О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№357 29.11.2018 год.
град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа
докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №638 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на М.П.И. *** против Решение №1680 от 23.10.2018 год на Зам.
Кмета на Община Казанлък, с което е потвърдено репатрирането на МПС, разпоредено
от специализиран контролен орган на МПС с временен ДКН собственост на М.И..
От фактическа страна съдът
намира за установено следното:
На 11.10.2018 год. в 15.40 ч. в гр. Казанлък, зад Универмага е
паркиран лек автомобил Тойота, с рег. №на мястото за инвалиди. При извършена
проверка от контролните органи, същите осъществяват ПАМ по чл.171, т.5, б.”б”
от ЗДвП, като преместват МПС до паркинг находящ се на ул.”Розова долина”№18. За
удостоверяване на извършените действия е съставен протокол за осъществено
преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство №00023 от същата
дата. Собственичката е установила това и се е явила да получи автомобила си,
като за осъщественото репатриране е заплатила такса от 51.00 лева, за което е
получила фискален бон №0005610/11.10.2018 год., 16:41 ч. за такса по чл.31 т.4
от Наредба №4 в размер на 50.00 лева и фискален бон №0005610/11.10.2018 год., 16:41за
такса по чл.44а, ал.5 от Наредба №26 в размер на 1.00 лв. С приемо-предавателен
протокол №23 от 11.10.2018 г., подписан от лицето Е.Ц. и жалбоподателката, автомобилът е предаден.
На 12.10.2018 год. М.И. ***-М-4425-3/12.10.2018
год. В поканата са описани обстоятелствата по репатрирането и връщането на
автомобила, съобразно гледната точка на жалбопадетелката, като са приложгени
доказателства относно обстоятелствата, че е инвалид и че притежава карта за
паркиране на хора с увреждане. Направено е искане да бъде възстановена
заплатената сума от 51.00 лв.
Получената жалба е разпределена
на г-н В. за разглеждане и отговор. Поканата е разгледана от комисия,
която обективира своето мнение, в становище №158 от 15.10.2018 год., с което Зам.
Кмета на Община Казанлък е изразил съгласието си, чрез поставянето на резолюция
„да”. Становището е, че наложената ПАМ е законосъобразна и издаването й
съответства на целта на закона, тъй като автомобилът е бил спрян на място,
предназначено за паркиране на автомобили, управлявани от хора – инвалиди, но
картата даващо това право на И. да паркира, не е била поставена на видимо място
на предното съткло и по начин, осигтуряващо видимостта на изобажението отвън. Това
се потвърждава и от приложеният снимков материал. Въз основа на това становище
е издадено и оспореното в настоящето производство Решение №1680/23.10.2018 год.
на Зам. Кмета на Община Казанлък, оправомощена със Заповед №416/27.03.2018 год.
на Кмета на Община Казанлък, „да
разглежда становищата на комисията назначена със заповед №414/08.03.2017 год. и
да подписва решенията, с които на основание чл.91, ал.1 оспорените актове се
обявяват за нищожни, отменят се изцяло или отчести като незаконосъобразни или
нецелесъобразни или се отхвъля жалбата“. Жалбата е депозирана в Община
Казанлък на 06.11.2018 год. В решението изрично е записано, че същото подлежи
на обжалване в 14 дневен срок от получаването му пред Административен съд Стара
Загора. Няма данни кога решението е получено от М.И., но с оглед на най-ранната
възможна дата за получаване /23.10.2018 год., когато е постановено решението/,
то жалбата е депозирана в срок.
Въз основа на
гореизложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от лице имащо правен
интерес и в предвиденият от закона срок. Съдът обаче намира, че жалбата е
насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Мотивите за това са
следните:
Длъжностни лица от звеното
за контрол, определени със заповед на кмета на общината, могат да извършат или
да нареждат принудително преместване на автомобил без знанието на неговия
собственик в случаите: При паркиране в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай
длъжностните лица от службата по контрол уведомяват районното полицейско
управление за новото местоположение на превозното средство. Разходите във
връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на
превозното средство, което се задържа до заплащане на тези разходи и таксата за
отговорното пазене“ в която разпоредба обаче липсва стойността на разходите за
принудително преместване на неправилно паркирано ППС, тъй като същата е
визирана в чл.44а, ал.4 от Наредба №26 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на административните услуги на територията на община
Казанлък на Общински съвет гр. Казанлък.
Репатрирането на автомобила
по своята същност е принудителни административни мерки по чл.171, т.5 от ЗДвП и
може да се налага от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.172, ал.5 от
ЗДвП, наложените принудителни административни мерки подлежат на обжалване по
реда на АПК. Липсата на специален ред, предвиден в ЗДвП, предполага и
прилагането на общите правила на АПК. Това води до извода, че наложените принудителни
административни мерки подлежат на обжалване както по административен ред, така
и по съдебен ред. В конкретния случай, съдът намира, че е налице обжалване на
ПАМ по административен ред, макар и същото да е обективирано в покана за
доброволно възстановяване на сума. Всички изложени съображения са за
неправомерното репатриране на автомобила, последица от което е и заплащането на
таксата от 51.00 лв., която има за цел да възстанови направените разходи по
преместването на автомобила. При така установеното, съдът намира, че правилно
Кмета на Община Казанлък е възприел жалбата като такава против наложената ПАМ.
В този смисъл оспореното решение в настоящето съдебно производство е решение по
чл.97, ал.1 от АПК, постановено при административното оспорване на наложената
ПАМ по чл.171, т.5 от ЗДвП, с която същата е потвърдена.
В случай на отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на оспорения акт, съгласно чл.98, ал.2, предложение
последно от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен
акт. В конкретния случай с оглед на изричното волеизявление на жалбоподателката,
че оспорва Решението на Кмета на Община Казанлък, съдът намира, че жалбата е
подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол и като такава е
недопустима. На съдебен контрол подлежи потвърденият административен акт, а
именно наложената принудителна административна мярка по чл.171, т.5 от ЗДвП –
преместването на автомобила. В този смисъл е определение №2056/24.01.2018 год.,
постановено по адм. дело №479 по описа на ВАС на Република България за 2018
год..
По тези съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО
НЕДОПУСТИМА жалбата на М.П.И. *** против Решение №1680 от 23.10.2018
год на Зам. Кмета на Община Казанлък.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №638/2018 год. по описа на Административен
съд Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: