Решение по Наказателно дело 425/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 25 23.02.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар З.Д.

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 425 по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. София срещу Решение № 396/ 28.10.2015г., постановено по АНД № 1043/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-053/ 27.07.2015г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр. Пловдив в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/– гр. София, в частта за наложеното на К.А.К. административно наказание - глоба в размер на 1500лв., на основание чл.56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, за нарушение на чл.17, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1, т.1 от същия закон.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяването на съдебното решение в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че допуснатото от санкционираното лице нарушение представлява „маловажен случай”, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. Поддържа, че доколкото нарушението, за което е наложена административна санкция, е от категорията на формалните такива и признаците на състава му не включват определен вредоносен резултат, липсата на вредни последици не може да бъде определена като смекчаващо обстоятелство за квалифицирането на нарушението като маловажен случай по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК и освобождаване от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН. Обосновава, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, изключващи определянето на нарушението като маловажен случай на административно нарушение. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено изцяло Наказателно постановление № 23–053/ 27.07.2015г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр. Пловдив в ИАРА – гр. София, като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – К.А.К. от гр. Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание чрез пълномощника си по делото, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение в оспорената му част, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, да бъде отменено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на К.А.К. от гр. Казанлък против Наказателно постановление № 23 – 053/ 27.07.2015г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр. Пловдив в ИАРА – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 138/ 27.06.2015г., на К.К., на основание чл.56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500лв., за нарушение на чл.17, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА, като на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 1бр. мрежа тип „сетка” с големина на окото 55мм и дължина 30м и 1 брой надуваема гумена лодка с 2бр. гребла. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 27.06.2015г. в 13.50ч., при извършена проверка от контролните органи на ИАРА на р. Тунджа, баластриера с. Зимница, находяща се в землището на с. Зимница, общ. Мъглиж, лицето К.К. е заловено да извършва стопански риболов посредством 1бр. мрежа тип „сетка”, потопена във водата в работно положение, без да притежава разрешително за стопански риболов и във водоем различен от Черно море и р. Дунав.

С решението в обжалваната му част Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление в частта за наложеното на К.К. административно наказание на основание чл.56, ал.1 от ЗРА, за нарушение на чл.17, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА, по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че извършването на нарушение по повдигнатото на К.К. административнонаказателно обвинение по чл.56, ал.1 от ЗРА е доказано по безспорен и несъмнен начин, но при наличие на обстоятелства, обуславящи определянето на административното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, са били налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по 28 от ЗАНН. С оглед на което съдът е направил извод, че наказателното постановление в частта му за наложеното на К.К. административно наказание по чл.56, ал. 1 от ЗРА, е издадено при неправилно приложение на закона и е постановил неговата отмяна в тази му част.

Съдебното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В случая изводът на въззивния съд, че нарушителят следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН, е неправилен и незаконосъобразен. Необосновано съдът е приел, че установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на нарушението с оглед конкретните обективни и субективни характеристики на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Това, че нарушението е извършено за първи и че не е бил реализиран улов т.е не са налице вредоносни последици от нарушението /което нарушение е формално по своя характер/, не са достатъчни за да обусловят приложението на чл.28 от ЗАНН. Нещо повече – налице са обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, които релевират съществено засягане на охраняваните обществени отношения, поради което тези обстоятелства следва да се разглеждат като отегчаващи обстоятелства. Санкционираното лице не само е извършвало стопански риболов без да притежава съответното разрешително, но и във воден обект, в който законът изобщо не допуска осъществяването на стопански риболов. Риболовът е извършван чрез потопена във водата в работно положение мрежа тип „сетка” с големина на окото 55мм и 30м. дължина. Посочените обстоятелства, от значение за преценката за интензитета на обществена опасност на конкретното нарушение спрямо типичните нарушения от този вид, сочат, че извършеното от К.К. нарушение не може да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Да се приеме противното в конкретния случай би означавало да се допусне възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случай е въпрос на законосъобразност, а не на целесъобразност. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН. В случая липсата на настъпили вредни последици от нарушението могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващото се за извършеното нарушение наказание и които са взети предвид от административнонаказващия орган, при налагане на санкция в предвидения по чл. 56, ал.1 от ЗРА минимален размер. Ето защо неправилен е изводът на съда, че допуснатото от К.К. административно нарушение представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и че следва да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН, като основание за отмяна на наказателното постановление в частта за наложеното наказание.

По тези съображения съдебното решение в обжалваната му част, като постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. При определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация наказващият орган правилно е приложил закона, като извършването на нарушението се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Административното наказание е наложено в предвидения от закона минимален размер. С оглед на което Наказателно постановление № 23–053/ 27.07.2015г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр. Пловдив в ИАРА, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на К.К. на основание чл.56, ал.1 от ЗРА, за нарушение на чл.17, ал.1 от същия закон, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 396/ 28.10.2015г., постановено по АНД № 1043/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23–053/ 27.07.2015г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр. Пловдив в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. София в частта за наложеното на К.А.К. административно наказание глоба в размер на 1500лв., на основание чл.56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, за нарушение на чл.17, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1, т.1 от същия закон и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 053/ 27.07.2015г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр. Пловдив в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. София, в частта му, с която на К.А.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв., на основание чл.56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, за нарушение на чл.17, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.