Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

 

         47      02.03.2016 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                         

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА    

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретар А.А.    

и с участието на прокурор Петко Георгиев   

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 20 по описа  за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.     

 

             Образувано е по касационна жалба на Д.Ж.В. ***, против Решение № 455/ 04.12.2015г., постановено по АНД № 1340/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 284а-2823 от 07.10.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.     

             В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му административно нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че възприетата от съда като установена фактическа обстановка е невярна и недостоверна, което е довело и до неправилен правен извод за наличието на виновно неизпълнение на задължението по чл.6 от Закона за българските лични документи и съответно за допуснато от него нарушение по чл.80, т.5 от същия закон. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е разгледал и обсъдил направените от санкционираното лице възражения и не е събрал всички необходими доказателства за разкриването на обективната истина по делото. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 284а-2823 от 07.10.2015г. на Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора.  

 

           Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, да бъде оставено в сила.     

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Д.Ж.В. ***, против Наказателно постановление /НП/ № 284а-2823 от 07.10.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 284а-2823/ 29.09.2015г, на Д.В., на основание чл. 80, т.5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв., за нарушение на чл.6 от ЗБЛД. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.09.2015г., около 22.10ч., в гр. Казанлък, при поискване на документ за самоличност от компетентно длъжностно лице, определено със закон, Д. В. не може да удостовери с документ своята самоличност. 

         Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства и установената по делото фактическа обстановка, е обосновал извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение, е доказано по безспорен и несъмнен начин.  

 

           Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

           Обосновано въззивният съд е приел, че извършването на вмененото на Д.В. административно нарушение е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин. При съвкупната преценка на доказателства съдът е зачел доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, срещу съдържанието на който и описаните и удостоверени в него факти и обстоятелства В. не е направил възражения, нито е подал писмени такива по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Кредитирал е с доверие показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Т. Паунов като непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Следователно от една страна наличието на всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а от друга – жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. За доказване на поддържаната защитна теза санкционираното лице нито е направило искане за разпит на свидетели, нито е посочило лица, които да бъдат допуснати до разпит в качеството на свидетели и обстоятелствата, които иска да бъдат установени със свидетелски показания. Нещо повече - изложените в подадената до въззивния съд „допълнителна жалба” възражения са се основавали изцяло на обстоятелства, свързани с образуваното производство и наложеното на Д.В. административно наказание на основание чл. 1, ал.2 от УБДХ, което производство е приключило с влязло в сила Решение № 335 от 23.09.2015г. по АНД № 1153/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд. С оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на районния съд, мотивирали направения извод по съществото на спора, че Д.В. е осъществил виновно състава на административното нарушение по чл. 80, т.5 от ЗБЛД, за които на нарушителя е наложено административно наказание, определено в предвидения в закона минимален размер.

 

         Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от Казанлъшкия районен съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Не е налице твърдяното от касатора превратно тълкуване на доказателствата и допуснато съществено нарушение на чл.13, ал.1 от НПК. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като недоказани и неоснователни са всички оплаквания на санкционираното лице. При спазване на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, решението съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба.

 

   Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

                        Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 455/ 04.12.2015г., постановено по АНД № 1340/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 284а-2823 от 07.10.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.   

 

 

   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                         

 

                                                                                   2.