Решение по Наказателно дело 17/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№31 25.02.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря А.А. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №17 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "За подпомагане и култура" със седалище и с адрес на управление гр. Крън, общ. Казанлък, ул."Бузлуджански конгрес"№9, представлявано от Ибрахим Ибраим Зафер, против Решение №432 от 20.11.2015 год., постановено по АНД №709/2015 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №РД-17-4/29.05.2015 год. на Председателя на Държавната Агенция за закрила на детето - гр. София.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за постановяването му при неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд, че административнонаказателното обвинение за извършено от него нарушение по чл. 45, ал.5 от Закона за закрила на детето, е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че неправилно и необосновано съдът е приел, че сдружението е предоставяло социална услуга - резидентен тип по см. на §1, т.16а от ДР на ППЗСП, за която е било необходимо да има издаден лиценз от Държавната агенция за закрила на детето. Твърди, че осъществяваната от СНЦ "За подпомагане и култура" дейност представлява допълнителна туристическа услуга по смисъла на §1, т.70 от ДР на Закона за туризма /ЗТ/, осъществявана от туристически обект „пансион”, по смисъла на §1, т.25 от ДР на същия закон и не представлява дейност по предоставяне на социални услуги по см. на ЗСП и ППЗСП, за което излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №РД-17-4/29.05.2015 год. на Председателя на ДАЗД - гр. София.

Ответникът по касационната жалба - Държавна Агенция за закрила на детето - гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в депозираното възражение на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения обосновава, че от събраните по административнонаказателната преписка и в хода на въззивното съдебно производство доказателства безспорно се установява, че в периода 15.09.2013 год. - 10.12.2014 год. СНЦ "За подпомагане и култура" фактическо е предоставяло социална услуга - резидентен тип, без да има издаден лиценз от Председателя ДАЗД. Поддържа че правилно, законосъобразно и обосновано Казанлъшкият районен съд е приел по съществото на спора, че е налице съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.45, ал.5 от Закона за закрила на детето и основание за прилагане на посочената санкционна норма.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата като поддържа, че в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е приел, че е налице съставомерно деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл. 45, ал.5 от Закона за закрила на детето. С оглед на което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Казанлък се е развило по жалба на СНЦ"За подпомагане и култура" - гр. Крън, общ. Казанлък, против Наказателно постановление /НП/ №РД-17-4/29.05.2015 год. на Председателя на Държавната Агенция за закрила на детето - гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0000458/10.12.2014 год., на сдружението е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв., на основание чл.45, ал.5 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, за нарушение на чл.43б, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.18, ал.3 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ и чл.34, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗД/. Административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че за периода 15.09.2013 год. - 10.12.2014 год. в гр. Крън, Сдружение с нестопанска цел "За подпомагане и култура", е предоставяло социална услуга - резидентен тип в общността на деца, които живеят в сграда на сдружението, на адрес гр. Крън, ул.”Бузлуджански конгрес”№9, където им се предоставят дейности за задоволяване на ежедневните им потребности и възможност за живеене в среда, близка до семейната, без да има издаден от председателя на ДАЗД лиценз за това. След извършена преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, въз основа на установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура, като наказателното постановление съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити, обосноваващи фактически и правно административното обвинение. По съществото на спора е приел, че по несъмнен начин е установено, че СНЦ"За подпомагане и култура" е предоставяло социални услуги от резидентен тип по см. на §1, т.16а от ДР на ППЗСП, без издаден лиценз от ДАЗД, което представлява съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.45, ал.5 от ЗЗД. С оглед на което съдът е потвърдил НП №РД-17-4/29.05.2015 год. на Председателя на ДАЗД - гр. София, като правилно и законосъобразно.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Основното възражение, с което е обосновано оплакването на касационния жалбоподател за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона е, че неправилно и немотивирано въззивният съд е приел, че е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин осъществяването от СНЦ"За подпомагане и култура" на дейност по предоставяне на социална услуга - резидентен тип по см. на §1, т.16а от ДР на ППЗСП, за която е било необходимо да има издаден лиценз от ДАЗД.

Административнонаказателната отговорност на Сдружение с нестопанска цел "За подпомагане и култура" - гр. Крън е ангажирана на основание чл.45, ал.5 от Закона за закрила на детето, съгласно която разпоредба се наказва с глоба или с имуществена санкция лице, което без лиценз предоставя социални услуги. Освен от държавата и от общините в чл.18, ал.1 и ал.3 от ЗСП е предвидено, че социалните услуги могат да се извършват и от български физически лица, регистрирани по Търговския закон и от юридически лица, които могат да предоставят социални услуги за деца до 18 години след издаване на лиценз и вписване в регистъра към Агенцията за социално подпомагане. Изискването за предоставяне на социални услуги за деца след издаване на лиценз и вписване в регистъра към АСП, е регламентирано и в чл.43б, ал.1 от ЗЗД и чл.34, ал.1 от ППЗЗД. По смисъла на легалните дефиниции, съдържащи се в §1, т.6 и т.7 от ДР на ЗСП, "социални услуги" са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността, като "социални услуги в общността" са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда. Видовете социални услуги, които се предоставят в общността, са определени в чл.36 от ППЗСП и включват социална услуга - резидентен тип /чл.36, ал.2, т.7 от ППЗСП/, която услуга по своята същност представлява форма на социална услуга за задоволяване на ежедневните потребности за ограничен брой лица - не повече от 15, които предоставят възможност за живеене в среда, близка до семейната /§1, т.16а от ДР на ППЗСП/.

В случая от приложената по делото административнонаказателна преписка и събраните в хода на въззивното съдебно производство писмени и гласни доказателства безспорно се установява описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от СНЦ "За подпомагане и култура" - гр. Крън нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. По несъмнен начин е доказано, че на настанените в общежитието ограничен брой деца са предоставяни комплекс от социални услуги за задоволяване на ежедневните им потребности в среда, близка до семейната, като подслон, отопление, нощуване, храна, транспорт, както и подкрепа и възпитание. Факта на заплащане в размер на 150.00 лв. месечно от страна на родителите на децата не променя горния извод. Наличието на занималня, оборудвана с чинове и дъска и назначени от сдружението възпитатели за подпомагане на децата при изучаване на учебния материал; на осигурен безплатен транспорт за ежедневно транспортиране на децата с превозно средство на сдружението до учебни заведения извън гр. Крън; на организирани екскурзии в страната и в чужбина на пълна издръжка на сдружението и т.н. безспорно сочи, че СНЦ "За подпомагане и култура" - гр. Крън фактически е осъществявало дейност по предоставяне на социална услуга - резидентен тип по см. на §1, т.16а от ДР на ППЗСП, за задоволяване потребностите на децата, настанени в общежитието, чрез предоставяне на възможност за живеене в среда близка за семейната.

Дейността на сдружението не се изчерпва с настаняване на децата в пансиона, а съгласно събраните доказателства /в т.ч. и от данните от проведените с децата беседи/, осъществяваната дейност включва и предоставянето на храна; осигуряването на обучение, възпитание, безплатен транспорт и екскурзии на настанените в общежитието деца и др. Очевидно е че тези дейности не се част от предоставяната туристическа услуга пансион, в какъвто смисъл са твърденията на касационния жалбоподател. С предоставянето на посочените услуги, макар и да е налице извършено заплащане от страна на родителите на децата, се задоволяват ежедневните потребности на настанените в общежитието деца чрез осигуряване на възможност за живеене в среда близка за семейната, която дейност се извършва от и се финансира със средства на юридическото лице /заплащаните 150 лв. не могат да покрият всички гореизброени разходи/.

Наличието на функциониращ към СНЦ "За подпомагане и култура" - гр. Крън пансион, в който са настанени ограничен брой деца, на които се предоставя възможност за живеене в среда, близка до семейната, чрез осъществяване на дейности от нает от сдружението персонал за задоволяване на ежедневните потребности на децата от подслон, храна, отопление, учебни пособия, транспорт, обучение, възпитание, подкрепа и грижи, има всички характеристики на предоставяне на резидентна социална услуга в общността на деца, аналогична на регламентираната в чл.36, ал.2, т.7, б."а" от ППЗСП - "център за настаняване от семеен тип". От събраните доказателства по делото, безспорно се установява, че СНЦ "За подпомагане и култура" - гр. Крън фактически е предоставяло комплекс от социални услуги в среда, близка до семейната, за ограничен брой лица, извършването на която социална дейност българското законодателство в разпоредбите на чл.18, ал.3 от ЗСП, чл.43б, ал.1 от ЗЗД и чл.34, ал.1 от ППЗЗД изисква да се осъществява въз основа на издаване лиценз и нарочна регистрация. По делото не е спорно, че към датата на извършената от длъжностните лица на ДАЗД проверка такъв лиценз не е бил издаден на сдружението. С оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на районния съд, мотивирали направения извод по съществото на спора, че СНЦ"За подпомагане и култура" - гр. Крън е осъществило съставомерно деяние, квалифицирано като административното нарушение по чл.45, ал.5 от ЗЗД, а именно че в нарушение на чл.43б, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.18, ал.3 от ЗСП и чл.34, ал.1 от ППЗЗД, сдружението през периода 15.09.2013 год. - 10.12.2014 г. е предоставяло описаната в наказателното постановление социална услуга - резидентен тип в общността на деца, без да има лиценз от ДАЗД. Очевидно сдружението неправомерно е осъществявало дейност по настаняване и отглеждане на деца в общежитието, съставляваща по своята същност дейност по предоставяне на социална услуга - резидентен тип, при неспазване на предвидените в ЗЗД, ППЗЗД и ЗСП ред и условия и в несъответствие с критериите и стандартите за социални услуги за деца. Меродавна в случая е дейността, която осъществява сдружението и услугата която предоставя, която е именно социална – резидентен тип в общността на деца. Обстоятелството, че е стартирана процедура по категоризирането на сградата, като туристически обект – пансион, не променя същността на предоставяната услуга. Всъщност до приключването на настоящето съдебно производство не се събраха доказателства, че за процесния период обекта е бил категоризиран като пансион.

Извършеното нарушение не представлява маловажен случай на административно нарушение като основание за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Изложените в тази връзка мотиви от наказващият орган изцяло се споделят.

Като основание за претендираната отмяна на обжалваното съдебно решение касаторът е посочил и неговата необоснованост. Следва да се отбележи, че необосноваността на съдебния акт не е касационно основание по чл.348 от НПК във вр. с чл.63 от ЗАНН и е извън обхвата на касационната проверка. Оплакването за необоснованост може да бъде уважено само ако касационният съд констатира, че са допуснати груби и съществени нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон и/или когато правните изводи се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства. В настоящият случай относимите обстоятелства са установени с допустими от НПК доказателствени средства с оглед препращащата норма на чл.84 от ЗАНН - писмени доказателства и свидетелски показания, като въззивната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал. Обективно и обосновано, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон за определяне съставомерността на деянието и неговата административнонаказателна правна квалификация.

Не е налице и релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, доколкото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наказанието т.е наказанието да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. А и жалбоподателят не излага никакви доводи досежно съществуването на някоя от хипотезите по чл.348, ал.5 от НПК за определянето на наказанието като явно несправедливо, а обосновава това касационно основание единствено с твърдението за липса на извършено административно нарушение.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила. Наказателно постановление №РД-17-4/29.05.2015 год. на Председателя на Държавната Агенция за закрила на детето - гр. София, с което е ангажирана отговорността на СНЦ"За подпомагане и култура" - гр. Крън за извършено административно нарушение по чл.45, ал.5 от Закона за закрила на детето, като основание за прилагане на посочената санкционна норма с налагане на имуществена санкция в размер на 7 000 лв., е законосъобразно и правилно е потвърдено от Казанлъшкия районен съд.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №432 от 20.11.2015 год., постановено по АНД №709/2015 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.