РЕШЕНИЕ

№103 гр. Стара Загора 17.03.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в откритото заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря М.П., с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдията Дарина Драгнева, касационно административно наказателно дело №64 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр. София против решение №770/26.11.2015г., постановено по а.н.д.№1552/2015г. по описа на РС Стара Загора.

С решението е отменено наказателно постановление №НП-27-48/28.04.2015 г. издадено от Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит” с наложена на В.И.Д. глоба в размер на 1000лв. на основание чл.116 ал.1 от Закона за лечебните заведения, за това, че на 03.01.2015г. в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение проф. д-р Стоян Киркович” АД гр. Стара Загора, в качеството си на лекар, акушер-гинеколог, водил раждането на Иванка Кирилова, не е отразила в медицинската документация показанията и момента на извършените епизиотомии и приложените методи за преодоляване на раменната дистокия, с което е нарушила изискванията на т.1.3 от глава ХХVІІІ, дял VІІ на Наредба №19/22.12.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология” във връзка с чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения.

За да отмени наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че адресат на задължението за спазване на медицинските стандарти е лечебното заведение, съгласно редакцията на чл.6 ал.1 от ЗЗЛ ДВ бр. 98 от 2010г., в сила от 14.12.2010г. до 18.09.2015г., в който период попада момента на извършване на нарушението – 03.01.2015г. В мотивите си РС Стара Загора е обсъждал доказателствата относно съставомерните факти, а именно непопълването на медицинската документация от доктор В.И. съобразно изискванията на т.1.3. „Описание на приложени акушерски намеси през периода на изгонване с прецизиране момента на извършването им и индикациите за всяка от тях”, глава ХХVІІІ „Данни, документирани при раждане” от дял VІІ „Изисквания за съставяне и водене на специфична медицинска документация” на Наредба №19 от 22.12.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”. Достигнал е до извод, че действително в медицинската документация доктор И. не е отразила показанията за и момента на извършване на двустранната епизиотомия и приложените методи за преодоляване на раменната дистокия, така както изисква медицинския стандарт, но е преценил, че административно наказателната отговорност за неспазването му към датата на нарушението е за лечебното заведение, не и за медицинските специалисти, които работят в тях. Поради това, че привлеченото към административно наказателна отговорност лице, не е субект на задължението по чл.6 ал.1 от ЗЗЛ, РС Стара Загора е формирал решаващ довод за не съставомерност на деянието по чл.116 ал.1 от ЗЗЛ, на което основание е издадено наказателното постановление и го е отменил поради противоречие с изискванията на чл. 55 от ЗАНН за съответствие на фактическото обвинение с правната му квалификация. Според РС Стара Загора съответна на деянието е правна квалификация по чл.116а ал.1 от ЗЗЛ, предвид субекта на задължението по чл.6 ал.1 от същия закон.

С касационната жалба се иска от съда да бъде отменено решението на РС Стара Загора по подробно изложени доводи за лицето, което е длъжно да води медицинската документация, поради което и нарушението на медицинския стандарт може да бъде извършено само от медицинския специалист, който работи в лечебното заведение. Същият е физическо лице, което е административно наказателно отговорно по чл.116 ал.1 от ЗЗЛ, на което основание е издадено отмененото наказателно постановление.

В касационната жалба са изложени и доводи по спазване на процедурата за издаване на наказателно постановление и на неговото връчване, които не следва да се обсъждат подробно в настоящото съдебно решение, тъй като предмет на проверка е законосъобразността на въззивния съдебен акт и съответствието на решаващия довод за отмяна на наказателното постановление със закона.

Ответника В.Д.И., представлявана от адвокат Н. иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по доводи за неговата законосъобразност, подробно изложени в писмено възражение против касационната жалба.

Представителя на окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила съдебното решение.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните и след служебна проверка за валидност, допустимост и материална законосъобразност на решение №770/26.11.2015 г., постановено по а.н.д. №1552 по описа за 2015 г. на РС Стара Загора намира за установено следното: Решението е допустимо, валидно, постановено в съответствие с чл.6 ал.1 от ЗЗЛ ред. ДВ бр. 98/2010г., вр. с чл.55 от ЗАНН, поради което следва да бъде оставено в сила.

Наказателното постановление е преценено като незаконосъобразно поради липса на основание по чл.116 ал.1 от ЗЗЛ за носене на административно наказателна отговорност от медицинските специалисти за нарушение на медицинските стандарти, поради това, че задължени за тяхното спазване към датата на нарушението са лечебните заведения.

Този извод на въззивния съд съответства изцяло на разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗЗЛ в редакцията, действаща към датата на нарушението 03.01.2015г., поради което и решението за отмяна на наказателното постановление се явява постановено в съответствие с материалния закон – чл.116 ал.1 вр. с чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения. Посочените разпоредби определят състав на административно нарушение, поради което не могат да бъдат тълкувани разширително. Въпроса, който касационната жалба поставя за субекта на задължението за спазване на медицинските стандарти досежно водене на медицинската документация се разрешава в светлината на правния характер на приложимия закон. Както се посочи, касае се за административно наказателни разпоредби, които определят общ състав на административно нарушение, попълвано във всеки конкретен случай от правилата на Наредбите за медицинските стандарти. Последните са подзаконови нормативни актове, подчинени на закона, въз основа на който са издадени, което означава, че не могат да им противоречат, нито да дерогират нормата от по-висок ранг. Следователно субекта на административно наказателна отговорност за нарушение на чл.6 ал.1 от ЗЗЛ се определя не от Наредбата за медицинския стандарт, а от същата разпоредба на закона в редакцията му, действаща към датата на извършване на нарушението. След като чл.6 ал.1 от ЗЗЛ посочва лечебните заведения като лица, отговорни за спазване на медицинския стандарт, то правилно РС Стара Загора е преценил, че медицинския специалист не може да бъде санкциониран на основание чл.116 ал.1 от ЗЗЛ за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон във връзка с т.1.3 от Наредбата за медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, а фактите предявени като административно обвинение се подвеждат под разпоредбата на чл.116а ал.1 от ЗЗЛ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение №770/26.11.2015г., постановено по а.н.д.№1552 по описа за 2015 г. на РС Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.