Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 63 25.03.2016
г. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря П.М.
и с участието на
прокурор Румен Арабаджиков
като разгледа
докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 43 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Стара
Загора, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Лекина, против Решение № 425 от 16.11.2015 г.,
постановено по АНД № 1076/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-000500 от 12.08.2015г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон -
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на районния
съд за формална незаконосъобразност на наказателното постановление. С изложени
твърдения за фактическа, правна и доказателствена обоснованост на
административното обвинение е направено искане за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго такова, с което да бъде потвърдно издаденото
наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба – „Ренато-БГ” ООД Казанлък, редовно и своевременно
призован, не се явява, изразява писмено становище за неоснователност на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното
решение да бъде потвърдено като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Казанлъшкия районен
съд се е развило по жалба на „Ренато-БГ”
ООД Казанлък, подадена чрез управителя Петър Данчев Бозуков против Наказателно
постановление /НП/ № 24-000500 от 12.08.2015г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 24-000500 от 13.07.2015г., с което на „Ренато-БГ”
ООД Казанлък на основание чл. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лв. за нарушение на чл. 121, ал. 3 от същия закон.
Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 16.06.2015г.
проверка е установено, че работодателят „Ренато-БГ” ООД като е командиравал
служителя Димитринка Андонова Тодорова за повече от един месец във ФР Германия,
гр. Кьонигсвинтер /от 12.12.2014г. до 29.01.2015г./ не е уговорил поне същите
минимални условия на работа, каквито са
установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна
работа в приемащата държава. Посочено е, че с трудов договор № 252/02.12.2014г.
и с допълнително споразумение № 143/01.01.2015г. към него е било уговорено трудово
възнаграждение съответно 783.00 лв. при 8-часов работен ден и 16.62 лв. на час
при 6 часов работен ден, което е по-малко от 9 евро на час за 2014г. и 9.40
евро на час за 2015г. – минимални възнаграждения за дейността „Социална грижа” в провинция Северен Рейн –
Вестфалия, където е била командирована Тодорова като социален асистент.
Въззивният съд е приел, че съдържанието
на наказателното постановление не съответства на императивните законови
изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като липсвали посочени
доказателства, потвърждаващи извършеното нарушение и била налице непълнота на
правното обвинение, поради непосочването на акта на Министерския съвет,
установяващ условията, които работодателят и командированият служител е
следвало да уговорят. Приетото от съда като допуснато формално /процесуално/
нарушение е квалифицирано като съществено, представляващо абсолютно основание
за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият касационен състав споделя
извода на въззивния съд за формална незаконосъобразност на издаденото НП, но в
допълнение следва да са посочи също, че в случая е налице и недоказаност на
административнонаказателното обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал.
3 от Кодекса на труда за нарушение на която е санкциониран
ответникът по касация, когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на
услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация
Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката
поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт
на Министерския съвет. Следователно за да бъде авгажирана
административнонаказателната отговорност на основание чл.414, ал., от КТ за
нарушение на чл.121, ал.3 от КТ е необходимо да бъде установено, обосновано и доказано,
че 1. работодателят е командировал свой служител в друга държава, членка на ЕС
или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или в Конфедерация Швейцария, като срокът на командироване трябва
да е по-дълъг от 30 календарни дни и 2.работодателят и командированият служител
да не са уговорили за срока на командировката поне същите минимални условия на
работа, каквито са установени за работниците и служителите изпълняващи същата
или сходна работа в приемащата държава.
По делото не е спорно единствено
обстоятелството, че „Ренато-БГ” ООД, в качеството си на работодател, е
командировал служителя Димитринка Тодорова в друга държава на ЕС - Германия. Останалите
релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, описани в
обстоятелствената част на НП, а именно
относно времетраенето на командировката от 12.12.2014г. до 29.01.2015г. и
договорено възнаграждение на командирования служител, по-ниско от минималното
възнаграждение за дейността социална грижа в провинция Северен Рейн –
Вестфалия, не се установяват по несъмнен и категоричен начин от доказателствата
по делото. Нито от материалите по приложената административнонаказателна преписка,
нито от свидетелските показания се установява, въз основа на какви конкретни
данни е прието, че служителят Тодорова е била командирована в
гр.Кьонигсвинтер, Федерална република Германия за повече от 30 календарни дни. В
представената Заповед за командироване в чужбина № 279/ 11.12.2014г. е вписана
само началната дата – „считано от 12.12.14”, но не е отбелязан срок на
командировката. От приложената по делото Заповед № 135/ 29.01.2015г. се
установява, че трудовото правоотношение със служителя е прекратено на основание
чл.71, ал.1 от КТ, считано от 29.01.2015г., но от това не може да се направи
извод, че до датата на прекратяване на трудовото правоотношение Тодорова е била
командирована във ФР Германия. Приетата от АНО продължителност на
командировката – от 12.12.2014г. до 29.01.2015г. се основава единствено и само
на твърденията на Димитринка Тодорова в подадената от нея „жалба-сигнал”, без
наказващият орган да е събрал каквито и да е било доказателства за проверка на
тези твърдения. Отделно от това не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че
размерът на уговореното трудово възнаграждение за длъжността „социален
асистент”, което командированото лице ще получава, е по-нисък от размера на
минималните възнаграждения, заплащани за същата дейност в приемащата държава. В
обстоятелствената част на наказателното постановление се твърди, че минималните
възнаграждения за дейността социална грижа в провинция Северен Рейн –Вестфалия,
където е била командирована Тодорова, възлизат на 9 Евро на час за 2014г. и
9,40 Евро на час за 2015г. По делото
обаче липсва какъвто и да е официален документ, удостоверяващ сочената почасова
ставка на заплащане във ФР Германия, а от приложените по делото справка в
табличен вид „Информация за минималните ставки, работно време и отпуски в
страните от ЕС и ЕИП за 2012г и 2015г”, се установява, че през 2014г. в
Германия няма конкретна минимална ставка, като за различните отрасли
минималната ставка се определя с колективните трудови договори, а от 2015г. е
въведена минимална ставка в размер на 8.50 евро на час. Към
административнонаказателната преписка е приложено Становище от Дирекция
„Международна трудова миграция” към ИА „Главна инспекция по труда” изх.№
ДОК-002546/ 03.06.2015г., в което се сочи, че: „след направена справка на
официалната страница на „zoll.de” се установи, че минималната почасова
ставка за заплащане за провинция Северен Рейн Вествалия, в който е
командирована г-жа Тодорова е в размер на 9:00 евро/час (за
второто полугодие на 2014г.), а от 01.01.2015г.минималната почасова
ставка е 9:40 евро на час”. От така
цитираното съдържание обаче не става ясно дали посочената минимална почасова
ставка е относима към дейността „социален асистент”. След извършена справка в
посочения в становището интернет сайт: www.zoll.de, настоящият касационен състав не
установи приетите от АНО минимални ставки на почасово заплащане /9 евро и 9,40
евро/ да са приложими за изпълняваната от командированото лице работа.
Тежестта да докаже извършването на нарушението е на административно
наказващия орган. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен
начин релевантните факти, обуславящи ангажирането отговорността на „Ренато-БГ”ООД на
основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.121, ал.3 от КТ. Доказателства в посочения
смисъл не са представени и във въззивното съдебно производство от страната, в
чиято тежест е при условията на пълно главно доказване да докаже извършването
на нарушение по повдигнатото административнонаказателно обвинение. В случая
това обвинение почива на предположения, които са фактически,
правно и доказателствено необосновани.
При установената фактическа необоснованост
на административнонаказателното обвинение и недоказаност на извършването от
санкционираното лице на вмененото му нарушение, съответен на закона е
направения от Казанлъшкия районен съд извод за незаконосъобразност на
Наказателно постановление № 24-000500 от 12.08.2015г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора.
Предвид изложените съображения съдът
намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на
закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 425 от 16.11.2015
г., постановено по АНД № 1076/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.