часа. Направено е искане да бъде възстановена заплатената сума от 51.00 лв. в четиринадесет дневен срок от получаването на поканата за доброволно възстановяване на сумата.

Получената покана е разпределена на г-н Баяслиев за разглеждане и отговор. Поканата е разгледана от комисия, която обективира своето мнение, в становище №60 от 18.09.2017 год., с което Кмета на Община Казанлък е изразил съгласието си, чрез поставянето на резолюция „да”. Становището е, че наложената ПАМ е законосъобразна и издаването й съответства на целта на закона, тъй като автомобилът е бил спрян на маркировката на автобусната спирка. Въз основа на това становище е издадено и оспореното в настоящето производство Решение №1712/13.10.2017 год. на Кмета на Община Казанлък, получено от М. на 23.10.2017 год. Жалбата е депозирана в Община Казанлък на 06.11.2017 год. В решението изрично е записано, че същото подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаването му пред Административен съд Стара Загора.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от лице имащо правен интерес и в предвиденият от закона срок. Съдът обаче намира, че жалбата е насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Мотивите за това са следните:

Длъжностни лица от звеното за контрол, определени със заповед на кмета на общината, могат да извършат или да нареждат принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик в случаите: При паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай длъжностните лица от службата по контрол уведомяват районното полицейско управление за новото местоположение на превозното средство. Разходите във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което се задържа до заплащане на тези разходи и таксата за отговорното пазене“ в която разпоредба обаче липсва стойността на разходите за принудително преместване на неправилно паркирано ППС, тъй като същата е визирана в чл.44а, ал.4 от Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на административните услуги на територията на община Казанлък на Общински съвет гр. Казанлък.

Репатрирането на автомобила по своята същност е принудителни административни мерки по чл.171, т.5 от ЗДвП и може да се налага от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, наложените принудителни административни мерки подлежат на обжалване по реда на АПК. Липсата на специален ред, предвиден в ЗДвП, предполага и прилагането на общите правила на АПК. Това води до извода, че наложените принудителни административни мерки подлежат на обжалване както по административен ред, така и по съдебен ред. В конкретния случай, съдът намира, че е налице обжалване на ПАМ по административен ред, макар и същото да е обективирано в покана за доброволно възстановяване на сума. Всички изложени съображения са за неправомерното репатриране на автомобила, последица от което е и заплащането на таксата от 51.00 лв., която има за цел да възстанови направените разходи по преместването на автомобила. При така установеното, съдът намира, че правилно Кмета на Община Казанлък е възприел поканата като жалба против наложената ПАМ и я е разгледал като такава. В този смисъл оспореното решение в настоящето съдебно производство е решение по чл.97, ал.1 от АПК, постановено при административното оспорване на наложената ПАМ по чл.171, т.5 от ЗДвП, с която същата е потвърдена.

 

 

 

 

ВВввВВ.ЧЧЧЧЧЧ В случай на отхвърляне на жалбата и потвърждаване на оспорения акт, съгласно чл.98, ал.2, предложение последно от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт. В конкретния случай с оглед на изричното волеизявление на жалбоподателката, че оспорва Решението на Кмета на Община Казанлък, съдът намира, че жалбата е подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол и като такава е недопустима. На съдебен контрол подлежи потвърденият административен акт, а именно наложената принудителна административна мярка по чл.171, т.5 от ЗДвП – преместването на автомобила.

По тези съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА жалбата на Г.Д.М. *** против Решение №1712/13.10.2017 год на Кмета на Община Казанлък.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №585/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: