Р Е Ш Е Н И Е № 417

гр. Стара Загора, 08.01.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря М.П.

и с участието на прокурора Р.А.

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 287 по описа за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.О.Б. *** против Решение № 207/12.06.2015 г., постановено по АНД № 424/2015 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 272/13 от 07.02.2013 г., издадено от Началника на РУП Казанлък.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва мотивите и извода на съда относно възраженията за изтекла погасителна давност за търсене на административнонаказателна отговорност. Моли съда за отмяна на решението на районния съд и постановявяне на друго, с което да бъде уважена жалбата му против НП. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба – Районнно управление „Полиция” Казанлък, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 272/13 от 07.02.2013 г., издадено от началника на РУП Казанлък, издадено въз основа на АУАН № 272/20.01.2013 г., с което на касатора М.О.Б. ***, ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 10 лв. по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП за това, че на 20.01.2013 г., около 15,10 ч в гр. Мъглиж, на кръстовището на ул. „Гео Милев” и ул. „6 септември” управлява в посока юг-север лек автомобил рег.№ СТ 2618 АК, категория В/М, Свидетелство № 258688427, като не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория.

За да потвърди НП, Районен съд Стара Загора приема, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда описаната в НП фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, което обуславя извод за безспорно установено и доказано извършване на съставомерно от обективна и субективна страна деяние. По тези съображения обосновава формална и материална законосъобразност на издаденото НП. Възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно предвид разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВАС и ВКС.

Така постановеното решение е правилно.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното съдебно решение е законосъобразно и не страда от наведения в жалбата порок, съставляващ касационно основание за отмяна.

Напълно се споделя становището на районния съд, че в случая погасителният давностен срок не е изтекъл. При наказателно преследване на административните нарушения следва да се прилага института на погасителната давност, както правилно е отбелязал районният съд в акта си. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г на ВКС и ВАС по т.д.№ 1/ 2014г, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс, което означава, че при реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето, т.е. при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната погасителна давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок. В случая М.Б. е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗДвП, извършено на 20.01.2013г. Датата 20.01.2013г е посочена в НП като такава на извършване на нарушението. Следователно абсолютният давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо лицето за така описаните в НП нарушения /до 20.07.2017г/ не е изтекъл нито към момента на постановяване на решението от районния съд, нито към настоящия момент.

Правилно също така е установено от районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени формалните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Обсъдени са всички възражения на жалбоподателя относно допуснати съществени процесуални нарушения и обосновано са приети за неоснователни.

Районен съд Казанлък е изградил правните си изводи по съществото на спора на база представените по делото писмени доказателства като е изложил убедителни съображения при обосноваване преценката си за обективната действителност по казуса. Липсват разколебаващи извода му данни, още по-малко доказателства, че на 20.01.2013 г., около 15,10 ч в гр. Мъглиж, на кръстовището на ул. „Гео Милев” и ул. „6 септември” касаторът е управлявал в посока юг-север лек автомобил рег.№ СТ 2618 АК като не е носел контролен талон към свидетелство за управление на МПС. В този смисъл правилно с оспореното решение е прието за доказано, че Б. е осъществил състава на административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, за което законосъобразно е наложено наказание „глоба” в размер на 10лв на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП. Предвид фиксирането на вида и размера на наказанието от закона, няма правна възможност за намаляването му.

С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице твърдените касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспореното решение като валидно, допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде оставено без уважение. Освен че не се дължат с оглед конкретния изход на спора, съгласно Тълкувателно решение № 2/ 03.06.2009г. на ОС на колегиите от ВАС по тълкувателно дело № 7/ 2008г. по описа на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 207/12.06.2015 г., постановено по АНД № 424/2015 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № 272/13 от 07.02.2013 г., издадено от началника на РУП Казанлък.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.О.Б. *** за присъждане на направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.