Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4 29.01.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретаря А.А.

И с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 405 по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински одит” – гр. София, против Решение № 373 от 13.10.2015г., постановено по АНД № 934/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № НП 27-36-1/ 09.07.2015г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” – гр. София, като е намален размера на наложената на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Христо Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък на основание чл.229, ал.3 от Закона за здравето имуществена санкция от 1 000лв. на  500 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че размера на наложената санкция не съответства на тежестта конкретното нарушение. Поддържа, че нарушаването на императивната разпоредба на чл. 31, ал.2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, не би могло да обоснове налагане на санкция по чл.229, ал.3 от Закона за здравето в минимален размер, доколкото по своята същност самото нарушение се характеризира с висока обществена опасност. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено изцяло Наказателно постановление № НП 27-36-1/ 09.07.2015г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” – гр. София.

Ответникът по касационната жалба – Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Христо Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък, чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената административна санкция до нормативно предвидения минимален такъв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Христо Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък, против Наказателно постановление № НП 27-36-1/ 09.07.2015г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А-27-36-1/ 29.04.2015г., на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък е наложена имуществена санкция в размер 1 000лв., на основание чл.229, ал.3 от Закона за здравето, за нарушение на чл. 31, ал.2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /НОПДМП/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена от Комисия от Изпълнителна агенция „Медицински одит” в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък проверка в периода от 09.02.2015г. - 13.02.2015г., е установено, че в утвърдения от Управителя на ЛЗ „Ценоразпис за заплащане на стойността на ползваните от пациента услуги и дейности в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски” ЕООД, гр. Казанлък”, в сила от 01.12.2014г., са определени в нарушение на изискването по чл.31, ал.2 от НОПДМП цени при избор на екип от медицински специалисти, заплащани от пациента при приемане в отделението по „Ортопедия и травматология”, за три медицински дейности /посочени в наказателното постановление/.

Казанлъшкият районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните доказателства и установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък нарушение на чл. 31, ал.2 от НОПДМП, като основание за налагане на административна санкция по чл. 229, ал.3 от Закона за здравето. По съображения, че липсват данни за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства и че размера на наложената санкция не съответства на тежестта конкретното нарушение, Казанлъшкият районен съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък имуществена санкция до законово регламентирания минимален такъв от 500лв.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, се свеждат до оспорване размера на определената с обжалваното решение на Казанлъшкия районен съд санкция за допуснатото от МБАЛ „Д-р Христо Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък административно нарушение по чл.229, ал.3 от Закона за здравето във вр. с чл. 31, ал.2 от НОПДМП.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. По аргумент от разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, релевантни за индивидуализацията на административната санкция. При отчитане на всички обстоятелства, от значение за индивидуализацията на наказанието, законосъобразен е мотивираният в съдебното решение извод, че размера на наложената на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък санкция не съответства на тежестта конкретното нарушение, като основание за изменение на наказателното постановление при намаляване размера на санкцията до законово регламентирания минимален такъв. Както правилно е посочил касационният жалбоподател, смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализацията на наказанието, е санкционирането да се извършва при отчитане на особеностите на всяко административно нарушение, свързано с конкретното деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. Именно отчитайки обстоятелството, че допуснатото нарушение на чл. 31, ал.2 от НОПДМП е единствено при определянето на цени при избор на екип от медицински специалисти за три медицински дейности, заплащани от пациента при приемане в отделението по „Ортопедия и травматология”; че утвърденият от Управителя на ЛЗ „Ценоразпис за заплащане на стойността на ползваните от пациента услуги и дейности в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски” ЕООД, гр. Казанлък”, е бил в сила за малко-повече от два месеца и няма никакви данни за периода на действие на ценоразписа да са събирани суми от пациенти по тези цени при ползване на услугата „избор на екип” или „избор на лекар”, налагането на административна санкция в предвидения от закона минимален размер се явява съответна на тежестта на конкретното нарушение и съобразена с целите на наказанието. Не може да бъде възприет като основателен довода на касационния жалбоподател, че по отношение на административно нарушение от вида на процесното, „характеризиращо се с висока степен на обществена опасност и висок обществен интерес”, не би могло да се обоснове налагането на административна санкция в минимален размер. Значимостта на охраняваните обществени отношения са обусловили законодателното разрешение нарушаването на чл. 31, ал.2 от НОПДМП да бъде предвидено като противоправно и общественоопасно съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.229, ал.1 от Закона за здравето. Това обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя, като обществената опасност на конкретно извършеното административно нарушение не може да се презумира, а следва да се преценява във всеки отделен случай. Посочените по-горе обстоятелства са релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението, като независимо, че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, това не съставлява пречка преценката за обществената опасност на деянието да се извършва при отчитане на липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива.

Не е налице и релевираното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – по делото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на определеното от Казанлъшкия районен съд наказание при постановеното изменение на наказателното постановление - т.е наказанието да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието.

С оглед на изложеното съдът приема че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 373 от 13.10.2015г., постановено по АНД № 934/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.