Р Е Ш Е Н И Е

№70 25.03.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря П.М. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №57 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.

Същото е образувано по касационна жалба, подадена от СНЦ"За подпомагане и култура" гр. Крън, представлявано от И. И. З. срещу Решение №444/30.11.2015 год. по НАХД 837/2015 год. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно наказателно постановление №8/25.05.2015 год., издадено от председателя на КЗЛД, с което на касатора за нарушение на чл.17, ал.1 от Закона за защита на личните данни и на основание чл.42, ал.4 от ЗЗЛД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000.00 лв.

Касаторът намира, че обжалваното решение е постановено при противоречие с материалния закон, което може да се субсумира под касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, приложим по силата на чл.63 от ЗАНН. Твърди, че необосновано е наложена санкция към средния размер предвиден от законодателя, макар и след констатиране на нарушението, сдружението да е подало документи и да е вписано в регистъра като администратор на лични данни. В този смисъл подчертава, че наказанието следва да бъде определено в предвидения от закона минимум. Направено и искане за постановяване на решение с което да бъде намалена наложената санкция.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни гр. София, в депозираният отговор на касационната жалба заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното въззивно решение е постановено при съобразяване на закона и на процесуалните правила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение, като предлага същото да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на въззивното решение, прие за установено следното:

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районен съд Казанлък е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №8/25.05.2015 год., издадено от Председателят на КЗЛД въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №5/06.04.2015 год., с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. на основание чл.42, ал.4 от ЗЗЛД за нарушение на чл.17, ал.1 от същия закон. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 09.12.2014 год. в гр. Крън, ул.”Бузлуджански конгрес”№9, сдружение с нестопанска цел „За подпомагане и култура”, при осъществяване на предмета си на дейност и в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, обработва лични данни на физически лица – настанени в обект тип общежитие и данни за техните родители, преди да е подал заявление за регистрация в КЗЛД, с което е нарушена разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗЗЛД. Сдружението е подало надлежно заявление за четири регистъра и е вписано в Регистъра по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД с уникален идентификационен номер 415505. Районният съд е приел, че нарушението по чл.17, ал.1 от ЗЗЛД, може да бъде осъществено чрез еднократно или продължено /траещо непрекъснато/ нарушение. Видно от приложените декларации и регистъра на хотела, най късно заявлението е следвало да бъде подадено до 14.09.2014 год. В наказателното постановление е приета като дата на нарушението датата 09.12.2014 год., на която дата съдът не е констатирал нарушение под формата на събиране на лични данни. Това е датата, която е цитирана в писмото на ДАЗД, като дата на извършване на проверка. Това го е мотивирало да приеме, че към тази дата касатора е съхранявал лични данни, без да е регистриран за това като администратор. Приел е, че става въпрос за продължено престъпление и че давността започва да тече от датата на преустановяване на нарушението /чл.80, ал.3 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН/. Размера на санкцията е определена правилно, поради което и съдът е приел, че оспореното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

По отношение на посоченото в съдържанието на оспореното наказателно постановление административно нарушение - това по чл. 42, ал.4, вр. чл. 17, ал.1 от ЗЗЛД, настоящата инстанция намира следното:

Според чл.17, ал.1 от ЗЗДЛ администраторът на лични данни е длъжен да подаде заявление за регистрация преди започване обработването на лични данни. Касае се за еднократен акт, действие изразяващо в подавеното на съответното заявление, придружено с изискуемите по закон документи. Едва след подаване на заявлението за регистрацията, по аргумент от чл.17, ал.3 от ЗЗЛД, администраторът може да започне обработване на личните данни. Изключенията от изискването администратор на лични данни да подава заявление за регистрация са предвидени в чл.17а от ЗЗДЛ, като процесния случай безспорно не попада сред тях /поддържане на регистър, който по силата на нормативен акт е предназначен да осигури обществена информация и: достъпът до него е свободен, или достъп до него има лице, което има правен интерес; обработват се данни в случаите по чл.5, ал.2, т.4/. Следователно, а и по делото не е спорно, че санкционираното сдружение не е освободено от задължението за регистрация и по реда на чл.17а, ал. 2 от ЗЗЛД. Безспорно е, че към датата посочена в наказателното постановление, е налице съхраняването на лични данни, което по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, представлява обработване на лични данни. Задължението по чл.17, ал.1 от ЗЗЛД, посочен като нарушен, изисква подаването на заявление за регистрация.

Касационната инстанция се произнася само по наведените в касационната жалба пороци на съдебното решение /чл.218, ал.1 от АПК/.

Основателно е наведеното касационно оплакване, че санкцията е наложена над предвидения от закона минимум. Касае за първо по своя характер нарушение, не са произтекли вреди от това поведение, а веднага след констатиране на нарушение, касаторът е предприел действия за отстраняването му, като е подал и е вписан в регистъра на администраторите на лични данни. Всички тези обстоятелства са посочени и в наказателното постановление от наказващият орган, които приема същите за смекчаващи отговорността. Въпреки изложеното обаче, наложената санкция е над минималния размер предвиден в закона. Мотиви защо това е направено така, липсват в наказателното постановление. Ето защо, щом са изложени единствено и само обстоятелства, които смекчават отговорността и са възприети като такива от ответника по касация, необосновано същият е наложил санкция в размер на 2 000.00 лв., вместо предвиденият от законодателят минимум от 1 000.00 лв.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което и същото следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да бъде изменено обжалваното наказателно постановление.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК вр.чл.222, ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №444/30.11.2015 год. по НАХД №837/2015 год. по описа на Районен съд Казанлък и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №8/25.05.2015 год., издадено от председателя на КЗЛД, като намаля наложената имуществена санкция от 2 000.00 лв. на 1 000.00 лв..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.