Решение по Наказателно дело 7/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№33 25.02.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря А.А. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №7 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Стара Загора, представлявано от Директора Камен Маринов, чрез процесуалния си представител юриск. Даниела Лекина против Решение №762 от 25.11.2015 год., постановено по АНД №2522/2015 год. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 24/000608 от 02.10.2015 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че неоснователно районният съд е приел, че не е налице допуснато административно нарушение от страна на работодателят „Заложна къща Доверие”ЕООД. Изложени са съображения, че законодателят е въвел като забрана полагането на повече от 56 часа труд седмично, а не планирането на такива. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено наказателно постановление № 24/000608 от 02.10.2015 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – „Заложна къща Доверие”ЕООД, чрез прокуриста А.Н., оспорва жалбата. Счита, че решението на районният съд е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Заложна къща Доверие”ЕООД – гр. Велинград против наказателно постановление №24/000608 от 02.10.2015 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора. С наказателното постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №24-000608 от 04.09.2015 год., на „Заложна къща Доверие”ЕООД в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. на основание чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.142, ал.4 от КТ. Административно наказващият орган е приел за установено от фактическа страна, че работодателят „Заложна къща Доверие”ЕООД, е допуснал през календарната седмица в периода от 20.07.2015 год. до 26.07.2015 год., служителят Георги Николаев Караиванов – „продавач-консултант” да работи 71 часа при условията на въведено с правилника за вътрешния трудов ред сумирано изчисляване на работното време, т.е. с 15 часа над максимално допустимите 56 часа, установено от отчет за работното време на заложната къща в Стара Загора за месец юли 2015 год.. При осъществения контрол, Старозагорският районен съд е приел, че не е доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение, тъй като за да се счита има извършено нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, изразяващо се в неспазване на императивното изискване на чл.142, ал.4 от КТ, е необходимо наличието на такова поведение, което да сочи на определяне и установяване от работодателя на продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време повече от 12 часа, като от събраните доказателства по делото това не е установено. Всичко това е мотивирало, да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Касационният състав на административен съд Стара Загора намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 142, ал.4 от КТ не поставя само и единствено формално изискване към документалното определяне на работната време, каквото в конкретния случай е установено с правилника за вътрешния трудов ред в предприятието на ответника по касация и с издадената заповед от 04.02.2015 год. на Управителя на дружеството. По документи е възможно да бъде спазено изискването на тази разпоредба, но нейното съдържание е следното: максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, независимо какво е записано в заповедите, в правилника, в графиците и формите. От приетите писмени доказателства – присъствената форма, е безспорно установено допускането на вмененото административно нарушение от страна на ответника по касация, по отношение на цитираното лице Георги Николаев Караиванов. Същият през посочената в наказателното постановление календарна седмица е положил пет работни дни с продължителност от 11 часа и два работни дена с продължителност от 8 часа. В случая от събраните доказателства по делото не е установено от страна на ответника по касация, да е изпълнил законовите си задължения, изразяващи се в определянето на график за изпълнението на трудовите задължения на служителите в проверявания обект, в който да са е отразена и продължителността на труда на всеки един от тях. Видно от правилника за вътрешния трудов ред, приложен от страна на работодателят, негово е задължението за издаването на такива документи. Издадената заповед, само преповтаря съдържащото се в правилника за вътрешния трудов ред, като от съдържанието на тези два документа не може да се установи въведената от работодателя максимална продължителност на работната смяна за служителя Георги Николаев Караиванов. За да се освободи работодателят от отговорност е необходимо да се установи по категоричен начин, че е изпълнил законовите си задължения, като определи график за изпълнението на трудовите задължения на служителите, респективно работно време за всеки един от тях, които да са съобразени със законовите изисквания, въведени с разпоредбата на чл.142, ал.4 от КТ. В случая такъв не е представен от ответника по касация нито в хода на административнонаказателното производство, нито в съдебното производство по обжалване на издаденото наказателно постановление. Касае се за писмени документи и установяването на положителни факти, тежестта на доказване за които е върху ответника по касация. След като същите не са установени по надлежния ред с допустими доказателствени средство

, не може да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си да определи продължителността на работното време на всеки един от служителите, по такъв начин че да не надвишава предвидената от законодателя максимална продължителност на работното време за една седмица.

От друга страна, АУАН е връчен по надлежния ред, като нарушителят не се е възползвал от правото да посочи в акта своите възражения по обстоятелствата, изложени в него, нито в тридневен срок е депозирал писмени такива. Събраните по делото доказателствата навеждат на извода, че е налице неправомерно поведение от страна на „Заложна къща Доверие”ЕООД. Фактическото обвинение не противоречи на тази норма, защото всички елементи от нейната хипотеза са описани с установените конкретни факти на продължителност на работната седмица и на установено сумирано отчитане на работното време.

Следва да се отбележи, че в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице – работодател, поради което и не може да се обсъжда въпроса за вината му, доколкото същата представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение. В този смисъл, незнанието на работодателя, не го освобождава въобще от наказателна отговорност, а може да послужи единствено и само като критерий за определянето на размера на наложената санкция. Става въпрос за специфична, безвиновна отговорност на работодателя, като юридическо лице, за нарушение на трудовото законодателство, извършено при осъществяване дейността на предприятието. Ответникът по касация, в качеството си на работодател се е възползвал от дадената му от законодателя възможност и е въвел сумирано изчисляване на работното време /чл.142, ал.2 от КТ/ за конкретния обект. Не е оспорен и факта на установеното нарушение, а именно че служителят Георги Караиванов е положил труд на посочения обект повече от 56 часа, т.е. изпълнявал е трудовите си задължения в нарушение на чл.142, ал.4 от КТ, която разпоредба предвижда максималната продължителност на една работна седмица при сумирано изчисляване на работното време да не надвишава 56 часа. Едва в съдебно заседание е изложена защитна теза на работодателят, от страна на служителят му, че при отчитането е забравил да отчете няколкото часа всеки ден, през които е бил заместван от регионалният мениджър. Същата обаче е недоказана, като не се потвърждава от останалите събрани по преписката доказателства. Дори и да приеме, че това е така, от показанията на свидетеля Караиванов, не се установява точно колко часа е би заместван от регионалният мениджър, за да се установи точно колко часа е работил същият и дали при сумираното изчисляване на работното му време за седмицата, не се надхвърлят допустимите от законодателя максимални 56 часа. Не може да се приеме и хипотезата, че в конкретния случай се касае за полагането на извънреден труд, доколкото същият е бил полаган в рамките на установеното работно време.

Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, то не е необходимо същото да бъде връщано за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по същество на спора. Вмененото административно нарушение е безспорно установено, при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, осигурено е участието на наказаното лице във всички фази, като по този начин е гарантирано и правото му на защита. Нарушението е описано в достатъчна степен на яснота и конкретика, същото е квалифицирано правилно. Съдът намира обаче, че при определянето на наказанието необосновано същото е наложен над предвиденият от законодателят минимум. Нарушението е първо своя характер, констатирано е само за една седмица през посочения месец – юли 2015 год., не е установено подобно нарушение да е допускано през други месеци, поради което наложеното наказание следва да бъде определено в предвиденият от закона минимум.

Решението на Районият съд е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго с което да се измени обжалваното наказателно постановление.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №762/25.11.2015 год., постановено по АНД №2522/2015 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като незаконосъобразно.

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №24/000608 от 02.10.2015 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, като намаля наложената имуществена санкция от 2 000.00 лв. на 1 500.00 лв.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.