Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

413                                   08.01.2016 год.                            гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета год. в състав:

 

                                              Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                 Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                  МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от  съдия М. Русев КАН дело №391 по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Иван Чолаков, чрез пълномощника си поделото юриск. Милен Алексиев срещу Решение №649 от 12.10.2015 год., постановено по АНД №747/2015 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №15-1228-000041 от 02.02.2015 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което на ответника по касация /Б.Г.Б./ е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са съображения, че описаното МПС – лек автомобил Ауди 80, е ноторно известно е с 8 и по-малко места. Що се отнася до обстоятелството, че при разпита на свидетелите – служители на МВР, същите не си спомнят някои факти, то е следвало съдът да се позове на доказателствената сила на редовно съставеният АУАН. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като законосъобразно наказателно постановление №15-1228-000041 от 02.02.2015 год. на Началник група в сектор “ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Б.Г.Б., в представеният писмен отговор на касационната жалба, изразява становище относно нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде отменено.   

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

    Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

 Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Б.Г.Б. против Наказателно постановление №15-1228-000041 от 02.02.2015 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Т820105 от 01.01.2015 год., на Б.Г.Б. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лв. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.01.2015 год. в 15.00 ч. в Община Стара Загора, на път втори клас №66, км.55+00, на разклона за с. Хрищени, управлява лек автомобил „Ауди 80” с рег.№СТ 5884 КК в посока изток, без заплатена такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. След извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка районният съд е обосновал извод за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, като не е индивидуализирано МПС и по-точно неговото предназначение, за превоз на товари или пътници с не повече от 8 места за сядане, което го е накарало да изведе извод за недоказаност на административното обвинение. С така допуснатото нарушениe, е прието че е накърнено правото на защита на наказаното лице от една страна, а от друга страна не е изяснена в достатъчна степен фактическата обстановка. Това го е мотивирало да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Решението на районния съд е валидно, допустимо, но постановено в противоречие с материалния закон.

Основателно е касационното оплакване, че МПС е описано в достатъчна степен на конкретика, което да обоснове и прилагането на посочената в наказателното  постановление административнонаказателна разпоредба. Както в АУАН, така и в наказателното постановление, същото е описано като „лек автомобил Ауди 80”. С оглед на обстоятелството, че автомобилът е бил спрян за проверка от контролните органи и ответника по касация е управлявал същият автомобил, то по никакъв начин не е накърнено правото му на защита. Неправилен е изводът на районният съд, че не е описано, дали автомобилът е с 8 и по-малко места за сядане. Обстоятелството, че същият е описан като лек автомобил, води автоматично до този извод. Това е така, тъй като съгласно легалната дефиниция, дадена в §6, т.12, б.”а” от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон, лек автомобил е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. Като са квалифицирали МПС, като лек автомобил, както актосъставителят, така и наказващият орган, са изпълнили законовото си задължение за осъществяване на правилната правна квалификация на установеното административно нарушение. След като законодателят е дал легална дефиниция за самото понятие, не е необходимо тази легална дефиниция да бъде изписвана в цялост в оспореното наказателно постановление. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че правилно деянието е било квалифицирано като нарушение на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, а направеното описание съответства на законовите изисквания и не е накърнено правото на защита на ответника по касация. Всъщност между страните по делото, никога не е съществувало спор относно това обстоятелство – дори и в приложеният от страна на ответника по касация отрязък от винетния стикер за 2014 год., е отбелязано, че същият е за леки автомобили.

Основателно е и другото наведено касационно оплакване, че е следвало да се приложи презумпцията за редовно съставеният АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП. В производството по оспорването на наказателното постановление не се установиха съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН. Същият е съставен от компетентен орган, в присъствието на нарушителя, екземпляр от акта му е връчен по надлежния ред, а при получаването му същият не е посочил каквито и да е било възражения. Писмени такива не се депозирани и в предвиденият закона тридневен срок. Следователно отразените в тях факти се считат за доказани до оборването по надлежен ред. Нито в АУАН, нито в НП, е отбелязано, че управляваният от ответника по касация автомобил е имало залепен стикер на годишна винетка. Поради което и след като служителите на МВР не са установили такова обстоятелство, е нормално и същите да не си спомнят такива подробности за това обстоятелство. Това че Б. е имал залепен стикер, но го отлепил, е наведено едва с жалбата, с която е сезиран районният съд. До този момент липсата на заплатена винетна такса не е било спорно като обстоятелство, поради което и не се е налагало разследването му от наказващият орган. Всъщност това е твърдение на ответника по касация, но същото не е доказано по какъвто и да е било начин. Ето защо, настоящият касационен състав приема, че се касае за защитна теза на нарушителя, която обаче не е доказана по безспорен начин. Приложеното копие от отрязък на винетния стикер за 2014 год., не може да удостовери по безспорен начин, че същият е бил заплатен за конкретния автомобил. Съгласно чл.10а, ал.5, т.1 от ЗП, винетката се състои от две части - първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със защитни знаци, като именно тази част има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Дори и в жалбата си, Б.Б. не отрича, че този стикер е бил премахнат от самият него в деня на проверката. Следователно не са налице законовите изисквания, да се приеме, че пред контролните органи Б. е доказал по безспорен начин, че е платил такава винетка. Втората част във вид на талон /която е приложена и към жалбата пред районният съд/ се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер. Законодателят обаче не е предвидил, същата да послужи като доказателство за платена винетна такса пред контролните органи. В този смисъл, предназначението на двата отрязъка е различно и изрично предвидено в закона – докато едното е за доказването на платената винетна такса пред контролните органи, то другата част е за доказването на платена такава такса при безплатното издаване на друг стикер, при счупване или кражба на предното стъкло, на което е залепен първият отрязък. С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав, намира, че е безспорно установено, че в деня на проверката на предното стъкло на управляваният от ответника по касация лек автомобил не е имало залепен стикер за заплатена винетна такса за 2014 год., респективно не е доказано, че такава е била заплатена от страна на ответника по касация.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила. Решението обаче е постановено в противоречие на материалния закон и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение №649 от 12.10.2015 год., постановено по АНД №747/2015 год. по описа на Старозагорския районен съд, и вместо нето постановява

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-1228-000041 от 02.02.2015 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора.

                   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                           

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                            

     

2.