О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309 17.10.2018г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с участието
на
прокурора като
разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 484 описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.88, ал.3 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
по жалба на К.А.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр.
Варна, уточнена с писмена молба вх. № 3929/ 28.09.2018г., против Решение №
2153-23-16 от 15.08.2018г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Стара Загора, с което е оставена без
разглеждане, като просрочена и недопустима жалбата на К.Д. срещу Разпореждане №
********** от 18.04.2018г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ
– Стара Загора и е прекратено производството по оспорване на посоченото
разпореждане. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и произнасяне
на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора по подадената жалба против Разпореждане
№ ********** от 18.04.2018г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Стара Загора,
при съобразяване на представените доказателства.
Ответникът – Директор на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Стара Загора, не взема становище по
основателността на жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № **********
от 18.04.2018г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ
– Стара Загора, на К.Д., считано от 27.07.2017г., е отпусната пожизнено
социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО, за 80% трайно намалена
работоспособност /степен на увреждане, в размер на 133.08 лева месечно.
Разпореждането е изпратено
за връчване на К.Д. чрез пощенски оператор на адреса на Затвора – гр. Варна,
където лицето изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
С вх. № 1012-23-52/
10.08.2018г. в ТП на НОИ – Стара Загора е постъпила подадена от К.Д. жалба
против Разпореждане № ********** от 18.04.2018г. на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ – Стара Загора, с която е жалба е изразил несъгласие с размера на
отпуснатата му пенсия за инвалидност.
С оспореното в настоящото
съдебно производство Решение № 2153-23-16 от
15.08.2018г., на основание чл.117, ал.3 във вр. с чл. 117, ал.2 от КСО и чл.88, ал.1, т.2
от АПК, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил жалбата без
разглеждане, като просрочена и недопустима и е прекратил производството по
оспорване на Разпореждане № ********** от 18.04.2018г., издадено от Ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Стара Загора. От фактическа страна обжалваният акт се
основава на обстоятелството, че Разпореждане № **********/ 18.04.2018г. е
надлежно изпратено за връчване на Д. чрез пощенски оператор и е получено от
служител в Затвора – гр. Варна на 16.05.2018г., съгласно удостовереното в
обратната разписка – известие за доставяне ИД PS 6000 018АР2 Х. Административният
орган е приел, че към момента на подаване на жалбата от К.Д. против
Разпореждане № **********/ 18.04.2018г /вх. № 1012-23-52/ 10.08.2018г./, законово
регламентирания 14 дневен срок по чл.117, ал.2, т.2 от КСО за обжалване на
разпореждането, е изтекъл. Поради което към момента на постъпване в ТП на НОИ –
Стара Загора на подадената жалба, правото на лицето да оспори по
административен ред Разпореждане № ********** от 18.04.2018г. на Ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Стара Загора, е било вече преклудирано. С оглед на което е
направен извод че жалбата се явява просрочена, поради което и недопустима.
Съдът, като обсъди представените
по делото доказателства и като извърши проверка на законосъобразността на
оспореното решение, намира за установено следното:
Жалбата, като подадена от
заинтересовано лице с правен интерес, в
законово установения срок по чл.88, ал.3 от АПК и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Предмет на оспорване с подадената от
К.Д. жалба вх. № 1012-23-52/ 10.08.2018г. до Директора на ТП на НОИ – Стара
Загора, е Разпореждане № ********** от 18.04.2018г. на Ръководител „ПО“ при ТП
на НОИ – Стара Загора по чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2, т.1 от
КСО, срокът за обжалване пред Ръководителя на съответното ТП на НОИ на
разпорежданията по чл.117, ал.1, т.2, б. „а”, е едномесечен, считано от датата
на получаването им /а не както неправилно е посочено в оспореното решение 14
дневен/. Нормативно установения срок за оспорване е преклузивен и с изтичането
му се прекратява правото да се обжалва акта по административен ред. В този
смисъл една от абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване на
правото на жалба срещу актове по чл.117, ал.1, т.2 от КСО, а оттук и
предпоставка за допустимост на контролното административно производство, е
оспорването да е направено в законово регламентирания срок за подаване на
жалбата.
По аргумент от
разпоредбата на чл.117, ал.2, т.1 от КСО, моментът, с който законът свързва
началото на преклузивния срок за оспорване на разпореждане по чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО по
административен пред Ръководителя на съответното ТП на НОИ, е датата на
получаването на разпореждането от неговия адресат. В случая от приложената
административна преписка се установява, че Разпореждане № ********** от
18.04.2018г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Стара Загора, е изпратено за
връчване на жалбоподателя Д. чрез
пощенски оператор, с препоръчана пощенска пратка, на адреса на Затвора – гр.
Варна, където лицето изтърпява наказание „лишаване от свобода“. От обратната
разписка – известие за доставяне № ИД PS 6000 018АР2 Х за връчване на
пощенската пратка, съдържаща Разпореждане № ********** от 18.04.2018г., е видно,
че същата е получена от лице, упълномощено да получава кореспонденцията за
Затвора – Варна. Но в преписката липсват каквито и да е данни, дори и като
индиция, на коя дата получената от длъжностно лице от администрацията на
Затвора – Варна пощенска пратка, адресирана до К.Д., е предадена на лишения от
свобода Д.. Съответно липсват доказателства на коя дата Разпореждане № **********
от 18.04.2018г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Стара Загора, е получено от
лицето – адресат на разпореждането.
Следва да се отбележи, че датата 16.05.2018г., на която
пощенската пратка, съдържаща Разпореждане № ********** от 18.04.2018г. на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Стара Загора, е получена от служител на
Затвора – Варна, не може да се счита за дата на получаване на разпореждането от
К.Д.. Длъжностното лице от администрацията на Затвора – Варна, упълномощено да
получава кореспонденцията за Затвора – Варна, няма и не може да има качеството
на пълномощник на адресата на пощенската пратка – т.е на лишения от свобода Д..
Ето защо неправилно в обжалваното решение е прието, че за К.Д. срока за
обжалване Разпореждане № ********** от 18.04.2018г. на Ръководител „ПО“ при ТП
на НОИ – Стара Загора е започнал да тече на 16.05.2018г. При липсата на каквито
и да е било доказателства за датата на получаване на Разпореждане № **********
от 18.04.2018г. от К.Д., необоснован е направения от решаващия административен орган извод, че
подадената против това разпореждане жалба /заведена в ТП на НОИ – Стара Загора
с вх. № 1012-23-52/ 10.08.2018г., но посочена като изпратена на 07.07.2018г./,
е извън законово регламентирания срок за оспорване на акта по административен
ред. Доколкото законът свързва началото на преклузивния едномесечен срок
чл.117, ал.2, т.1 от КСО с получаването на акта по чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от
КСО от неговия адресат, при липса на данни кога е получено Разпореждане № **********
от 18.04.2018г. от заинтересованото лице, не може да бъде определен кога е
започнал да тече и съотв. кога е изтекъл срока за упражняване на правото на
жалба. Когато законът свързва упражняването на едно право с преклузивен срок,
за да се приеме, че правото е преклудирано, е необходимо по несъмнен начин да
са установят началния и крайния момент на срока. В случаите, когато поради
ненадлежно връчване на подлежащия на оспорване акт или поради липса на надлежни
доказателства, удостоверяващи момента на получаване /съобщаване/ на акта, не
може да се установи от кога започва да тече нормативно предвидения преклузивен
срок за неговото обжалване, срокът за подаване на жалбата следва да се счита за
спазен, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че подадената от К.Д. жалба с вх. №
1012-23-52/ 10.08.2018г. в ТП на НОИ – Стара Загора против Разпореждане № **********
от 18.04.2018г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Стара Загора, е подадена в срока по чл.117, ал.2, т.1 от КСО и не е налице процесуална
пречка за разглеждането й по същество от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора
с произнасяне по нейната основателност в производство по чл.117 от КСО. Като е приел
обратното в Решение № 2153-23-16 от 15.08.2018г., с което е
оставена без разглеждане жалбата на К.Д. против
посоченото разпореждане, като недопустима и е прекратено производството по
неговото оспорване, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а преписката върната на
този орган за произнасяне по същество.
Водим от горните мотиви, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.А.Д., ЕГН **********, Решение № 2153-23-16 от 15.08.2018г. на Директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт – Стара Загора, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Стара Загора, за разглеждане и произнасяне
по същество по подадената от К.А.Д. жалба против Разпореждане
№ ********** от 18.04.2018г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Стара Загора.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.88, ал.3 от АПК.
СЪДИЯ: