Р Е Ш Е Н И Е № 21

гр. Стара Загора, 18.02.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря З.Д.

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 413 по описа за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.Х.С., с адрес ***, против Решение № 387/22.10.2015 г. по АНД № 992/2015 г. на Районен съд Казанлък. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват извод за неговата незаконосъобразност. Счита, че в НП липсва цялостно и точно описание на вменените нарушения на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Поддържа, че в качеството си само на водач на МПС няма задължение да заплаща винетна такса, нито да представя превозното средство на годишен технически преглед. Според него наказващият орган не е доказал вината му за управление на технически неизправно пътно превозно средство. Обосновава, че решението е неправилно поради липсата на обсъждане на съвкупния доказателствен материал и на възможността прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай. Въз основа на изложените в жалбата доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът – редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител адв. Янков, в което излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и моли съда да го отмени.

Ответникът по касационната жалба - Районно управление «Полиция» Казанлък към ОД МВР Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е НП № 15-0284-000413/15.05.2015 г., издадено от Началник сектор към ОД МВР Стара Загора, РУ-Казанлък въз основа на АУАН № 15-0284-000413/11.03.2015 г., с което на М.Х.С., ЕГН **********, са наложени четири административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 3, т. 7 ЗДвП глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Като административни нарушения са преценени следните обстоятелства: на 11.03.2015 г., около 9 ч в община Казанлък, на път първи клас № 5, км 200+200, управлява в посока запад-изток състав от ППС - влекач ДАФ 430 с рег. № СН 3902 СА, и полуремарке, прикачено към него – „Кроне СДП 27” с рег. № сн 5993 ЕЕ, собственост на ЕТ „Хемус – Бахрие Сабриева” гр. Сливен, БУЛСТАТ 119528361, като: 1. няма заплатена задължителна винетна такса за влекача кат. № 3; 2. съставът на ППС е технически неизправен /счупен преден десен фар на влекача и ляв заден стоп с пътепоказател на полуремаркето; 3. полуремаркето не е представено на годишен технически преглед до 19.08.2014 г.; 4. не носи свидетелство за регистрация на влекача.

С решението си Районен съд Казанлък е изменил НП, като е отменил наложената глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП по т.3 поради несъставомерност на деянието и го е потвърдил в останалата част. За да постанови този резултат, съдът се мотивира с формалната и материална законосъобразност на НП. Като счита наведените от жалбоподателя оплаквания за извършени нарушения на разпоредбите на ЗАНН за неоснователни, а наложените наказания за установени от закона по вид и размер, обосновава извод за законосъобразност на наказателното постановление в потвърденото му част.

Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Административнонаказателната отговорност на М.С. по т.1 от НП е ангажирана на основание разпоредбата на чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява по републиканските пътища пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер на 3000лв.

С оглед така очертаната нормативна уредба касационният състав намира, че НП в коментираната част е изрядно от формална страна. Всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна на деянието са надлежно описани в обстоятелствената част на НП и кореспондират с направената правна квалификация. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно е прието за безспорно доказано, че вмененото нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е осъществено от касатора. Касационната инстанция намира за неоснователно наведеното от него възражение, че не може да бъде субект на това нарушение, обосновано с качеството му на водач на състава от ППС, който според него не е адресат на задължението за заплащане на винетна такса. Действително, съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 от Закона за пътищата, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер. Но санкционната норма на чл.179, ал.3 от ЗДвП изрично предвижда административно-наказателна отговорност за водачите /независимо дали са собственици, ползватели или само управляват превозните средства/, които се движат по републиканските пътища с МПС без заплатена винетна такса, като за съставомерността на деянието е ирелевантно кое лице е носител на задължението за плащане.

По т.2 от НП С. е привлечен към отговорност на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП за управление на превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението. За такива неизправности са приети счупен преден десен фар на влекача и ляв заден стоп с пътепоказател на полуремаркето - изрично посочени в чл.10, ал.1, т.12, б.”в” и „г” от Правилника за прилагане на ЗДвП, които несъмнено са от изключително значение за безопасното управление на състава от ППС. Несъстоятелно е оплакването, че административнонаказващият орган не е извършил проверка дали повредите не са настъпили по време на движението след отпътуването на влекача. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство като изключващо отговорността на водача /по аргумент от чл.11, ал.1 от ППЗДвП/ е възложена на него. Органите, отговарящи за контрола по безопасност на движението по пътищата, са констатирали по надлежния ред неизправното техническо състояние на влекача и прикаченото към него ремарке, а техническата обезпеченост на превозното средство следва да бъде контролирана от водача по всяко време на движението му. При липса дори на възражения срещу съставения АУАН наказващият орган няма задължение да изследва факта от кой момент са възникнали установените неизправности.

Наказанията за нарушенията по т.1 и т.2 от НП са фиксирани в закона по вид и размер. Настоящият касационен състав намира за неоснователни наведените от нарушителя възражения, че в случая са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен, но нито наказващият орган, нито съдът са извършили проверка в тази насока. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на процесните нарушения и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че те представляват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция намира, че деянията на С. не съставляват маловажен случай. Ето защо изводът на районния съд, че НП по т.1 и 2 е изрядно от формална и материалноправна страна, е направен при правилно приложение на закона.

За нарушението по т.3 от НП в обжалваното съдебно решение е прието, че не може да се вмени във вина на касатора и НП е отменено в тази част именно по изложените в първоначалната и касационната жалби съображения. По отношение на нарушението по т. 4 от НП - по чл.100, ал. 1, т.2 от ЗДвП, в касационна жалба не са изложени никакви оплаквания. При извършената служебна проверка касационният състав не констатира пороци на съдебния акт в тази част, водещи до отмяната му.

Не е налице твърдяното от касатора процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК като основание за отмяна на съдебния акт. Мотивите към решението съдържат обсъждане на събрания доказателствен материал, на наведените от С. оплаквания и на съответствието на наложените наказания с критериите по чл.27 от ЗАНН.

Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на НП № 15-0284-000413/15.05.2015 г., издадено от Началник сектор към ОД МВР Стара Загора, РУ-Казанлък и го е изменил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяната му. Обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 387/22.10.2015 г. по АНД № 992/2015 г. на Районен съд Казанлък, с което е изменено Наказателно постановление № 15-0284-000413/15.05.2015 г., издадено от Началник сектор към ОД МВР Стара Загора, РУ-Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.