Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

62                                                 25.03.2016 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                   

                                                                               Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                                Членове:  ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                        МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  П.М.        

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 38 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ София, подадена чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Стойчева,  против Решение № 779 от 27.11.2015 г., постановено по АНД № 1423/ 2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 11-01-1316 от 28.04.2015г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция София.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че санкционираното лице «Тракийски университет» гр.Стара Загора не е бил възложител на извършените строително-монтажни работи, поради което не е следвало да провежда процедура по реда на ЗОП, респ. да прилага условията и реда на глава VIIIа от ЗОП като публикува и събере оферти преди извършването им и реализирането на разходите за тяхното осъществяване. Поддържа, че доколкото в случая е реализиран разход на стойност, попадаща в стойностния праг по чл.14, ал.4, т.1 от ЗОП и този разход е за извършено строителство, което е „обект” на обществена поръчка по чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП, възложителят е бил длъжен да събере оферти с публикуване на покана по чл.101а, ал.2 от ЗОП.  Сочи, че неизпълнението на това задължение релевира съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано от наказващия орган като административно нарушение по чл.129, ал.5 от ЗОП във вр. с чл.101а, ал.2 от същия закон, за което е наложена имуществена санкция, определена в  предвидения от закона минимален размер. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 11-01-1316 от 28.04.2015г, като правилно и законосъобразно.  

 

   Ответникът по касационната жалба – Тракийски университет Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява  неоснователна. 

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба  на Тракийски университет Стара Загора, подадена против Наказателно постановление № 11-01-1316 от 28.04.2015г на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция София, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-1316 от 05.11.2014г., с което на основание чл. 129, ал. 5 от Закона за обществените поръчки е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 101а, ал. 2, във връзка с чл. 14, ал. 4, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от същия закон.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че в качеството си на възложител по чл. 7, т. 3 от ЗОП, Тракийски университет Стара Загора е реализирал разходи през 2013г. от 231 839.86 лв. без ДДС или 278 207.83 лв. с ДДС за извършени строително-монтажни работи, а именно: Благоустрояване и вертикална планировка около студентско общежитие бл. 8 в УПИ И-3” кв. 7 Тракийски университет Стара Загора” с изпълнител Пи Ес Ай АД гр. Стара Загора,  без към 15.08.2013г. да е събрал оферти с публикуване на покана, при наличие на всички законови предпоставки за това.

За да отмени НП, Старозагорския районен съд е приел, че в случая сумата от 278207,83лв. с ДДС е заплатена в изпълнение на съдебно решение, постановено по т.д.№ 100/ 2013г. на Старозагорски окръжен съд, като санкционираното лице не е било възложител на извършените строително-монтажни работи „Благоустрояване и вертикална планировка около студентско общежитие бл.8 в УПИ И-3, кв.7” с изпълнител Пи Ес Ай Стара Загора, поради което и не е следвало да провежда процедура по ЗОП, респективно да прилага условията и реда на Глава осма „а” от ЗОП да публикува и събере оферти преди извършването им и реализирането на разходите за тяхното осъществяване.

 

 

 Решението е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

За наличието на съставомерно от обективна страна деяние, сочещо на административно нарушение по чл.129, ал.5 във вр. с чл.101а, ал.2 от ЗОП, е необходимо да бъде установено и доказано, че 1. лицето има качеството на възложител на обществени поръчки,  2. субект е на законовото задължение за провеждане на съответната процедура по ЗОП при наличието на основание за това и 3. да са осъществени нормативно регламентираните предпоставки, обуславящи възникването на задължение за провеждане на процедура за възлагане на конкретна обществена поръчка. 

В случая не са налице посочените предпоставки за ангажиране отговорността на Тракийски университет гр.Стара Загора, поради следното:

От представеното и прието като писмено доказателство по делото Решение № 334 от 25.07.2013г., постановено по т.д.№ 100 по описа за 2013г. на Старозагорски окръжен съд се установява, че Тракийски университет гр.Стара Загора е осъден да заплати на Пи Ес Ай АД гр.Стара Загора  посочената в НП сума в размер на 278207,83лв. с ДДС, представляваща стойността на извършените от ищеца „Пи Ес Ай” АД СМР за построяване на обект Паркинг в УПИ И-3, кв.3. От мотивите на този съдебен акт е видно, че в случая се касае за извършване на чужда работа без пълномощие, тъй като изработеното от страна на Пи Ес Ай АД е станало без възлагане от страна на Тракийски университет гр.Стара Загора. При това положение правилно въззивният съд е приел, че след като санкционираното лице изобщо не е възлагало извършването на описаното в НП строителство  за него не е съществувало и задължение да събира оферти с публикуване на покана, съобразно изискването на чл.101а, ал.2 от ЗОП.

В случая неизпълненото задължение за възлагане на обществена поръчка наказващият орган обосновава с оглед реализирания разход на стойност, попадаща в стойностния праг по чл.14, ал.4, т.1 от ЗОП и касаещ дейност – стоителство, представляваща «обект» на обществена поръчка по см. на чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП. Административнонаказващият орган обаче не е отчел обстоятелството, че разходваната сума представлява плащане в изпълнение на влязло в сила осъдително решение, което се ползва с материална законна сила, т.е. задължителност, сила на присъдено нещо. Силата на присъдено нещо, нейните субективни и обективни предели, определят това за което и тези, спрямо които властническия държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. С оглед на това Тракийски университет гр.Стара Загора не е имал право да извършва преценка и съотв. подбор по оферти на кого да заплати сумата в размер на 278207,83лв. с ДДС, представляваща стойността на извършени СМР, а е бил задължен, съгласно влязлото в сила съдебно решение по т.д.№100/2013г. на Окръжен съд Стара Загора, да плати посочената сума на лицето, в чиято полза е присъдена, а именно – «Пи Ес Ай»АД.

Ето защо в процесния случай липсва съставомерно от обективна страна деяние, което да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл.101а, ал.2 от ЗОП, обуславящо санкционирането на Тракийски университет гр.Стара Загора на основание чл.129, ал.5 от ЗОП.

 

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 779 от 27.11.2015 г., постановено по АНД № 1423/ 2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                       

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                                

                                                                                                             2.