О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№150 13.06.2018 год. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар .................... с участието на прокурора .................................. като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №260 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба от Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието Ц.Ц, чрез пълномощниците си гл. юрисконсулт В.Д. и гл. юриск. П.Р. срещу отказ №17-197-13.04.2018 год. на Началника на СГКК – Стара Загора за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, постановен по заявление вх.№01-766617-01.03.2018 год. по описа на СГКК - Стара Загора.

От фактическа страна е установено, че на 01.03.2018 год. е подадено заявление за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта на гр. Раднево, подадено от Агенцията по вписванията с Булстат ********* /лист 16 от делото/. Заявлението е изпратено по електронен път, като към него са приложени и два броя проекти за изменение, като заявлението е подадено от Регионалния директор на Агенцията по вписванията Пловдив П.М. За представителната власт на М. е предоставено пълномощно, с което Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията З.Д. упълномощава П.Н.М., в качеството й на директор на Регионална дирекция – Пловдив към Агенцията по вписванията да представлява Агенцията по вписванията пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като инициира нанасянето на промени в кадастралните карти и регистри.

Със заявлението е инициирано производство по промяна на кадастралната карта и регистри на гр. Раднево, изразяващо се в създаването на самостоятелни обекти в сграда в поземлен имот 61640.505.167 по кадастралната карта на гр. Раднево /представляваща съдебната палата/. За подаденото заявление е уведомен и ВСС с писмо от 16.03.2018 год., доколкото се иска създаването на нови обекти в сградата предоставена за нуждите на Районен съд Раднево и Районна прокуратура Раднево /лист 29/. С писмо изх.№ВСС 3355/30.03.2018 год. председателя на Комисията „Управление на собствеността“ при ВСС, изразява несъгласие с исканото изменение.

С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че производството по настоящето дело е недопустимо по следните съображения:

Жалбоподателят в лицето на Министерство на правосъдието няма правен интерес от направеното оспорване. Същото не е било страна в образуваното административно производство /не е заявител, нито заинтересована страна/ и с акта не са засягат негови законни права и интереси. Безспорно е, че Агенцията по вписванията е част от Министерство на правосъдието, но това не означава, че Министъра на правосъдието би могъл да изземва правомощията на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията и да упражнява негови права, както и да защитава негови законни интереси без надлежно упълномощаване. Съгласно чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Следователно агенцията е юридически субект, има пълната юридическа правосубектност и като такъв участва в гражданския оборот. Съгласно чл.6 от същия устройствен правилник, Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителният директор, а ал.2, т.2 на чл.6 предвижда, че именно изпълнителният директор представлява агенцията. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че Агенцията по вписванията е самостоятелно юридическо лице и като такова е инициирало административното производство по нанасянето на самостоятелни обекти /които се ползват от агенцията/ в административната сграда, предоставена за нуждите на Районен съд Раднево и Районна прокуратура Раднево.

Не води до обратния извод и приложеният акт за публична държавна собственост №2644 от 28.08.2003 год., съгласно който процесната сграда е предоставена на Министерство на правосъдието за нуждите на Районен съд Раднево и Районна прокуратура Раднево. От страна на ВСС в хода на административното производство е предоставен акт за публична държавна собственост №8745/24.01.2017 год., съгласно който сградата е в управление на ВСС за нуждите на Районен съд Раднево и Районна прокуратура Раднево, като същият се издава въз основа на съставеният по-рано акт за публична държавна собственост №2644 от 28.08.2003 год. Следователно представеният такъв от Министерство на правосъдието не е актуален.

Не може да се приеме тезата, че в случая заявлението е подадено от името на Министерство на правосъдието. Същото е подадено от страна на Регионалният директор на Агенцията по вписванията Пловдив, в качеството си на пълномощник на Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията, в подкрепа на което е и представеното пълномощно. Не е налице надлежно упълномощаване от страна на министъра на правосъдието на регионалният директор на Агенцията по вписванията да го представлява пред СГКК Стара Загора. Такова упълномощаване не може да се извлече и от представеното пълномощно, обективирано в Заповед №ЛС-04-1440/19.08.2016 год. на Министъра на правосъдието, с което се упълномощава Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията да го представлява пред службите по геодезия, картография и кадастър, като с това си пълномощно може да преупълномощава и служители от регионалните дирекции. В пълномощното обаче пред СГКК Стара Загора, не се съдържат данни, че с пълномощното от 15.11.2017 год. на Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията е налице преупълномощаване на регионалният директор от името на Министъра на правосъдието.

Липсата на правомерна и лична заинтересованост обуславя недопустимостта на жалбата. Закона не дава възможност да се обжалва един индивидуален административен акт, в случая когато няма правен интерес. Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия.

Действително, по силата на общата клауза на чл. 120, ал. 2 КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка, задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120, ал.2 от КРБ "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно издаденият административен акт. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Видно от данните по делото, към момента на постановяване на отказа такива права и интереси не са били налице за Министерство на правосъдието. При положение, че оспореният отказ не рефлектира негативно и пряко в правната сфера на жалбоподателят, то за него не възниква процесуалното право на оспорване. С оглед гореизложеното, жалбата като подадена от лице, нямащо правен интерес от оспорването, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

В контекста на гореизложеното, съдът намира също така и че жалбата е подписана от лице нямащо необходимата представителна власт. Жалбата е подписана от гл. юриск. Р. и гл. юриск. Д., които обаче нямат пълномощие да представляват Агенцията по вписванията. Данни за надлежно упълномощаване от страна на Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията да се представлява от посочените по горе лица във връзка с направеният отказ за изменението на кадастралната карта и регистър на гр. Раднево не се съдържат по делото, а и не са представени от страна на жалбоподателят.

Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т. 4 и чл.151, т.2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието Ц.Ц, чрез пълномощниците си гл. юрисконсулт В.Д. и гл. юриск. П.Р. срещу отказ №17-197-13.04.2018 год. на Началника на СГКК – Стара Загора за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, постановен по заявление вх.№01-766617-01.03.2018 год. по описа на СГКК - Стара Загора, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. Дело №260/2018 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: