Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

416                                   08.01.2016 год.                            гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета год. в състав:

 

                                              Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                 Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                  МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от  съдия М. Русев КАН дело №399 по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Милен Алексиев като пълномощник на Директора на ОД на МВР - Стара Загора против решение №667/20.10.2015 г, постановено по АНД №1939/2015 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отменено наказателно постановление /НП/1238А-1563 от 28.07.2015 год., издадено от Началника на Група „БДС” при ОД на МВР – Стара Загора. Навеждат се доводи, че отмененото наказателно постановление отговаря на императивните изисквания на ЗАНН. Направено е искане за  отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касация К.Н. Кънчев явява се лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и моли решението на въззивният съд да бъде потвърдено.

      Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Старозагорски районен съд е отменил НП 1238А-1563 от 28.07.2015 год., издадено от Началника на Група „БДС” при ОД на МВР – Стара Загора, издадено въз основа на АУАН №1238А-1563 от 23.07.2015 год. с което на основание чл.81, ал.2, т.2 от Закона за българските лични документи за нарушение на чл.7, ал.1 от същия закон, е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00 лв. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, К.Н. Кънчев не е опазил от изгубване лична карта №645719579, издадено на 24.03.2015 год. от ОД на МВР – Стара Загора.

При извършена цялостна служебна проверка на законосъобразността на НП първоинстанционният съд  отменя НП като  приема, че при констатиране на нарушението, съставянето на АУАН не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, но същото не отговаря на законовите изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В съдържанието на същото не се съдържат данни какво е възприето от наказващият орган като обстоятелства по извършването на административното нарушение, нито че такова въобще е извършено. Съдържат се само и единствено описание на съставеният акт и какви обстоятелства са възприети от страна на актосъставителят, но не е ясна дали тези обстоятелства са възприети като съставомерни за вмененото във вина на Кънчев административно нарушение. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяната на наказателното постановление.

Настоящата съдебна инстанция приема, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

         Съгласно  чл.7, ал.1 от ЗБЛД, гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Същите са собственост на държавата съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗБЛД, поради което и при изгубването е предвидена съответната санкция. Следователно всеки български гражданин следва да носи административнонаказателна отговорност, когато със своите действия, със своето поведение е допринесъл виновно за унищожаването, повреждането или загубата на документа за самоличност. В конкретния случай, видно от приложената към преписката декларация, К. Кънчев е декларирал, че е установил, че са му изчезнала личната карта от обитаваната от него стая в дома за стари хора в Старозагорски минерални бани. Действително няма данни същата да е предмет на кражба, обир или друго деяние, доколкото не е подадена съответната жалба за такива престъпни обстоятелства.

         Освен изложеното от районният съд, съдът намира, че от установените по делото факти не е установена вината на наказаното лице и в коя от формите й е проявена – умисъл или непредпазливост. Видно от декларираното от ответника по касация, същият е заключил стаята си и от заключената стая е изчезнала личната му карта. Безспорно липсва умисъл при извършването на деянието, а заключването на стаята изключва и непредпазливостта му. При така изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че не са налице всички законови предпоставки деянието, вменено във вина на ответника по касация да бъде квалифицирано като административно нарушение.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че решение №667/20.10.2015 год., постановено по АНД №1939/2015 год. по описа на Старозагорски районен съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. 2 във връзка с чл. 63, ал.1 изречение второ от ЗАНН Старозагорският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №667/20.10.2015 год., постановено по АНД №1939/2015 год. по описа на Старозагорски районен съд.

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                      

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                              

                                                                                         2.