Р Е Ш Е Н И Е

№ 52 16.03.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 15 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба подадена от инж. Петър Иванов Заяков – Директор на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, против Решение /без номер/ от 24.11.2015 г., постановено по АНД № 943/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 304 от 29.06.2015г., издадено от Заместник-директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда, че не е спазено императивното изискване на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, обуславящо формална незаконосъобразност на издаденото НП. Твърди се, че в случая, видно от съдържанието на процесното НП, административното наказание е наложено за извършено нарушение т.25 от Заповед № 722 от 2012г.във вр. с §37 от Закона за горите, регламентираща изискване при издаване на хартиените и илектронните превозни билети задължително да се попълват всички реквизити, изисккващи се в образеца, утвърден от Изпълнителния директор на ИАГ- София. Доколкото «час на тръгване» се явява такъв изискуем реквизит, неотбелязването му в издадения превозен билет представлява нарушение на цитираната заповед и е основание за налагане на санкция на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ. По изложените доводи е направено искане за отмяна на обжалваното решиние и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба А.А.И., редовно и своевременно призован, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на А.А.И. против Наказателно постановление № 304 от 29.06.2015г., издадено от Заместник-директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 064052 от 01.04.2015г, с което му е наложено административно наказаниеи глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите за нарушение на т.25 от Заповед № 722/ 18.10.2012г. на ИАГ във вр. С чл.15, ал.4 от Наредба № 1от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че А.И., в качеството си на длъжностно лице по чл. 211, ал. 4 от ЗГ /длъжностно лице, определено от кмета на община Павел баня/ не е попълнил час на тръгване на превозното средство в превозен билет сер. № 967898 от 30.03.2015г., съгласно Заповед № 722/18.10.2012г. на ИАГ. Нарушението е извършено на 30.03.2015г. и е открито на 01.04.2015г. в 14:45 часа, в отдел 206, подотдел „л”, горски имот № 128005, землище гр. Павел баня, общ. Павел баня.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно като краен резултат.

Настоящият касационен състав споделя извода на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление, но по следните коригиращи мотиви:

Съгласно приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на ЗГ, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Видно от съдържанието на цитираната норма, същата е бланкетна и препраща към правни норми от ЗГ подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗГ.

Конкретното административнонаказателно обвинение е обосновано от фактическа страна като неизпълнение на задължение от длъжностно лице да попълни изискуем реквизит /час на тръгване на превозното средство/ в издаден превозен билет сер.№967898/ 30.03.2015г., а от правна страна е квалифицирано като нарушение на т.25 от Заповед № 722/ 18.10.2012г. на ИАГ във вр. с чл.15, ал.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с §37 от ПЗР на ЗГ.

Заповед № 722/ 18.10.2012г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите обаче не представлява акт от категорията на тези, посочени в чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, тъй като същата не е нито подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗГ, нито представлява горски план или програма. Обстоятелството, че заповедта е издадена в изпълнение на разпоредбата на §37 от ПЗР на ЗГ вр. чл.211 от ЗГ, не води до квалифицирането й като нормативен административен акт по дмисъла на чл.75 от АПК. С оглед съдържанието на заповедта и насочеността на разпоредените с нея правни последици, същата има за адресат служителите от ДГС, ДЛС и УОГС, както и регистрираните лесовъди - наети или назначени от съответните общини и горски сдружения, което обуславя и характера й на вътрешнослужебен акт. В този смисъл неизпълнението на Заповед №722/ 18.10.2012г., в т.ч. и на цитираната в НП т.25 от заповедта, би имало за последица неспазване на служебните задължения от лицата, адресати на вътрешнослужебния акт, и съответно основание за търсене на дисциплинарна отговорност от същите, но не и възможност за реализиране на административнонаказателна такава.

На следващо място следва да се отбележи, че посочената в наказателното постановление като нарушена разпоредба на чл.15, ал.4 от Наредба № 1/ 30.01.2012г. не съдържа правило за поведение, а само указва в кои случаи издадения превозен билет се счита за невалиден. Очевидно санкционираното лице няма как да е нарушило визираната норма, още по-малко сочи на допуснатото от него нарушение по повдигнатото му административно обвинение.

Реализирането на административно наказателната отговорност предполага преди всичко неспазване на конкретно правило за поведение, установено в действаща материалноправна норма т.е норма регламентираща задължение или забрана, неизпълнението /неспазването/ на която релевира административно нарушение. Именно нарушаването на такава норма определя деянието като противоправно и е основание за квалифицирането му като административно нарушение по см. на съответната административнонаказателна разпоредба. В случая липсва нормативно установено изискване при издаване на превозните билети по чл.211, ал.1 от ЗГ да се попълват всички реквизити съгласно утвърдения образец, поради което осъщественото от А.И. и описано в НП деяние, не може да бъде подведено под административнонаказателната разпоредба на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.

С оглед изложените съображения съдът намира, че като е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на НП № 304 от 29.06.2015г., издадено от Заместник-директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора, и го е отменил, районният съд е приложил правилно материалния закон. Обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение /без номер/ от 24.11.2015 г., постановено по АНД № 943/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.