Р Е Ш
Е Н И
Е № 41
гр. Стара
Загора, 26.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на единадесети
февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря А.А.
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 22 по описа
за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на В.Г.С., с адрес ***, против Решение № 436/23.11.2015
г. по АНД № 1061/2015 г. на Районен съд Казанлък, с коeто
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 14-0284-003237/08.08.2014 г., издадено от Началник сектор към ОД МВР Стара
Загора, РУ-Казанлък. С жалбата са направени оплаквания за постановяване на
решението в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т. 2 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с
чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът счита, че съдът е постановил
решението си при неизяснена фактическа обстановка и не е взел предвид
възраженията му по отношениe на допуснати нарушения в
хода на административнонаказателното производство. Въз основа на изложените в
жалбата доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго,
с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по касационната
жалба - Районно управление «Полиция» Казанлък
към ОД МВР Стара Загора, редовно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е Наказателно
постановление /НП/ № 14-0284-003237/08.08.2014 г., издадено от Началник РУП към ОД МВР Стара
Загора, РУ-Казанлък въз основа на АУАН № 3237/10.07.2014 г., с което на В.Г.С., ЕГН **********, са
наложени три административни наказания, както следва: на основание чл. 177, ал.
1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.2 от ЗДвП;
на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП глоба в размер 300 лв. за нарушение на
чл. 139, ал. 5 ЗДвП; и на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП глоба в
размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Като
административни нарушения са преценени следните обстоятелства: на 10.07.2014 г., в 11,10 ч в община Казанлък,
на път първи клас № 5, км 190, управлява в посока север-юг собствения си лек автомобил „Опел Астра” с
рег. № СТ2889АК, като: 1. посоченото МПС е спряно от движение; 2. водачът не е
заплатил задължителна винетна такса по реда на чл.10, ал. 1, т. 1 от ЗП; 3. водачът
не носи контролен талон към СУМПС.
За да потвърди НП, Районен съд Казанлък се мотивира с неговата
формална и материална законосъобразност. Приема,
че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз
основа на събраните по делото доказателства
намира за безспорно установено, че жалбоподателят С. е извършил
вменените му административни нарушения, за които са му наложени съответни на
закона и тежестта на деянията наказания. Въз основа на изложените мотиви съдът
е обосновал извод, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Решението е постановено в
съответствие с приложимия материален закон.
Административнонаказателната отговорност на Вълчо Вълчев по т.2 от НП е
ангажирана на основание разпоредбата на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, съгласно
която водач, който управлява по републиканските пътища пътно превозно средство,
предназначено за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото
на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или
пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с
технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните
превозни средства от тази група с повишена проходимост, за което не е заплатена
винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер на 300лв.
С оглед така очертаната
нормативна уредба касационният състав
намира, че НП в коментираната част е изрядно от формална страна,
включително като е посочено, че мястото на извършване на нарушението е извън
населено място на път първи клас № 5, км 190. Винетни такси се събират за
движение по републиканските пътища, които са от първи, втори и трети клас. Списъкът на пътищата от републиканската пътна
мрежа се съдържа в Решение № 945 на МС от 01.12.2004 год. за утвърждаване на
списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища,
за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса,
и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от
Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.
В този списък фигурира посоченият в НП първокласен републикански път № 5 Русе - … -Казанлък- …граница Гърция. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно е прието
за безспорно доказано, че вмененото нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е
осъществено от касатора. Установено е безспорно, че
санкционираното лице се е движило без платена винетна такса по път от
републиканската пътна мрежа и то в участък от него, за който се изисква винетен
стикер.
За нарушенията на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП /т.1 от НП/ и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП /т.3 от НП /мястото на извършване на нарушението не е
елемент от фактическия състав, а само реквизит на НП. Водачите са длъжни да
управляват МПС, които са в движение, както и да носят контролния талон от
свидетелството за управление по всяко време и място. По отношение на тези две
нарушения в касационна жалба не са изложени други оплаквания. При извършената
служебна проверка касационният състав не констатира пороци на съдебния акт в
тази част, водещи до отмяната му.
Като е достигнал
до правни изводи за законосъобразност на НП № 14-0284-003237/08.08.2014
г., издадено от Началник РУП към ОД МВР
Стара Загора, РУ-Казанлък и го е потвърдил,
районният съд е приложил правилно материалния закон,
поради което не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяната
му. Обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и
при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 436/23.11.2015
г., постановено по АНД № 1061/2015 г. на Районен съд Казанлък с коeто е потвърдено Наказателно постановление № 14-0284-003237/08.08.2014 г., издадено от Началник РУП към ОД МВР Стара
Загора, РУ-Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.