Р Е Ш Е Н И Е № 40

гр. Стара Загора, 26.02. 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря А.А.

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 12 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А.М.Т. против Решение № 443/27.11.2015 г. по АНД № 1288/2015 г. на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 4473/13 от 16.01.2014 г., издадено от началник РУП Казанлък към ОД МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 във връзка с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от некомопетентен орган. Релевират се и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изискуеми реквизити на НП, които не са взети предвид от първоинстанционния съд. Обосновава се приложимост на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Въз основа на подробно изложени съображения е направено искане до съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по същество, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – РУП Казанлък към ОД МВР Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е Наказателно постановление № 4473/13 от 16.01.2014 г., издадено от началник РУП Казанлък към ОД МВР Стара Загора въз основа на АУАН Серия Т № 455340/28.12.2013 г., с което НП на А.М.Т. от гр. Сопот, к-с „Сарая” бл. 14, вх. В, ап. 5, ЕГН **********, на основание 315, ал. 1, т. 1 КЗ /отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лв. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 28.12.2013 г., около 10 ч на път 1 клас № 5, км 184 в посока юг-север, управлява товарен автомобил „Мерцедес спринтер” с рег. № РВ 7506 КМ – негова собственост, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в момента на проверката.

За да потвърди НП, Районен съд Казанлък приема, че същото е издадено при спазване на императивните изисквания на ЗАНН. Отхвърля като неоснователни доводите на жалбоподателя за некомпентност на издателя на НП и АУАН, както и тези относно допуснати противоречия и неясноти в описанието на нарушението и правната му квалификация. С оглед събраните доказателства е обоснован извод за безспорно установяване на извършеното нарушение, за което е наложено наказание в минимален размер. По изложените в решението мотиви НП е прието за законосъобразно.

Така постановено решение е правилно.

Наложената от административнонаказващия орган санкция на А.М.Т. санкция се основава на разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, съгласно която се наказва с глоба от 400 до 600 лв. физическо лице, което: 1. не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ /отм./ или 2. управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор. В случая касаторът е санкциониран за управление на МПС по смисъла на § 6, т.11 от ЗДвП, във връзка с чието притежаване няма сключен и действащ договор за ЗЗ "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно за съставомерността на деянието един от необходимите елементи от обективна страна е управлението на МПС в качеството на собственик на посочената в НП дата.

С АУАН № 4473/28.12.2013 г. и издаденото въз основа на него НП е прието, че А.Т. управлява собствения си товарен автомобил, без за това МПС да има сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Правната квалификация на деянието съответства на изложените фактически обстоятелства и напълно кореспондира с посочената от наказващия орган санкционна норма. При очертаната нормативна уредба е неоснователно касационното оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по наведеното с жалбата оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Въззивният съд е разгледал това възражение и с обстойни мотиви обосновано е приел, че релевираното от жалбоподателя основание за отмяна на НП не е налице, като изложените в тази връзка съображения изцяло се споделят от Старозагорския административен съд. АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл.320, ал.1 от КЗ /отм/ - автоконтрольорите несъмнено попадат в предвидената от закона категория на длъжностните лица от службите за контрол по Закона за движението по пътищата, които могат да съставят актове по чл.315, ал.1 от КЗ /отм/. В съдържанието на АУАН и НП е направена правилна юридическа формулировка на обвинението в пълно съответствие с фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, както и по начин, който не затруднява привлеченото към отговорност лице да разбере за какво деяние е наказано.

По съществото на спора Казанлъшкият съд е обосновал въз основа на безспорно установения факт на управление на МПС от страна на касатора, че той не е изпълнил законовото си задължение по чл.315, ал.1 от КЗ /отм/ да управлява само след валидно сключване на застраховка „Гражданска отговорност”. След като по делото не са представени доказателства към момента на установяване на нарушението товарен автомобил „Мерцедес спринтер” с рег. № РВ 7506 КМ собственост на касатора Т., да е бил спрян от движение по реда и на основание чл. 40 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, управлявалият го собственик е задължено лице по смисъла на чл.315, ал.1 от КЗ/ отм/. Неизпълнението на законово установеното задължение релевира съставомерно от обективна и субективна страна деяние, което правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ /отм/ и е наложено наказание, определено в законово установения минимален размер.

Необсъждането на наличие на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение, което само по себе си да опорочи НП и да доведе до неговата отмяна. Липсата на изложени мотиви в съдебния акт относно преценката за маловажност на деянието също не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение /такова, каквото ако не бе допуснато, би довело до други правни изводи/ след като такова оплакване не е релевирано пред районния съд, нито са представени относими доказателства, включително при касационното обжалване.

Неоснователно е и оплакването, че в НП не се коментира формата на вината, при която е извършено вмененото нарушение. Доколкото непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от закона случаи - чл.7, ал.2 от ЗАНН, а в КЗ/ отм/ такава нормативна регламентация липсва, то въпросът за вината и нейната форма е неотносим към преценката за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отоговорност на А.Т. за конкретно вмененотото нарушение на КЗ /отм/.

Като е потвърдил така издаденото НП, районният съд е постановил решение при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на закона.

С оглед гореизложените съображения съставът на Административен съд Стара Загора намира, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспореното решение като валидно, допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 443/27.11.2015 г. , постановено по АНД № 1288/2015 г. на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № 4473/13 от 16.01.2014 г., издадено от началник РУП Казанлък към ОД МВР Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.