О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 360

гр.Стара Загора, 30.11.2018г

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година, първи състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

при участието на секретаря......................................................, като разгледа частно адм.д. № 684 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.60, ал.4 вр. ал.1 от АПК.

Образувано е по жалба на Г.Г.Д. *** чрез пълномощника й адвокат Н.М.против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-СТ-215 от 21.11.2018г. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, с която е прекратено временно настаняването на непълнолетния Г.М.Р. в семейството на П. Г.Д.. Изложени са съображения за незаконосъобразност на разпореждането поради липса на мотиви, което ограничава правото на защита подателката. Тя твърди,че има способността, желанието и възможността да упражнява в пълен обем правата за настаняване, които счита, че противозаконно и неправилно са временно прекратени.

Ответникът Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Обосновава, че при предприемане на мярката за закрила на детето и постановяване на предварителното й изпълнение е ръководен от най-добрия интерес на детето с цел опазване живота и здравето му, както и с оглед недопускане осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта предвид възможността върху децата да се окаже неблагоприятно въздействие от близките им, които е възможно да бъдат разследвани по образувано досъдебно производство в Районна прокуратура Стара Загора.

От представените с административната преписка доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката Г.Д. е адресат на Заповед № ЗД/Д-СТ-215 от 21.11.2018г. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, с която е прекратено временно настаняването на непълнолетния Г.М.Р. в нейното семейство и е насочен към ползване на социална услуга- резидентен тип „Кризисен център за деца, жертви на насилие“ гр.Шумен до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Настяняването на Г.Р. в семейството на неговата близка Г.Д. е извършено с Решение № 143/ 10.02.2017г по гр.д.№ 28/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора на основание чл.29, т.2 чл.30 и чл.26 от Закона за закрила на детето. Постоянните и настоящите адреси на Г.Д. ***.

На 19.11.2017г в отдел „Закрила на детето“ е регистриран устен сигнал № СИГ/Д8-СТ/720 от Районна прокуратура Стара Загора и ОД на МВР СТтара Загора за осигуряване на социални работници при провеждане на операция с международен характер, при която са установени читири деца на възраст от 10г до 16г на адрес *******без да са адресно регистирирани там. На 20.11.2018г е регистриран втори сигнал от същите податели за четири деца, на които е предоставена полицейска закрила поради данни за извършено престъпление спрямо тях.

Изготвен е социален доклад-предложение спешно да бъде променена мярката по реда на чл.30а от Закона за закрила на детето като бъде прекратено настаняването на детето Г.М.Р. в семейството на Г.Г.Д. – близка с изградена емоционална връзка, и детето да бъде настананено в социална услуга резидентен тип „Кризисен център за деца, жертви на насилие“ гр.Шумен. Предложението е обосновано с извършена проверка, при която е установено, че детето е останоло без родителска грижа, жертва е на злоупотреба, насилие и експлоятация и съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Конкретните обстоятелства, въз основа на които е направен този извод, се свързват с установяване на детето Г.Р. при извършване на претърсване и изземване на 19.11.2018г на адрес *******в жилище, посочено като адрес на пребиваване на норвежки гражданин, разследван в Норвегия да притежание или опит за придобиване на снмики от насилия, които сексуализират деца и/или е предоставил такива снимки на други лица.

Като обсъди събраните доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и становището на ответника съдът направи следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК е уредено правомощието на административния орган за допускане на предварително изпълнение на издаваните от него актове. Тази регламентация дава възможност за постановяване на разпореждане, включено в административния акт, за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес.

Съгласно нормата на чл.60, ал.4 от АПК, разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение, подлежи на обжалване по съдебен ред в 3-дневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е оспорен. В случая няма данни кога оспорената заповед с инкорпорирано разпореждане за допускане на предварително изпълнение е съобщена на жалбоподателката Г.Д. като нейн адресат, но жалбата е подадена в тридневния срок от постановяването й. Поради това следва да се приеме за процесуално допустима – подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Разпореждането за предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-СТ-215 от 21.11.2018г. за настаняване на дете в е постановено от компетенетен орган по смисъла на чл.27, ал.1 от Закона за закрила на детето, въз основа на който е издаден административният акт, чието предварително изпълнение се оспорва – Директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора, където е настоящия адрес на детето, в условията на надлежно заместване. Заповедта, респективно разпореждането за предварителон изпълнение, е подписана от Д.Щ., упълномощена да изпълнява функциите на директор, видно от Заповед № 2406-РД01-0088/ 02.02.2018г и представените доказателства за отсъствие на титуляра на длъжността Павлина Делчева и определената в заповедта като първи заместник К.Т..

Разпореждането е в предвидената от закона писмена форма и е мотивирано - съдържа фактически и правни основания за неговото издаване в мотивната част на заповедта. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването му.

Разпореждането е в съответствие с приложимия материален закон. Съгласно разпоредбите на чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за закрила на детето, посочени като правно основание за издаване на Заповед № ЗД/Д-СТ-215 от 21.11.2018г. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за него и което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Нормата на чл.27 от този закон не предвижда правила за допускане на предварително изпълнение на заповед за прекратяване на настаняване и насочване към ползване на социална услуга-резидентен тип, поради което се прилагат общите правила на чл.60, ал.1 от АПК. Всяка една от изброените предпоставки в този текст е достатъчно и самостоятелно основание за допускане на предварително изпълнение на акта.

В случая административният орган е приел наличието на една предпоставка – опазване живота и здравето на детето. Съдът напълно споделя доводите му в тази насока, които намира за подкрепени с доказателствата по преписката. От тях безспорно се установява, че детето Г.М.Р. е обитавало едно жилище с гражданин на Норвегия, разследван във връзка с престъпление по чл.159, ал.4, т.1 вр.ал.3 от НК-разпространение на портнографски материали на лица, ненавършили 16-годишна възраст, като за създаването на порнографските материали са използвани лица, ненавършили 18-годишна възраст. На социалните работници е направило впечатление, че детето разполага със скъпи дрехи и телефон, смущава се при задаване на въпроси, стои с наведена глава и се изчервява. Това обуславя индиция, че е възможно да е бил жертва на престъпление, което от своя страна означава, че е налице реална опасност за неговото физическо и психично здраве. Очевидно е, че предходната наложена мярка по настаняване в семейството на неговата близка-жалбоподателката Д. не е постигнала целта си да осигури семейна среда на детето след като то пребивава на различен адрес и тя няма представа от неговото ежедневие, възможност за полагане на грижи и контрол. Установено е и отсъствие на майката от страната. Всички тези обстоятелства показват адекватност на административното решение за допускане на предварително изпълнение спрямо конкретната ситуация, при която в условията на спешност и безалтернативност е необходимо извеждане на детето от среда, поставяща в пряк и несъмнен риск живота и здравето му, и настаняването му извън семейството.

С оглед на изложеното и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед № ЗД/Д-СТ-215 от 21.11.2018г. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Г.Г.Д. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Административен съд Стара Загора държавна такса в размер на 10лв, която е дължима на основание т.2б, б.”а” от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и не е внесена при подаване на жалбата.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на на Г.Г.Д. ЕГН ********** *** против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-СТ-215 от 21.11.2018г. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора.

ОСЪЖДА Г.Г.Д. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Административен съд Стара Загора държавна такса в размер на 10 /десет/лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: