Р Е Ш Е Н И Е № 424

гр. Стара Загора, 08.01. 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря М.П.

и с участието на прокурора Р.А.

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 396 по описа за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В.М.В., с адрес ***, против Решение № 355/06.10.2015 г. по АНД № 544/2015 г. на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 14-0284-005184/22.04.2015 г., издадено от Началник сектор към ОД МВР Стара Загора, РУ-Казанлък. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват извод за неговата незаконосъобразност. Счита, че не е индивидуализиран пълно и точно управляваният автомобил без залепен винетен стикер. Обосновава, че решението е неправилно и поради липсата на обсъждане от страна на съда на възможността прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай. Въз основа на изложените в жалбата доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба - Районно управление «Полиция» Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е Наказателно постановление № 14-0284-005184/22.04.2015 г., издадено от началник сектор към ОД МВР Стара Загора, РУ-Казанлък въз основа на АУАН № 5184/28.10.2014 г., с което на В.М.В., ЕГН **********, са наложени две административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Като административни нарушения са преценени следните обстоятелства: на 28.10.2014 г., в 16.15 ч, в община Павел баня, на път първи клас № 5, км 193+700, управлява в посока юг-север автобус „Неоплан 214 Джетлайнер” с рег. № СТ 8191 ВА, собственост на „Рали 67” ЕООД, БУЛСТАТ 123748317, без да има заплатена винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и няма залепен валиден винетен стикер на предното стъкло. Автобусът не е оборудван със светлоотразителен триъгълник.

За да потвърди НП, Районен съд Казанлък се мотивира с неговата формална и материална законосъобразност. Приема за безспорно установено от събраните доказателства по делото, че санкционираното лице е извършило вменените му нарушения на ЗДвП. Като счита наведените оплаквания, включително за компетентност на издателя, за неоснователни обосновава извод за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на В.М.В..

Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Административнонаказателната отговорност на В.В. по т.1 от НП е ангажирана на основание разпоредбата на чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява по републиканските пътища пътно превозно средство 1. предназначено за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, или 2. пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 оси, или 3. пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 тона, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер на 1500лв.

С оглед така очертаната нормативна уредба касационният състав намира, че НП в коментираната част е изрядно от формална страна. Противно на становището на касатора броят оси и максимално допустимата маса на управлявания от В.В. автобус не е съставомерен признак от обективна страна на вмененото му административно нарушение по чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, поради което и посочването на тези обстоятелства не представлява елемент от описанието на нарушението по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Непосочването на броя места в автомобила също не представлява съществено формално нарушение на изискването по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в НП изрично е отразено, че управляваното от санкционираното лице МПС е автобус, който по легалната дефиниция на §6, т.12, б.”в” от ДР на ЗДвП представлява недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача. Ето защо съдът приема, че при фактическото и юридическо формулиране на административнонаказателното обвинение за допуснато от В.В. нарушение на нормативно регламентираното изискване по чл.139, ал.5 от ЗДвП не са допуснати нарушения, които да ограничават правото му на защита или да повлияят на правилната правна квалификация на деянието.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно е прието за безспорно доказано, че вмененото нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е осъществено от касатора. Касационната инстанция намира за неоснователни наведените от него възражения, че в случая са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен, но нито наказващият орган, нито съдът са извършили проверка в тази насока. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на процесното нарушение и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция намира, че деянието на В. не съставлява маловажен случай. Задължението за заплащане на винетна такса важи еднакво спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища. Представените в административнонаказателната преписка обяснения на управителя на „Рали 67” ЕООД – собственик на автобуса, освен, че не са потвърдени пред съда във вид на свидетелски показания /при което могат да бъдат ценени като надлежно доказателствено средство/, сами по себе си не обосноват извод за малозначителност на деянието доколкото не сочат обективна и оправдана причина за управление на автобуса без платена винетна такса. Заплащането на винетна такса в размер на 34лв след извършване на проверката не може да бъде приравнено на отстраняването на нарушението, тъй като от данните по делото не е ясно кой я е заплатил и за кое превозно средство.

По отношение на нарушението по чл.139, ал. 5 от ЗДвП в касационна жалба не са изложени никакви оплаквания. При извършената служебна проверка касационният състав не констатира пороци на съдебния акт в тази част, водещи до отмяната му.

Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на НП № 14-0284-003714/ 22.12.2014 г., издадено от Началника на РУ - Казанлък и го е потвърдил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяната му. Обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 355/06.10.2015 г. по АНД № 544/2015 г. на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № 14-0284-005184/ 22.04.2015 г., издадено от Началник сектор към ОД МВР Стара Загора, РУ- Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.