Определение по Административно дело 66/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60 26.02.2018г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

С ЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 66 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 197 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П.Н.М., подадена чрез адв. , против отказ, обективиран в писмо изх.№ 1012-23-71#2 от 19.01.2018г на Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ гр.Стара Загора, за оставяне без разглеждане като недопустимо искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г., подадено от П.М. за изплащане на обезщетение по чл.53 от КСО за посочен период. В жалбата са изложени съображения, че административният акт е незаконосъобразен. Изразява несъгласие с доводите, посочени като основание за отказа – липса на депозирано удостоверение по приложение №10 към НПОПДОО с начална дата 05.11.2016г. Поддържа, че се следват обезщетения за м.ноември 2016г., м.декември 2016г. и част от м.януари 2017г.

По делото е представена преписката по издаване на акта, като съдът приема за установено следното:

Административното производство се развива след като с Определение № 366 от 21.11.2017г., постановено по адм.д.№525/2017г. на АС Стара Загора е бил обявен за нищожен отказ на директора на ТП на НОИ Стара Загора по искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г., подадено от П. Николова М. /л.13-15 по делото/.

С искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г. до Директора на ТП на НОИ Стара Загора /л.23-24/, П.Н.М., чрез адв.Мардик Тепеликян, е заявила, като лице, назначено по трудов договор № 30/08.9.2014г. в ЕТ „Олимп-Христо Христов-Стайко Христов”, с ЕИК 123155313, че й е отпуснато обезщетение по чл.53 от КСО - обезщетение при отглеждане на дете, след срока на обезщетението за бременност и раждане, но изплащането му било преустановено, считано от 05.11.2016г. На тази дата починал Стайко Христов, неин работодател. На 04.01.2017г П.М. е назначена на нов трудов договор от „Олимп-Стефан Христов”ЕООД. Счита че й се следва и незаконосъобразно не й е изплащано обезщетение по чл.53 от КСО в периода 05.11.2016-04.11.2017г. с доводи, че със смъртта на физическото лице не настъпва автоматично прекратяване на предприятието на едноличния търговец, съответно и на трудовия й договор. Искането е да бъде разпоредено изплащане на обезщетението по чл.53 от КСО за периода 05.11.2016-04.11.2017г /вероятно погрешно е посочена крайната дата в периода, тъй като после е прецизирано, че се претендират: общо 656.23лв, а именно - за месец ноември 2016г. - 283.33 лв, за месец декември 2016г. - 340лв и за м.януари 2017г. - 32.90лв/.

По повод това искане, на основание чл.108 ал.1 КСО е била извършена проверка по разходите на ДОО спрямо ЕТ „Олимп-Христо Христов-Стайко Христов“, като резултатите са обективирани в Констативен протокол № КП-5-23-00307932/24.08.2017г /л.32/. Установено е, че П.Н.М. има сключен трудов договор № 8/08.09.2014г, издадена е заповед за отпуск по чл.164, ал.1 от КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 11.09.2016г, подадено е заявление –декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2г. на основание чл.53 от КСО от 11.09.2016г, издадена е от осигурителя заповед № 7 /05.11.2016г на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, подписана от Стефан Стайков Христов, в качеството му на наследник на Стайко Христов Атанасов. Подадено е заявление –декларация вх.№ 6/20.12.2016г, с което е декларирана промяна на обстоятелствата, считано от 05.11.2016г. Посочено е още, че на 05.11.2016г едноличният собственик Стайко Атанасов е починал, като към датата на смъртта в ТД на НАП автоматично, по служебен път, се прекратяват всички трудови правоотношения, сключени с ЕТ „Олимп-Христо Христов –Стайко Христов“ гр.Казанлък.

По искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г. е било издадено писмо изх.№ 1012-23-71 #1 от 24.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора / л.21 по делото/, с което същото е оставено без разглеждане поради това, че не е било приложено от осигурителя удостоверение по образец, съгласно чл.9 от НПОПДОО относно правото на парично обезщетение.

С Определение №366 от 21.11.2017г. по адм.д.№525/2017г. на АС Стара Загора, в производство по чл.197 и сл.от АПК, съдът е обявил за нищожен обективирания в писмо изх.№ 1012-23-71 #1 от 24.08.2017г. отказ за разглеждане на молбата на М. за изплащане на обезщетения по чл.53 ал.1 от КСО, като са изложени мотиви в смисъл, че разглеждането на искане за обезщетения, вкл.по чл.53 ал.1 от КСО, наред с другите изброени в чл.40 ал.1 от КСО, не е в правомощията на ръководителя на ТП на НОИ, а е в правомощията на органа по чл.40 ал.3 от КСО –определеното от ръководителя на съответното ТП на НОИ длъжностно лице, на което е възложено ръководството по изплащане на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. Направен е извод, че като се е произнесъл по искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г подадено от М. и касаещо получаване на обезщетения по чл.53 ал.1 от КСО, Директорът на ТП на НОИ Стара Загора е постановил нищожен акт. Със същото определение съдът е постановил и изпращане на преписката на компетентния да се произнесе по искането орган.

След връщане на преписката е постановено писмо изх.№ 1012-23-71#2 от 19.01.2018г на Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ гр.Стара Загора и ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите /л.10-11/, предмет на оспорване по настоящото дело, с което е отказано да бъде разгледано, като недопустимо, искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г, подадено от П.М.. В мотивите органът се е позовал на чл.27 ал.2 от АПК, в смисъл, че преди откриване на производство по издаване на акта се следва проверка на предпоставките за допустимост на отправеното искане и в случая е налице хипотезата на т.6 на тази норма, сочеща на пречка за образуване на производство по искането, тъй като не отговаряло на специалните изисквания, определени със закон за изплащането на паричните обезщетения при отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО. Органът се е позовал на проверка в регистрите на ТП Стара Загора и е установил, че не е налице посоченото като необходимо по аргумент от чл.4 т.6 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ удостоверение по образец № 10 с данни относно правото на молителката на паричното обезщетение по чл.53 КСО считано от 05.11.2016г.

Според чл.197 от АПК изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14 дневен срок от съобщаването. Предмет на оспорване е изричен отказ на длъжностно лице при ТП на НОИ Стара Загора – Началник на отдел „КПК“, като ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО - да разгледа по същество отправено до него искане за обезщетение по чл.53 от КСО – подадено с вх.№012-23-71 от 24.07.2017г. Искането е за издаване на административен акт, доколкото законодателят изрично е обвързал неизплащането на обезщетение за отглеждане на малко дете с издаването на изричен административен акт – разпореждане за отказ /по аргумент от чл.40 ал.3 от КСО/. Писмото, в което е обективиран отказа, е получено лично от М. на 24.01.2018г./л.12/. Оспорването е направено на 06.02.2018г., т.е. е в срока по чл.197 ал.1 от АПК. Налице е в полза на М. правен интерес, доколкото същата е и направила искането. Оспорването е следователно процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.3 от КСО паричните обезщетения от изброените видове, вкл. това за отглеждане на малко дете, изплащани от държавното обществено осигуряване, се изчисляват и изплащат от НОИ на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. ***омощ, длъжностното лице, на което възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице , определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ. В случая актът е издаден от материално компетентен орган – длъжното лице, изпълняващо длъжността Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ Стара Загора, който е и функционално натоварен с ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО.

Актът е в писмена форма и съдържа мотиви.

Отказът е издаден обаче при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са доводи за недопустимост, по см. на чл.27, ал.2, т.6 от АПК на подаденото от М. искане с вх.№ 1012-23-71/ 24.07.2017г. - наличие на други специални изисквания, установени в закон, на които подаденото искане не отговаря. Визирана е в случая липса на удостоверение по образец приложение № 10 към чл.4 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, каквото удостоверение нямало в случая депозирано с данни за правото на молителката на обезщетение по чл.53 от КСО с начална дата 05.11.2016г.

Общите правила за издаване на индивидуални административни актове се съдържат в Раздел I, Глава пета от АПК. Според чл. 24, ал.1 от АПК, производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.

В чл. 27, ал.2 от АПК е предвидено задължението на административния орган да провери предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт. В т.1 до т.6 от същата разпоредба са изброени положителните и отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на искането, респ. за провеждане на административното производство, като в т.6 е визирано "наличие на други специални изисквания, установени със закон".

За да е налице тази хипотеза, следва специалните изисквания да са законовоустановени и да са спрямо формата на искането. В случая разпоредбата на чл.4 от НПОПДОО предвижда, че паричните обезщетения при раждане, отглеждане на малко дете и осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст се изплащат на осигурените лица при ползване на отпуск и представяне на изброените документи, като за паричните обезщетения за отглеждане на малко дете по чл.53 и 54 от КСО са предвидени заявление- декларация по образец, съгласно приложения №7 и 8.

Неподаването на заявление-декларация по образеца би била предпоставка да се откаже отпускане на този вид обезщетение тогава, когато заявлението е за отпускане на това обезщетение занапред във времето, т.е. когато със заявлението се упражнява правото на такова обезщетение от лицето. Настоящия случай обаче не е такъв. П.М. вече е упражнила правото си на този вид обезщетение - подала е заявление–декларация от 11.09.2016г. за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2г., на основание чл.53 от КСО. Не е спорно, че по това й заявление обезщетение по чл.53 от КСО е било отпуснато. За периода след 05.11.2016г. до неуточнена дата през януари 2017г. не се спори, че обезщетение по чл.53 от КСО не й е изплащано. Това е й причината тя да подаде на 24.07.2017г. молба, в която поставя въпрос за неизплатените й за изминал период суми на обезщетение по чл.53 от КСО. Разглеждането на въпроса, поставен в молбата на М. /искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г./ - следват ли се или не сумите на обезщетението за посочените конкретни периоди, не е обусловено от изискване за специална форма на искането. След като правото на обезщетение по чл.53 КСО за периода след 05.11.2016г. до м.януари 2017г. не се упражнява от М. с искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г., нормата на чл.4 т.6 от Наредбата, цитирана по-горе, е в случая неотносима. Затова и разпоредбата на чл.27, ал.2, т.6 от АПК в случая неправилно е била приложена.

Дали се следва на лицето или не този вид обезщетение за конкретно посочените периоди, е въпрос по същество на искането, а не по неговата допустимост. Следователно като е отказал да разгледа искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г., подадено от П.М., Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ е издал незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и преписката да се изпрати на органа за разглеждане на искането по същество.

Водим от горните мотиви и на основание чл.200 ал.1 и чл.172, ал.2, пр. второ от АПК, вр. с чл.173 ал.2 съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ отказ за разглеждане на искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г., подадено от П.М., обективиран в писмо изх.№ 1012-23-71#2 от 19.01.2018г на Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ гр.Стара Загора, като незаконосъобразен.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за разглеждане по същество на искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г, подадено от П.М. ***.

Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд, с жалба подадена чрез Административен съд Стара Загора.

СЪДИЯ: