Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

84                                              07.04.2016 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                   

                                                                               Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                                Членове:  ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                        МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  З.Д.        

и с участието на прокурор Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 55 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на Районно управление „Полиция” гр. Казанлък, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Алексиев,  против Решение № 467 от 11.12.2015 г., постановено по АНД № 1337/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 284а-2217 от 07.08.2015г. на Началник РУ Казанлък към ОД на МВР гр. Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се направения от съда извод че деянието, с което се осъществява състава на нарушението по чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ представлява маловажен случай, като основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено № 284а-2217 от 07.08.2015г. на Началник РУ Казанлък към ОД на МВР гр. Стара Загора.    

 

   Ответникът по касационната жалба – И.Г.В., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява  неоснователна. 

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба  на И.Г.В. против Наказателно постановление № 284а-2217 от 07.08.2015г. на Началник РУ Казанлък към ОД на МВР гр. Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 284а-2217 от 31.07.2015г., с което на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД на И.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 6 от същия закон.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.07.2015г. около 17:40 часа в с. Александрово, на ул. „Стара планина”, до Здравна служба, при проверка и поискване на документ за самоличност от компетентно длъжностно лице, определено със закон, В. не може да удостовери с документ своята самоличност.

С обжалваното съдебно решение е отменено посоченото по-горе НП. При осъществения контрол за законосъобразност Старозагорският районен съд е приел, че описаното в съдържанието на наказателното постановление деяние осъществява признаците на нарушението по чл.80, т.5 от ЗБЛД, но е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В мотивите към решението са изложени съображения, че за конкретното административно нарушение са били налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Доколкото административно-наказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, съдът е направил извод, че наказателното постановление е издадено в противоречие със закона и го е отменил на това основание.

 

            Така постановеното решение е правилно.

 

         Обоснован е и извода на въззивния съд, че установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи прилагането на чл.28 от ЗАНН при квалифициране на нарушението като „маловажен случай”. Основателно се твърди в жалбата, че за съставомерността на процесното деянието е без значение приетото от въззивния съд за смекчаващо обстоятелство, че самоличността на лицето е била установена лесно след извършена справка в ОДЧ-РУ Казанлък. Останалите обаче установени по делото обстоятелства касаещи извършеното нарушение, са релевантни за преценката досежно съществуването на предпоставките на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от ДР на НК. Освен това по делото няма данни ответникът по касация до момента да е бил санкциониран за други нарушения по ЗБЛД и подзаконовите актове по прилагането му – т.е нарушението е първо за него. От установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, обосновано въззивният съд е приел, че извършеното нарушение представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, с оглед на което законосъобразно го е квалифицирал като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, би било адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган  на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. С оглед на което при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е отменил Наказателно постановление № 284а-2217 от 07.08.2015г. на Началник РУ Казанлък към ОД на МВР гр. Стара Загора.

 

Предвид изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

          ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 467 от 11.12.2015 г., постановено по АНД № 1337/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

                                   

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                                       2.