О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№376
29.11.2017 год.
град Стара Загора
Старозагорският административен
съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа докладваното от
съдия М. РУСЕВ административно дело №585 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Г.Д.М. *** против Решение №1712 от 13.10.2017 год на Кмета
на Община Казанлък, с което е потвърдено репатрирането на МПС, разпоредено от
специализиран контролен орган на МПС с временен ДКН 014М683, собственост на Г.М..
От фактическа страна съдът намира
за установено следното:
На 04.09.2017 год. в 12.31 ч. в гр. Казанлък, на ул.„Розова долина“ на
маркировка на спирка е паркиран лек автомобил Волво В 50, с временен рег. №014М683.
При извършена проверка от контролните органи, същите осъществяват ПАМ по
чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, като преместват МПС до паркинг находящ се на
ул.”Розова долина”№18. За удостоверяване на извършените действия е съставен
протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно
средство №00025 от същата дата. Собственичката е установила това и се е явила
да получи автомобила си, като за осъщественото репатриране е заплатила такса от
51.00 лева, за което е получила фискален бон №0002391/04.09.2017 год., 13:15 ч.
за такса по чл.31 т.4 от Наредба №4 в размер на 50.00 лева и фискален бон №0002392/04.09.2017
год., 13:15 ч. за такса по чл.44а, ал.5 от Наредба №26 в размер на 1.00 лв. С
приемо-предавателен протокол №25 от 04.09.2017 год., подписан от лицето Емил
Цанков и жалбоподателката, автомобилът е
предаден.
На 08.09.2017 год. Г.М. *** покана
за доброволно възстановяване на недължимо платена сума вх.№94-Г-2888-7/08.09.2017
год. В поканата са описани обстоятелствата по репатрирането и връщането на
автомобила, съобразно гледната точка на жалбопадетелката. М. твърди, че е
заплатила таксата, като прилага към жалбата и талон за платено паркиране от
04.09.2017 год. 12.34 часа. Направено е искане да бъде възстановена заплатената
сума от 51.00 лв. в четиринадесет дневен срок от получаването на поканата за
доброволно възстановяване на сумата.
Получената покана е разпределена на
г-н Баяслиев за разглеждане и отговор. Поканата е разгледана от комисия, която
обективира своето мнение, в становище №60 от 18.09.2017 год., с което Кмета на
Община Казанлък е изразил съгласието си, чрез поставянето на резолюция „да”.
Становището е, че наложената ПАМ е законосъобразна и издаването й съответства
на целта на закона, тъй като автомобилът е бил спрян на маркировката на
автобусната спирка. Въз основа на това становище е издадено и оспореното в
настоящето производство Решение №1712/13.10.2017 год. на Кмета на Община
Казанлък, получено от М. на 23.10.2017 год. Жалбата е депозирана в Община
Казанлък на 06.11.2017 год. В решението изрично е записано, че същото подлежи
на обжалване в 14 дневен срок от получаването му пред Административен съд Стара
Загора.
Въз основа на гореизложеното,
съдът намира, че жалбата е подадена от лице имащо правен интерес и в
предвиденият от закона срок. Съдът обаче намира, че жалбата е насочена срещу
акт, който не подлежи на съдебен контрол. Мотивите за това са следните:
Длъжностни лица от звеното за
контрол, определени със заповед на кмета на общината, могат да извършат или да
нареждат принудително преместване на автомобил без знанието на неговия
собственик в случаите: При паркиране в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай
длъжностните лица от службата по контрол уведомяват районното полицейско
управление за новото местоположение на превозното средство. Разходите във
връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на
превозното средство, което се задържа до заплащане на тези разходи и таксата за
отговорното пазене“ в която разпоредба обаче липсва стойността на разходите за
принудително преместване на неправилно паркирано ППС, тъй като същата е
визирана в чл.44а, ал.4 от Наредба №26 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на административните услуги на територията на община
Казанлък на Общински съвет гр. Казанлък.
Репатрирането на автомобила по
своята същност е принудителни административни мерки по чл.171, т.5 от ЗДвП и
може да се налага от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.172, ал.5 от
ЗДвП, наложените принудителни административни мерки подлежат на обжалване по
реда на АПК. Липсата на специален ред, предвиден в ЗДвП, предполага и
прилагането на общите правила на АПК. Това води до извода, че наложените принудителни
административни мерки подлежат на обжалване както по административен ред, така
и по съдебен ред. В конкретния случай, съдът намира, че е налице обжалване на
ПАМ по административен ред, макар и същото да е обективирано в покана за
доброволно възстановяване на сума. Всички изложени съображения са за
неправомерното репатриране на автомобила, последица от което е и заплащането на
таксата от 51.00 лв., която има за цел да възстанови направените разходи по
преместването на автомобила. При така установеното, съдът намира, че правилно
Кмета на Община Казанлък е възприел поканата като жалба против наложената ПАМ и
я е разгледал като такава. В този смисъл оспореното решение в настоящето
съдебно производство е решение по чл.97, ал.1 от АПК, постановено при
административното оспорване на наложената ПАМ по чл.171, т.5 от ЗДвП, с която
същата е потвърдена.
В случай на отхвърляне на жалбата
и потвърждаване на оспорения акт, съгласно чл.98, ал.2, предложение последно от
АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт. В
конкретния случай с оглед на изричното волеизявление на жалбоподателката, че оспорва
Решението на Кмета на Община Казанлък, съдът намира, че жалбата е подадена
срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол и като такава е недопустима. На
съдебен контрол подлежи потвърденият административен акт, а именно наложената
принудителна административна мярка по чл.171, т.5 от ЗДвП – преместването на
автомобила.
По
тези съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО
НЕДОПУСТИМА жалбата на Г.Д.М. *** против Решение №1712/13.10.2017 год на
Кмета на Община Казанлък.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №585/2017 год. по описа на Административен съд
Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: