Р Е Ш Е Н И Е № 7
гр.Стара Загора 21.01.2016год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в
публичното заседание на четиринадесети януари
през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря А.А.
и в присъствието на
прокурора Петко
Георгиев
,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА к.н.а.х.дело № 404 по описа за 2015
год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от И.Ш.Б.
*** чрез адв. Анелия Станчева срещу Решение № 380/14.10.2015 г., постановено по
АНД № 831/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ №
15-0284-000704/17.06.2015 г. на Началник сектор в РУ Казанлък към ОД на МВР
Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението в нарушение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от
ЗАНН. Според касатора по делото не доказано, че превозното
средство, за управлението на което е санкциониран, е мотопед по смисъла на §6, т.14 от ДР на Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/. Поради това счита, че не
е извършил вменените му нарушения на ЗДвП. Направено е искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено обжалваното НП.
Ответникът по касационната жалба – РУ „Полиция” Казанлък,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и
не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от
АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет
на контрол пред Районен съд Казанлък е НП №
15-0284-000704/17.06.2015 г., издадено от Началник сектор в РУ Казанлък към ОД
на МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 704/ 13.04.2015г, с
което на И.Ш.Б. са наложени наказания “глоба” в размер на 100лв и лишаване от
право да управлява МПС за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП; „глоба” в размер
на 50лв за нарушение на чл.137Е, предл.2 от ЗДвП и наказание „глоба” в размер
на 10лв за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП. Административните
наказания са наложени затова, че на 13.04.2015г в 12.20ч на път І клас № 5
км.192 в посока север-юг И.Б. управлява мотопед „ПУХ” с основен цвят бял и син,
който не е регистриран, като не използва
защитна каска, не представя свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към него.
За
да измени НП по т.1 и да го потвърди в останалата част, въззивният съд е
възприел описаната в него фактическа обстановка с оглед събраните писмени
доказателства и гласни такива от разпита на актосъставителя. Според районния
съд е безспорно установено, че управляваното от Б. превозно средство е мотопед
като водачът нито е направил възражение пред контролните органи, нито представя
доказателства за различни факти. В съдебния акт е обоснована правилно дадена от наказващия орган квалификация
на деянията като административни нарушения и правилно приложение на
съответстващите им санкционни разпоредби. Счита размерите на наложените
наказания за съобразени със закона и тежестта на нарушенията, с изключение на
наложените кумулативно такива по чл.175, ал.1, т.1 /за деяние по чл.140, ал.1
от ЗДвП/, които намалява до предвидения в закона минимум.
Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие със
закона.
Административнонаказателната
отговорност на И.Б. е ангажирана за три нарушения на ЗДвП,
свързани с нормативните изисквания при управление на мотопед.
Неоснователно
е оплакването на касационния жалбоподател за постановяване на съдебния акт при
неправилно приложение на закона, обосновано с твърдението, че от събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства не се установява безспорно
извършването на нарушение от И.Б. по повдигнатото му административнонаказателно
обвинение при описаната в НП фактическа обстановка. Действително в тежест на
наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване
наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност.
В
НП изрично е отразено и се потвърждава от показанията на актосъставителя, че
управляваното от санкционираното лице МПС е мотопед, който по
легалната дефиниция на §6 т.14 от ДР на ЗДвП е дву- или триколесно
пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и
чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.
Именно с управлението на този вид пътно превозно средство се свързват
изискванията за регистрация по реда на Наредба № I – 45/ 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, както и на тези по чл.137е от ЗДвП -
за носене на защитна каска и на чл.100, ал.1 от ЗДвП - за носене на документи. В случая превозното средство е конкретизирано с
посочване на марка, която сочи принадлежността му към мотопедите. Освен това констатацията,
че представлява мотопед е направена от орган за контрол на движението по
пътищата, т.е. от лице, притежаващо необходимите знания за определяне вида на
превозното средство. Ако касаторът е считал обратното, е следвало по надлежния
процесуален ред да поиска събиране на доказателства за обосноваване на тезата
си, което не е направил. При това положение въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно е прието от
въззивния съд за безспорно доказано, че вменените нарушения на ЗДвП са
осъществени от касатора пре управление на мотопед. Преценката за законосъобразност на наложените наказания е
съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН, при което НП обосновано е изменено
само по т.1 чрез намаляване на кумулативно предвидените наказания до
законоустановения минимум.
С
оглед гореизложените съображения Старозагорският административен съд намира, че
решението на районния съд като постановено в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 380/ 14.10.2015 г., постановено по АНД № 831/ 2015 г.
по описа на Районен съд Казанлък.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.