О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 62 06.03.2018г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VII състав, в закрито заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 76 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба от С.Т.Т. против Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия „Д“ № 513692, издаден от младши автоконтрольор при ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция.

Съдът намира, че жалбата е недопустима на основание чл.159, т.1 от АПК, предвид следното :

АУАН поставя началото на административнонаказателното производство, което може да приключи с издаване на наказателно постановление (НП) или с прекратяване на производството (по арг. на чл.53 и чл.54 от ЗАНН). Едва издаденото НП ще подлежи на съдебно обжалване, съгласно чл.59, ал.1 ЗАНН и чл.189, ал.14 ЗДвП. Съставлявайки задължителна фаза от производството по налагане на административно наказание, актът не подлежи на самостоятелно оспорване, като неговата законосъобразност ще бъде преценявана при обжалване на НП по реда на раздел V от ЗАНН.

Съобразно предназначението и предписаните последици, актът няма самостоятелно правно значение, поради което не засяга пряко и непосредствено интересите на нарушителя. АУАН не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната му сфера, липсва и разпоредителна част, която да го обвързва и задължава да се съобрази с отразените в него факти. Тъй като той е част от процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност за допуснати нарушения на ЗДвП, съществуването на отразените в АУАН факти може да бъде оспорено чрез възражения пред административнонаказващия орган (чл.44 ЗАНН) или в рамките на производството по Глава III, Раздел V от ЗАНН.

Самата административнонаказателната отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения се осъществява въз основа на властнически актове – наказателни постановления (арг. на чл.189 ЗДвП, вр. с чл.53, ал.1 ЗАНН). Последните се издават от изпълнително-разпоредителни (административни) органи, които в рамките на компетентността си, установяват факта на нарушението и налагат предвидените в закона санкции. В качеството си на властнически акт, издаван от органите на администрацията, наказателните постановления пораждат за адресата си определени наказателноправни последици, а дейността по издаването им по своето предметно съдържание е юрисдикционна (правораздавателна) дейност, с която по повод съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава със сила на пресъдено нещо административноправен спор (извършено ли е адм. нарушение, от кого, при какви обстоятелства и форма на вината), и се налага санкция – административно наказание. В хода на това производство жалбоподателят може да възрази срещу законосъобразността на изготвения АУАН по чл.40 от ЗАНН, а в съдебната фаза по чл.59 и сл. от с.з. – да опровергава доказателствената му сила с допустимите от НПК доказателствени средства (по арг. на чл.189, ал.2 ЗДвП, чл.14, ал.2 НПК, вр. с чл.84 ЗАНН). Дори АУАН да се квалифицира като удостоверителен административен акт – официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение, липсата на самостоятелни материалноправни последици изключва възможността на отделното му оспорване – по арг. на чл.159, т.4, вр. с чл.21 АПК. След като АУАН не притежава призната от действащото право възможност да засегне по смисъла на чл.120, ал.2 от Конституцията права или законни интереси на жалбоподателя, не е налице тази съществена конституционна предпоставка за допустимост на предприетото съдебно обжалване.

С оглед на това съдът приема, че жалбата е насочена срещу акт, който не представлява индивидуален административен акт.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, ал.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата С.Т.Т. против Акт за установяване на административно нарушение серия „Д“ № 513692, издаден от младши автоконтрольор при ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 76/2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: