О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 32

гр.Стара Загора, 22.02.2018 год.

Старозагорският административен съд в публичното заседание на пети февруари

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря Минка Петкова, като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 2 по описа за 2018 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.256 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по искова молба, наименована „жалба”, подадена от М.Г.Х.,*** против Началника на Затвора Стара Загора с искане да бъде осъден да му предостави информация по чл.168, ал.2 от ЗИНЗС относно адреса и местонахождението в затвора, имената и броя на утвърдените от Началника на Затвора Стара Загора към 22.12.2017г самодейни органи и техните структури, избрани по силата на чл.168, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ в Затвора Стара Загора.

Ответникът – Началник на Затвора гр.Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петрова оспорва иска като недопустим. Поддържа, че в случая не се касае за противоправно фактическо бездействие на административен орган, а изпълнението на претендираното задължение е опосредено от издаване на административен акт. Поради това защитата спрямо бездействие от такова естество не може да се осъществи по реда на чл.256 от АПК. Алтернативно оспорва иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Между страните не е спорно, че ищецът М.Г.Х. изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора гр.Стара Загора.

С молба вх.№ 147/ 28.12.2018г е поискал от Началника на Затвора Стара Загора информация за брой и структури на утвърдените от Началника на Затвора Стара Загора към 22.12.2017г самодейни органи, избрани по силата на чл.168, ал.2 от ЗИНЗС като моли да бъде информира за имената на лицата и тяхното местонахождение, времето /график за прием/ и начина, по който може да ги посети или те него и/или да кореспондира с тях.

Относно молбата на 05.01.2018г е изготвена докладна записка от Н.Н. –инспектор СДВР на доживотно осъдените, настанени в ЗПС. С нея се дава мнение молбата да не бъде удовлетворявана, тъй като Х. е изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна”, настанен е в ЗПС и няма законово основание или обстоятелства, които да налагат контакт между него и самодейните органи.

В съдебно заседание обосновава правния си интерес от търсената информация с разпоредбите на чл.68, ал.2 и чл.156 от ППЗИНЗС, които съдържат регламентация на самодейните органи на лишените от свобода.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че така подаденото искане е процесуално недопустимо.

Предмет на осъдителния иск по чл. 256 АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, които той длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Нормата е относима само към фактически действия, при които не се произнася волеизявление и не се постановява административен акт.

В случая задължението, неизпълнение на каквото се релевира като незаконосъобразно административно бездействие, е обусловено от волеизявление на административния орган, т.е. от издаването на административен акт. Този извод следва от регламентацията на правото на информация в българското законодателство. С разпоредбата на  чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България, на която се позовава ищецът, законодателят изрично е въвел задължението на държавните органи да предоставят искана от тях информация. Ограничението, което основният закон поставя, е тази информация да представлява законен интерес за търсещото я лице. Законен е всеки интерес, който не попада в обхвата на изключенията, посочени в  чл. 41, ал. 2 от Конституцията.

В специалния Закон за достъп до обществена информация е регламентиран редът за получаване на търсена информация, а в чл.76, ал.1 от ЗИНЗС се съдържат хипотези, при които конкретно лишените от свобода могат да искат информация. Търсените от ищеца сведения по чл.168, ал.2 от ЗИНЗС могат да бъдат получени по реда, предвиден в специалните закони. Във всеки случай обаче е необходимо подаване на заявление, в отговор на което съответният задължен орган мотивирано предоставя или отказва да предостави исканата информация с волеизявление, съставляващо индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по АПК.

От анализа на приложимата правна уредба следва извод, че в случая не е налице административно правоотношение, от което да произтича защитимо от закона субективно право и това право да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Вярно е, че нормите на Конституцията на РБ имат пряко приложение, но това не изключва необходимостта от волеизявление, опосредяващо връзката между правната норма и фактическото действие по предоставяне на информация, произтичащо от задължението по тази норма. В този смисъл липсва изискуема предпоставка за осъществяване на защитата по чл. 256 от АПК.

Поради липса на субективно право, което да бъде защитено по съдебен ред по избрания от ищеца ред, искането на М.Х. е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

При този изход на спора ищецът следва да заплати на Главна дирекция „Изпъленние на наказанията“ гр.София /юридическото лице, в чиято структура се включва ответникът/ юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането е своевременно направено преди приключване на устните състезания, а за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не се изисква представяне на доказателства за реално извършено плащане нито от закона, нито по силата на Тълкувателно решение № 6/2012 по т.д.№ 6 по описа за 2012г на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.02.2018г за приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от М.Г.Х.,*** против Началника на Затвора Стара Загора с искане да бъде осъден да му предостави информация по чл.168, ал.2 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА М.Г.Х.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София сумата 100 /сто/лв за юрисконсултско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2/2018 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: