Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 61 25.03.2016
г. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря П.М.
и с участието на
прокурор Румен Арабаджиков
като разгледа
докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 31 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова
инспекция /АДФИ/ София, подадена чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт
Стойчева, против Решение № 82 от 01.12.2015
г., постановено по АНД № 265/ 2015 г. по описа на Радневския районен съд, с
което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 11-01-122 от 29.06.2015г.,
издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция София.
В жалбата се съдържат оплаквания
за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон -
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. С доводи основани на нормативно
предвидената възможност за носене на лична административнонаказателна
отговорност от членовете на помощния орган по чл. 34 от ЗОП, жалбоподателят
оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че
незаконосъобразно на М.С., в качеството й на член на комисия за провеждане на
процедура за обществена поръчка по реда на ЗОП, е наложено административно
наказание на основание чл.128г от ЗОП за допуснато нарушение на чл.69, ал.1,
т.3 от ЗОП. Поддържа че неправилно съдът е приел, че не е установено и доказано
осъществено от санкционираното лице в качеството му на член на Комисията по
чл.34 от ЗОП съставомерно от субективна страна деяние по повдигнатото
административно обвинение. С подробно изложени съображения по наведеното
касационно основание моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление №11-01-122
от 29.06.2015г. на
Директора на АДФИ гр.София, като правилно и законосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – М.Ц.С., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли решението на Районен съд Раднево да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата
и счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.219, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Районен съд Раднево
е отменил по жалба на М.Ц.С. Наказателно постановление /НП/
№11-01-122 от 29.06.2015 год., издадено
от директора на АДФИ гр. София, с което на
ответника по касация е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 500.00 лева за извършено нарушение на
чл.69, ал.1, т.3 от Закона за обществени поръчки. Като
административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на
14.07.2014 год. в „ТЕЦ Марица изток 2”ЕАД с. Ковачево, М.Ц.С., в качеството си на член на комисия по провеждане на
процедура за възлагане на обществена поръчка, назначена със Заповед
№582/23.04.2014 год. на Изпълнителния директор на „ТЕЦ Марица изток 2”ЕАД,
със задача за разглеждане, оценяване и
класиране на офертите, по открита процедура с предмет „Основен ремонт на съоръжения в цех Въглищно стопанство и пепелоизвоз”,
е участвала в заседанията на комисията и е подписала Протокол №3/14.07.2014
год., с който са класирани офертите на участниците по трета обособена позиция,
вместо като член на комисията да предложи за отстраняване ат процедурата
класираните участници, които са представили ценови предложения значително
надвишаващи прогнозната стойност по трета обособена позиция и които не
отговарят на предварително обявените условия на възложителя в Приложение
Б”Информация относно обособените позиции” от обявлението за обществена поръчка,
в резултат на което при обявена прогнозна стойност по трета обособена позиция
-59000,00лв без ДДС, с предложена цена 69289.50лв. без ДДС или с 10289.50лв.
повече, участникът „Техноинженеринг”ЕОДе класиран на първо място и е определен
он възложителя за изпълнител на обществената поръчко по трета обособена позиция,
с което е нарушена разпоредбата на чл.69, ал.1,т.3 от ЗОП.
Радневският районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална
незаконосъобразност. Приел е, че при липсата на установено и доказано виновно
извършено деяние от санкционираното лице, в качеството му на член на комисия за
провеждане на процедура за обществена
поръчка, М.С. не може да носи лична административнонаказателна отговорност за
прието от комисията като колективен орган решение в нарушение на чл.69, ал.1,
т.3 от ЗОП.
Така постановеното решение е правилно.
Нормата на чл.128г от ЗОП предвижда налагане на
административно наказание глоба на член на комисията за провеждане на
обществена поръчка, който наруши определени разпоредби от ЗОП, като сред
посочените разпоредби е и тази на чл.69, ал.1 от ЗОП. Последната регламентира
основанията и хипотезите, при наличието на които Комисията предлага за
отстраняване от процедурата на участник в т.ч. отстраняването на участник който
е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на
възложителя /чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП/.
Комисията по чл.34 от ЗОП за провеждане на процедура
за обществена поръчка е колективен орган, като
решенията й се вземат с мнозинство от нейните членове /чл.36, ал.1 от
ЗОП/. Волеизявленията на Комисията се обективират под формата на решения, след
гласуване при наличие на необходимото мнозинство. Приетото решение е акт на
колективния орган като цяло, а не на мнозинството или на отделни негови
членове.
Действително в нормата на чл.128г от
ЗОП е регламентирана персонална административнонаказателна отговорност за член
на комисията за провеждане на обществена поръчка, който наруши чл. 69, ал.1 от
ЗОП /в т.ч. чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП/. Доколкото обаче съгласно разпоредбата на
чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП Комисията
предлага за отстраняване от процедурата участник, който е представил
оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя т.е
задължението /правомощието/ по чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП е на комисията като
колективен орган, обоснован и в съответствие със закона е изводът на въззивния
съд, че за реализирането на отговорността по чл. 128г във вр. с чл. 69, ал.1,
т.3 от ЗОП, е необходимо да се установи и докаже конкретно поведение на
отделния член на колективния орган, станало причина за приемане на решение от
Комисията по чл.34 от ЗОП в нарушение на чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП и съотв.
наличието елементите от субективна страна на административното нарушение. Противното
би означавало да се нарушат едни от основните принципи на
административнонаказателния процес по чл. 6 и чл. 24, ал.1 от ЗАНН за личния
характер на отговорността за виновно извършено деяние, като се допусне
ангажирането на отговорността на всеки член на колективен орган за допуснато от
този орган нарушение, независимо от това виновното поведение на кой член от
комисията е довело до приемане на решение от колективния орган с предложение за
отстраняване на участник в нарушение на чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП. Следователно
при предвидената в чл.128г от ЗОП възможност за реализиране на индивидуална
административнонаказателна отговорност на член на колективния орган за
извършено от този орган нарушение, налагане на административно наказание на
основание чл.128г от ЗОП на едно лице – член на комисията, е допустимо само
когато нарушението е правна последица от виновно извършено деяние /действие или
бездействие/ на това лице.
В случая в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него НП, липсва фактически и доказателствено
обосновано обвинение за конкретно виновно деяние на М.С., което да е довело до
приемането на решение от комисията като колективен орган в нарушение на чл.69,
ал.1, т.3 от ЗОП. Доказателства, установяващи вината на санкционираното лице,
не са представени и пред въззивната инстанция от страната, в чиято тежест е да
докаже както признаците от обективна страна на състава на извършеното според
нея административно нарушение, така и отнасящите се до субективната страна на
деянието. От факта, че протокол № 3/ 14.07.2014г., с който са класирани
офертите на участниците по трета обособена позиция, е бил подписан от всички
нейни членове в т.ч. и от М.С., не може да се изведе вината на С., защото това
би означавало последната да почива на предположение, което е недопустимо.
Отделно от изложено следва да бъде
отбелязано също, че в процесния случай в обявлението на възложителя е посочена
прогнозна стойност на договора, без обаче да съществува конкретизация, че това
е и максималната стойност. Ето защо тази прогнозна стойност не може да се
приеме, че обвързва участниците в поръчката като максимален праг на
представянето на ценовата оферта. Прогнозната стойност е задължителен елемент
от обявлението и се определя от възложителя към деня на откриването на
процедурата. Тя се изчислява по предвидения в закона начин и ред. Нейната роля
се свежда до това да е базата, релевантна за определяне вида на процедурата, която
следва да се проведе от възложителя и за размера на гаранцията за участие. В този смисъл, не може да се приеме,
твърдението на касатора, че всяко едно ценово предложение, което е над
обявената прогнозна стойност, не отговаря на предварително обявените условия от
възложителя. Гореизложеното води до извода за липсата на извършено
административно нарушение от страна на ответника по касация.
Като е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на НП и го е
отменил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не е
налице твърдяното в жалбата касационно основание за отмяна на съдебния акт.
С оглед изложеното съдът намира,
че обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със
закона следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 от 01.12.2015 г.,
постановено по АНД № 265/ 2015 г. по описа на Радневския районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.