Р Е Ш
Е Н И Е
№ 153 20.05.2016
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети и първи април през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар М.П.
и с участието на прокурор П.Д.
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 42 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, срещу Решение № 419/
13.11.2015г., постановено по АНД № 968/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което
е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № СЗ – 15 – ЮИР -
11 от 20.07.2015г., издадено от Началника на РДНСК – Югоизточен район.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване
на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за
материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление
като по същество поддържа, че въз основа на невярно установено фактическа
обстановка, при неправилна квалификация на фактите и в противоречие със закона
съдът е приел, че административнонаказателното обвинение за извършено от
Главния архитект на Община Мъглиж нарушение на чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ във вр.
с чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, като основание за
налагане на санкция по чл. 232, ал.1, т.2, предл. второ от ЗУТ, е фактическо,
правно и доказателствено необосновано. С подробно изложени съображения по наведеното
касационно основание прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно
постановление № СЗ – 15 – ЮИР - 11 от 20.07.2015г., издадено от Началника на
РДНСК – ЮИР, като правилно и законосъобразно.
Ответникът
по касационната жалба – С.Г.О., редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище
по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в нарушение и
при неправилно приложение на закона, да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се е
развило по жалба на С.Г.О. от гр. Казанлък, срещу Наказателно постановление
/НП/ № СЗ – 15 – ЮИР - 11 от 20.07.2015г., издадено от Началника на РДНСК –
Югоизточен район, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № СЗ-15/ 15.06.2015г., на С.О., на основание
чл.232, ал.1, т.2, предл. второ от ЗУТ, е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000 лева, за нарушаване на разпоредбите на чл.144, ал.1,
т.4 от ЗУТ във вр. с чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че арх. С.О., в качеството си на Главен архитект на Община Мъглиж, е на
26.03.2015г. е одобрила инвестиционен проект за строеж „Център за отдих,
свободно време и спорт” в УПИ І, кв.78, с. Тулово, общ. Мъглиж на път І-5,
Казанлък – Стара Загора при км.209+600, в дясно на посока на растящия
километраж /пътна връзка/”, строеж трета категория, с възложител Община Мъглиж,
без издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на
крайпътен обект и пътна връзка към него от Агенция „Пътна инфраструктура”
/АПИ/.
Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното
наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална
незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният
съд е приел, че доколкото обектът, за изграждането на който е одобрен
инвестиционния проект и е издадено Разрешение за строеж № 15 от 02.04.2015г. на
Главния архитект на Община Мъглиж, представлява строеж „Център за отдих,
свободно време и спорт” в УПИ І, кв.78, с. Тулово, общ. Мъглиж, който обект не
представлява търговски обект по см. на чл.8, ал.1 от Наредбата за специално
ползване на пътищата във вр. с § 1, т.9 от ДР на Закона за пътищата, неправилно
и незаконосъобразно наказващият орган е квалифицирал обекта като такъв по чл.
26, ал.2, т.2, б.”а” от Закона за пътищата, за който се изисква издаване на
разрешение за специално ползване на пътищата и съотв. че издаването на такова
разрешение е абсолютно необходимо условие по см. на чл.8, ал.2 от Наредбата за
специално ползване на пътищата, за издаване на разрешение за строеж. С оглед на
което е направен извод за допуснато нарушение на процесуалните правила
съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и за несъставомерност на
деянието по административнонаказателно обвинение за допуснато нарушение по
чл.232, ал.1, т.2, предл. второ от ЗУТ във вр. с чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ във
вр. с чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата.
Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно като краен резултат, но не
по всички изложени в него мотиви.
Не се споделя извода на съда, че за
обекта, за който е одобрен инвестиционния проект и е издадено Разрешение за
строеж № 15 от 02.04.2015г. на Главния архитект на Община Мъглиж, не е било необходимо
издаване на разрешение за специално ползване на пътищата от Агенция „Пътна
инфраструктура”. Независимо от наименованието на обекта - „Център за отдих,
свободно време и спорт” в УПИ І, кв.78, с. Тулово, общ. Мъглиж на път І-5, Казанлък
– Стара Загора при км.209+600, в дясно на посока на растящия километраж /пътна
връзка/”, от представения и приет като доказателство по делото инвестиционен
проект е видно, че същият касае единствено изграждането на пътна връзка на път
І- 5, Казанлък – Стара Загора при км.209+600, в дясно на посока на растящия
километраж, с която да се осъществява вход-изход от републиканския път до „Център
за отдих, свободно време и спорт” в УПИ І, кв.78, с. Тулово, общ. Мъглиж. Без
съмнение издаването на разрешение на основание чл. 26, ал.3 от ЗП за
изграждането на обект – „пътна връзка”, преди
издаването на разрешение за строеж, е било абсолютно необходимо, по
аргумент от чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата във вр. с
чл.26, ал.2, т.2, б.”а” и чл.26, ал.1, т.2, б.”в” от ЗП Доказателство за това е
и по-късно издаденото /след одобряването на проекта и издаването на
разрешението за строеж/ Разрешение № РСПП-153 от 11.05.2015г. от Директора на
Дирекция „Поддържане на пътна инфраструктура” – Агенция „Пътна инфраструктура”.
От
правна страна административнонаказателното обвинение се основава на допуснато
от Главния архитект на Община Мъглиж нарушение на разпоредбите на чл.144, ал.1,
т.4 от ЗУТ във вр. с чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата,
а от фактическа е
обосновано с това, че арх. С.О., в качеството си на Главен архитект на
Община Мъглиж, е одобрила инвестиционен проект за строеж „Център за отдих,
свободно време и спорт” в УПИ І, кв.78, с. Тулово, общ. Мъглиж на път І-5,
Казанлък – Стара Загора при км.209+600, в дясно на посока на растящия
километраж /пътна връзка/”, строеж трета категория, с възложител Община Мъглиж,
без издадено Разрешение за специално ползване на пътищата. Съгласно посочената
като нарушена разпоредба на чл. 144, ал.1, т.4 от ЗУТ, съгласуването и
одобряването на инвестиционните проекти се извършва въз основа на влезли в сила административни актове, които в зависимост
от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на
строителството по ЗООС, ЗБР, Закона за културното наследство или друг специален
закон. За да обоснове необходимостта от представянето на издадено от АПИ
разрешение за специално ползване на пътищата наказващият орган се е позовал на
нормата на чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, която регламентира,
че разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски
крайпътен обект и пътни връзки към него е задължително условие за издаване на
разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III от ЗУТ. Липсва обаче
императивна нормативна регламентация, изискваща издаването на разрешение за
специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни
връзки, като задължително условие за одобряването на инвестиционен проект за
изграждането на такъв обект. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредбата за
специално ползване на пътищата поставя такова изискване единствено за издаването на разрешение за строеж по
смисъла на глава осма, раздел III от ЗУТ /чл.148 и сл. от ЗУТ/. С оглед на
което съдът приема, че с одобряването на инвестиционен проект за
строеж „Център за отдих, свободно време и спорт” в УПИ І, кв.78, с. Тулово,
общ. Мъглиж на път І-5, Казанлък – Стара Загора при км.209+600, в дясно на
посока на растящия километраж /пътна връзка/”, строеж трета категория, с
възложител Община Мъглиж, без издадено Разрешение за специално ползване на
пътищата, Главният архитект на Община Мъглиж не е допуснал вмененото му
нарушение на чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ във вр. с чл.8, ал.2 от Наредбата за
специално ползване на пътищата и съответно не е налице съставомерно деяние,
което да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл.232, ал.1, т.2,
предл. второ от ЗУТ. Описаното в наказателното постановление деяние не сочи на
неизпълнение на задължително правило за поведение, регламентирано с нормите на
чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ във вр. с чл.8, ал.2 от Наредбата за специално
ползване на пътищата и съотв. не се субсумира в състава на
административнонаказателната норма, на основание на която е наложена санкцията.
В този смисъл наказателното постановление, с което по така фактически и правно
обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на С.О., е
незаконосъобразно и като го е отменил, Казанлъшкият районен съд е постановил
решение при правилно приложение на закона.
С оглед изложените съображения съдът
намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 419/ 13.11.2015г., постановено по АНД № 968/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен
съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № СЗ –
15 – ЮИР - 11 от 20.07.2015г., издадено от Началника на РДНСК – Югоизточен
район.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.