О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 169 02.07.2018г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 280 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Кмета на Община Стара Загора против Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх. № ЗК – 51, НЗБ - 77/ 23.05.2018г., издадено от Държавен здравен инспектор в Регионална здравна инспекция – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното предписание, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон, като е направено искане за неговата отмяна.

Въз основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспореното Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх. № ЗК – 51, НЗБ - 77/ 23.05.2018г., издадено от държавен здравен инспектор в РЗИ – Стара Загора, за констатирани при извършена проверка от служители на РЗИ – Стара Загора нарушения на чл.31 от Закона за здравето и с оглед тяхното отстраняване, е предписано: 1. Механично почистване и събиране на фекалиите от животните на И.Ж.И. и извозване към определена за целта площадка, съгласувана с ОДБХ – Стара Загора; 2. Да се извърши дезакаризация и дезинсекция на пътя от специализирана фирма със срок за изпълнение 25.05.2018г. и 3. Да се осъществява стриктен контрол по изпълнението на Заповед № 38/ 30.03.2018г., издадена от Кмета на с. Маджерито във връзка с Наредбата за реда и условията при отглеждане на животни в населените места на територията на община Стара Загора. Отговорността за изпълнението на предписанията е възложена на Кмета на Община Стара Загора.

Съдът намира, че подадената от Кмета на Община Стара Загора жалба против Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх. № ЗК – 51, НЗБ - 77/ 23.05.2018г., издадено от държавен здравен инспектор в РЗИ – Стара Загора, е процесуално недопустима, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК/, от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.

В случая оспореното Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх. № ЗК – 51, НЗБ - 77/ 23.05.2018г., издадено от държавен здравен инспектор в РЗИ – Стара Загора, не представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК. Даването на това предписание е в изпълнение на правомощията на органите на РЗИ по осъществяване на държавен здравен контрол, предвидени в чл. 19, ал.2, т.6 от Закона за здравето. Съгласно посочената разпоредба държавните здравни инспектори имат право да предписват провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение. Същевременно, в съответствие с чл. 19, ал.2, т.13 от Закона за здравето, държавните здравни инспектори могат да правят и предложения за принудителни административни мерки, предвидени в закон, като изрично в ал.3 на чл. 19 от ЗЗ е регламентирано, че компетентният да налага принудителни административни мерки орган, е директорът на съответната регионална здравна инспекция, като принудителните административни мерки се налагат със заповед. В разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗЗ е предвидено, че при неспазване на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, за продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда, държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията, като при неизпълнение на задължителните предписания в определения срок директорът на РЗИ, съответно директорът на НЦРРЗ, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на нарушенията. Анализът на посочената нормативна регламентация обуславя извод, че даденото от проверяващия орган Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх. № ЗК – 51, НЗБ - 77/ 23.05.2018г., е при изпълнение на контролните функции и задачите за спазване на хигиенните изисквания, възложени на държавния здравен инспектор с нормата на чл.19, ал.2, т.6 от Закона за здравето. Предписанието, макар и задължително за изпълнение, съгласно чл.44 от Закона за здравето, няма характеристиките на наложена принудителна административна мярка по чл. 19, ал. 3 във вр. с чл.38, ал.2 от Закона за здравето, нито представлява ПАМ по чл.38, ал.3 от ЗЗ и съответно не представлява индивидуален административен акт, който може да бъде обжалван. По аргумент от чл.45 от Закона за здравето индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, би била заповедта на Директора на РЗИ – Стара Загора за прилагане на принудителна административна мярка по чл.19, ал.3 във вр. с чл.38, ал.2 от ЗЗ, в случай че даденото от държавния здравен инспектор задължително предписание не бъде изпълнено. В производството по оспорване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка адресатът ще може да изложи и възраженията си срещу законосъобразността на предприетите преди налагане на принудителната административна мярка действия – дадените задължителни предписания по чл. 19, ал.2, т.6 във вр. с чл.38, ал.1 от Закона за здравето. В този смисъл е и константната съдебна практика.

За допустимостта на оспорването е ирелевантно обстоятелството, че в Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх. № ЗК – 51, НЗБ - 77/ 23.05.2018г. е посочено, че на основание чл.45, ал.1 от Закона за здравето същото може да бъде обжалвано по реда на АПК. Нормата на чл. 45, ал.1 от Закона за здравето включва в обхвата на подлежащите на обжалване по реда на АПК актове единствено принудителните административни мерки, но не и волеизявленията, представляващи част от производството по налагането им, които са изключени от съдебно-административен контрол и по силата на общата разпоредба на чл. 21, ал.5 от АПК и каквито всъщност представляват оспорените предписания за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорването на Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх. № ЗК – 51, НЗБ - 77/ 23.05.2018г., издадено от държавен здравен инспектор в РЗИ – Стара Загора, като направено против акт, неподлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Кмета на Община Стара Загора против Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх. № ЗК – 51, НЗБ - 77/ 23.05.2018г., издадено от държавен здравен инспектор в Регионална здравна инспекция – Стара Загора, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 280/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: