Р Е Ш Е Н И Е

№14 04.02.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х. и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №414 по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Началника на РУП – Казанлък, чрез процесуалния си представител юриск. Милен Алексиев против решение №379/13.10.2015 год., постановено по АНД №699/2015 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено наказателно постановление №14-0284-002833/28.10.2014 год. на Началника на РУП – Казанлък при ОД на МВР - Стара Загора, с което на О.Р.З. е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ за нарушение на разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, като необосновано и при нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Не е налице разминаване между посочената в АУАН нарушена разпоредба и тази посочена в наказателното постановление. Правилно е било квалифицирано деянието като такова по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №379/13.10.2015 год., постановено по АНД №699/2015 год. по описа на Районен съд – Казанлък и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба О.Р.З. ***, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение, следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго с което да се потвърди наказателното постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Казанлъшкият районен съд се е развило по жалбата на О.Р.З. *** против наказателно постановление №14-0284-002833/28.10.2014 год. на Началника на РУП Казанлък към ОДМВР - Стара Загора. С наказателното постановление, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №Т798777 от 24.10.2014 год. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лева на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ за нарушение на разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. От фактическа страна, нарушението се изразява, в това, че на 24.10.2014 год. в 14.20 часа в Община Павел баня на път клас І-6, км.292 – КПП „Гердеме” в посока изток – запад управлява лек автомобил „Фолксваген голф” с рег.№СТ 2748 ВК, собственост на Найден Димитров, като няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в момента на спирането. След преценка на събраните по делото доказателства Казанлъшкият районен съд е приел, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН. Приел е, че е налице разминаване между посочената като нарушена разпоредба в съставеният АУАН и тази посочена в обжалваното наказателно постановление. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяната на наказателното постановление.

Наложената от административнонаказващия орган санкция се основава на разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно която се наказва с глоба от 400.00 до 600.00 лв. физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 или управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор. Чл.259, ал.1, т.1 във вр. с чл.249, ал.1 КЗ визира задължение за сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност” от лицето, притежаващо моторно превозно средство, регистрирано на територията на страната. Безспорно, че описаният в АУАН автомобил е собственост на трето лице и по отношение на автомобила в момента на проверката не е налице валидно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”, както правилно е прието от районният съд въз основа на приложените към делото писмени доказателства.

Необходимо е да се отбележи, че самото притежаване на МПС не изисква сключването на задължителната застраховка, а е необходимо и мотоциклета да бъде използван. Ако обаче МПС е спряно от движение, то не е задължително сключването на застраховка „гражданска отговорност”. Ето защо и в посочената санкционна разпоредба на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ е предвидено, да се наложи административно наказание и на лице, което управлява моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има специфична социална функция, а именно да осигури обезщетение в полза на трети за застрахователното правоотношение лица, претърпели вреди от виновното и противоправно поведение на застрахования водач. Настоящият съдебен състав намира, че засилената социална функция на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и разширената застрахователна закрила, която тя предоставя, предполага изплащането на съответното обезщетение независимо от обстоятелството дали водача е собственик или ползвател /арг. от чл.257, ал.2 от КЗ/. Задължението за сключването на застраховката е на собственика на автомобила, но и водача, който управлява МПС също носи отговорност за несключването й. Това се извежда от посочената като нарушена и санкционираща разпоредба на чл.315, ал.1 от КЗ. В самата разпоредба са посочени наказателно отговорните лица – който не изпълни задължението си да сключи застрахователен договор „ГО” и който управлява МПС. Допълнението „във връзка с чието притежаване и използване”, представлява пояснение към МПС, а не към наказателно отговорните лица.

Неправилно е възприето от районният съд, че е налице разминаване между посочената като нарушена разпоредба в АУАН и тази посочена в наказателното постановление. В акта е посочена като нарушена нормата на чл.315, ал.1, предл. второ от КЗ, която предвижда задължение за водача на МПС, да има сключена застраховка на МПС, което управлява, макар и същото да е собственост на трето лице.

В случая вмененото на санкционираното лице нарушение не е за неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.249, т.1 от КЗ за регистрирано МПС, което не е спряно от движение /т.е за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ/, а за управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – нарушение на чл. 315, ал.1, т.1, предл. второ от КЗ. Доколкото О.З. не е собственик на управлявания от него л.а с рег. №СТ 2748 ВК, правилно деянието е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.315, ал.1, т.1, предл. второ от КЗ – за управление на МПС без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Действително в наказателното постановление е посочено, че административното наказание е наложено на основание чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ, за нарушение на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, без да е конкретизирано по кое предложение /предл. първо или предл. второ/ на административнонаказателната норма е ангажирана отговорността. Но доколкото при фактическото описание на нарушението конкретно и ясно е отразено, че санкцията се налага на О.З. за това, че управлява л.а с. рег. № СТ 2748 ВК, собственост на Н. Димитров, без сключена задължителна валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката на лекия автомобил, който не е спрян от движение, липсата на конкретизация в приетия от съда смисъл не може да бъде квалифицирана като съществена нередовност в съдържанието на наказателното постановление респ. допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до непълнота и неяснота в правната формулировка на административното обвинение. Ето защо изводът на въззивния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление на това основание, се явява неправилен.

Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката, доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице, както и доколко е повлияло върху съдържанието на акта, т.е. ако не е било допуснато, дали би могло да се стигне и до други фактически и правни изводи на административно-наказващия орган и съответно до друго негово решение по същество. В случая, неточното посочване в АУАН на разпоредбата, която е нарушена, не е попречило по никакъв начин на нарушителя да разбере, за какво деяние го санкционират, респективно да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат и всички доказателства по делото. Видно от АУАН, актосъставителят словесно е описал точно, пълно и ясно извършеното нарушение, поради което не е била ограничена възможността на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено, а по същия начин е описано словесно нарушението и в процесното наказателно постановление, като от друга страна, това нарушение, допуснато в АУАН, не създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от наказващия орган начин. Нещо повече, констатираната неточност не е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като тя не е от съществените нередовности и при всички случаи и може да бъде преодоляна по реда на чл. 53,ал.2 от ЗАНН.

Неправилно съдът е приел и че не е изпълнено императивното изискване на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление е посочена единствено санкционната норма, но не и законовата разпоредба, която е нарушена Административно-наказателната разпоредба на чл.315, ал.1, т.1, предл. второ от КЗ, съдържа не само санкция, но и диспозиция – деянието, което законът запретява определяйки го като административно нарушение с посочването на съставомерните му признаци, имплицитно съдържа правилото за поведение, нарушаването на което е предвидено като основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност с налагане на административна санкция.

Предвид гореизложеното необосновано и при неправилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.

Обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. При определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация административнонаказващият орган правилно е приложил закона. По делото не е спорно, че управляваното от О.З. МПС – лек автомобил „Фолксваген голф”, е регистрирано на територията на Република България с рег. № СТ 2748 ВК, водещо се на отчет в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора. Не са представени доказателства а и не се твърди към момента на проверката автомобилът да е бил спрян от движение по реда и на основание чл.40 от Наредба №І–45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Управлението на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, без сключена и валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, релевира съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, като основание за прилагане на посочената административнонаказателна разпоредба и налагане на предвиденото в нея наказание, определено в законово установения минимален размер. При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от О.З. нарушение по чл.315, ал.1, т.1, предл. второ от Кодекса за застраховането, Наказателно постановление №14-0284-002833/28.10.2014 год. на Началник РУП Казанлък, с което на О.З. е наложено административно наказание за това нарушение на посоченото основание, е правилно и законосъобразно.

С оглед на гореизложеното обжалваното Решение №379 от 13.10.2015 год. по АНД №699/2015 год. по описа на Районен съд – Казанлък следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се потвърди Наказателно постановление № 14-0248-002833/28.10.2014 год., издадено от Началник РУП Казанлък.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №379 от 07.08.2015 год., постановено по АНД №699/2015 год. по описа на Районен съд Казанлък и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №14-0248-002833 от 28.10.2014 год., издадено от Началник РУП Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.