Р Е Ш Е Н И Е

№ 415 11.01.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети дедкември през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д.

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 393 по описа за 2015 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Първо районно Стара Загора при ОД на МВР-Стара Загора, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Милен Алексиев, против Решение № 652 от 13.10.2015 г., постановено по АНД № 1116 по описа за 2015 година на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 1959а-360/ 15.04.2015 г., издадено от Началник Първо Стара Загора при ОД на МВР-Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът поддържа, че възприетата от съда фактическа обстановка се базира на събрани по делото доказателства, който анализ бил избирателен, непълен и едностранен. Съдът кредитирал единствено показанията, дадени от сина на наказаното лице, без същите да бъдат положени на критичен анализ, съпоставени с даденото от П.П. сведение, приложено към административнонаказателната преписка. Оспорва извода на въззивния съд, че НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Счита, че в случая са безспорно установени нарушението, нарушителя и неговата вина, поради което моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – П.С.П., чрез пълномощника си адв. М. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на П.С.П. против НП №1959а-360/ 15.04.2015 г., издадено от Началник Първо РУ „Полиция” гр.Стара Загора, с което на П.П. на основание чл. 45, ал. 3, предл. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 8, ал. 3 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 14.02.2015г. около 00:50 часа в гр. Стара Загора, на кръстовището на ул. „Хаджи Димитър Асенов” и бул. Цар Симеон Велики, при извършена полицейска проверка от гл. Полицай Станимир Тошков Тричков е установено, че П.С.П.,*** не е придружила в качеството си на родител след 22:00 часа на обществено място непълнолетния си син Стоян Маринов Петров, ЕГН **********, притежаващ документ за самоличност ЛК № 644176824, издадена от МВР Стара Загора и живущ ***, който е навършил 14-годишна възраст, но не е навършил 18-годишна възраст.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата формална и материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и установената по делото фактическа обстановка съдът е направил и извод, че не е доказано извършването от П.П. на вмененото й административно нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗД.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на Старозагорския районен съд за законосъобразни, логични и в съответствие с установената фактическа обстановка по делото /въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства/. Касаторът се позовава като касационно основание на нарушение на материалния закон, но излага доводи за необоснованост на обжалваното решение. Следва да се отбележи, че необосноваността не е касационно основание. Настоящата инстанция проверява правилното приложение на база фактите, установени от въззивния съд. Касационният състав на съда не може да установява нови фактически положения по силата на чл. 220 от АПК и по този начин да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд като инстанция по установяване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Правомощията на касационната инстанция при извършваната от нея проверка се разпростират върху спазването на правилата, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата, които са предвидени, за да изключат произволното формиране на това убеждение. В случая при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд.

Относимите обстоятелства са установени с допустими от НПК доказателствени средства с оглед на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН – писмени доказателства и свидетелски показания. Съдът обстойно е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и обосновано е приел, че те не потвърждават описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Свидетелските показания на св.Пламен Маринов Петров, дадени след предупреждение за носене на наказателна отговорност, недвусмислено сочат, че на посочените в НП дата, място и час той е придружавал непълнолетния си брат, с когото заедно са били на гости. Обявил е това обстоятелството на полицаите, извършващи проверката, но те са заявили, че е необходимо присъствието на родител. Преходната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал и свидетелските показания не са изтълкувани превратно. Същите не се опровергават от показанията на полицейския служител - св.Станимир Тошков Тричков /очевидец, присъствал при установяване на нарушението/, който заявява пред съда, че може и да е имало пълнолетен придружител на детето, но родител е нямало. Не е налице и твърдяното от касатора противоречие между показанията на св.Петров и писменото сведение, дадено от П.П. и приложено към административнонаказателната преписка, доколкото от последното се установява единствено, че П., в качеството си на родител не е придружила непълнолетния си син след 22:00часа, но не се съдържат данни, опровергаващи изявлението на свидетеля за осигуряване на пълнолетно дееспособно лице, което да е придружило детето Стоян Маринов Петров.

Въз основа на доказателствата по делото и направените фактически установявания, съответен на закона е направения от Старозагорския районен съд извод за недоказаност на извършването от санкционираното лице на вмененото му нарушение по чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето.

С оглед изложеното съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 652 от 13.10.2015 г., постановено по АНД № 1116/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.