Р Е Ш Е Н И Е № 37

гр. Стара Загора, 26.02. 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря А.А.

и с участието на прокурора Петко Г.

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 16 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.П.Г. *** чрез пълномощника адвокат Георги Жеков против Решение № 35/08.12.2015 г. по АНД № 232/2015 г. на Районен съд Чирпан, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0375-000121/14.05.2012 г., издадено от Началник РУП Чирпан към ОД МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 във връзка с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за формална и материална законосъобразност на наказателното постановление. Въз основа на подробно изложени съображения е направено искане до съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по същество, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът – редовно призован, не се явява. Чрез пълномощника си поддържа касационната жалба и моли съда да отмени оспореното решение.

Ответникът по касационната жалба – РУП Чирпан към ОД МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено изцяло.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Чирпан е Наказателно постановление № 15-0375-000121/14.05.2012 г., издадено от Началник РУП Чирпан към ОД МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 134/25.04.2015 г., с което на Д.П.Г. ***, на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 и във връзка с чл. 174, ал. 3ДвП са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Като административни нарушения са преценени обстоятелствата, че на 25.04.2015 г., около 22.30 ч в гр. Чирпан, на ул. „Янко Иванов”, в посока север, управлява собствения си лек автомобил „Мазда 626” с рег. № СТ 3710 КК, като на посочената улица не спира при наличие на пътен знак Б-2 и на кръстовището с бул. „Георги Димитров” удря движещия се по булеварда лек автомобил „Опел” с рег. № СТ 4702 АК, с което предизвиква ПТП. Водачът е във видимо нетрезво състояние, изразяващо се в мирис на алкохол и агресивност. Същият отказва да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средтство – алкотест 7510 № 0097. Издаден му и връчен талон за медицинско изследване № 0247827.

За да потвърди НП, Районен съд Чирпан приема, че същото е издадено при спазване на императивните изисквания на ЗАНН. Счита, че в хода на производството от събраните по делото доказателства по несъмнен начин административното обвинение е доказано от обективна и субективна сграна. Отхвърлени са като неоснователни възраженията на жалбоподателя относно неясно посочената правна квалификация на деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Съдът е приел за законосъобразна и преценката на наказващия орган за липса на маловажност на случая. По така изложените в решението мотиви е обоснован извод за законосъобразност на НП.

Решението е правилно и законосъобразно и не страда от визираните в жалбата пороци, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК.

Административнонаказателната отговорност на Д.Г. по т.1 от НП е ангажирана на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а именно, че като водач на пътно превозно не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка, с което е причинено ПТП. Мястото на извършване на нарушението е подробно описано в обстоятелствената част на обжалваното НП, с което императивните законови изисквания по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН са спазени. Оплакването, че на това място обективно не може да възникне ПТП с посочения в НП механизъм, не е релевирано пред районния съд, който е инстанцията по установяване на релевантните факти. На практика оплакването е свързано с нови фактически установявания, които не могат да се извършат в касационната фаза на процеса доколкото касационно основание за отмяна е конкретно порочно действие на въззивния съд при формиране на фактическите и правните му изводи и именно то, а не релевантните за материалния спор факти, представлява предмет на доказване в касационното производство. При изведеното точно и недвусмислено описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по ЗДвП деецът несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово поведение е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същото напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Законосъобразна е и преценката на съда по съществото на спора, мотивирала потвърждаване на НП в тази част поради доказано извършване на вмененото административно нарушение. Възприетата от наказващия орган фактическа обстановка се установява от съставения протокол за ПТП, приет като неоспорено доказателство по делото, както и от показанията на свидетеля-очевидец Георги Иванов, които напълно съвпадат с показанията на останалите разпитани свидетели.

Касационният състав напълно споделя и становището на районния съд по отношение на т.2 от обжалваното НП. В разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредба № 30/ 2001г /. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174, ал.3 от ЗДвП – водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Съгласно чл.2 от Наредба № 30/ 2001г талон за медицинско изследване се издава когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство /ал.1/, както и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство /ал.2/.

При тази нормативна уредба е неоснователно оплакването, че съдът не е взел предвид съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на АУАН и НП. Действително са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнителното деяние, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП при липса на конкретизация на правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност – дали е при прилагането на чл. 174, ал.3, предложение първо или предложение второ от ЗДвП. В случая обаче не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа и правна страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. От събраните по делото доказателства еднозначно се установява, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, при което в съответствие с чл.2, ал.2 от Наредба № 30/ 2001г му е издаден талон за медицинско изследване № 0247827, който съдържа подписа на Д.Г. за удостоверяване на връчването. Доколкото в нормата на чл.20, ал.1 от Наредбата е предвидено резултатът от химическото изследване да се изпраща в тридневен срок от датата на изготвяне на кръвната проба в поделението на Министерството на вътрешните работи, посочено в талона за медицинско изследване, липсата на такъв документ в административнонаказателната преписка сочи неизпълнение и на даденото предписание. След като в конкретния случай няма твърдения за обратното, са осъществени и двете форми на изпълнителното деяние, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП. Така направената формулировка на административното обвинение обективно не води до нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, не ограничава възможността му да разбере обвинението, нито предприемането на съответните процесуални действия за изясняване на обективната истина по спора.

По съществото на спора Старозагорският районен съд обосновано е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Законосъобразно и мотивирано е прието, че от обективна и субективна страна са осъществени признаците от състава на визираното административно нарушение на правилата за движение по пътищата, за което са наложени кумулативно предвидените в закона наказания.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/08.12.2015 г. по АНД № 232/2015 г. на Районен съд Чирпан, с което е потвърдено Наказателно постановление № 15-0375-000121/14.05.2012 г., издадено от Началник РУП Чирпан към ОД МВР Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.