Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                             

                           

              №  104      05.04.2016 година   град Стара Загора

 

                  

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                     

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:   ДАРИНА ДРАГНЕВА    

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар М.П.      

и с участието на прокурор Петко Георгиев     

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 65 по описа  за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на К.М.И. ***, против  Решение № 830/ 29.12.2015г., постановено по АНД № 2298/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с която е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 14-1228-003166/ 16.12.2014г.,  издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното на К.И. административно наказание глоба в размер на 150лв., на основание чл. 177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП.  

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение  при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за съответствие на съдържанието наказателното постановление с императивните законови изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Поддържа, че не са посочени в пълнота всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, което представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Излага доводи, че административнонаказващият орган, в чиято доказателствена тежест е установяването и доказването на факта на извършването на нарушението, не е ангажирал каквито и да е било доказателства в подкрепа на обвинението за допуснато от К. И. нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като основание за налагане на административна санкция по чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП.  С подробно изложени съображения по наведените касационни основания моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 14-1228-003166/ 16.12.2014г., издадено от Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното на К.И. административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.

 

   Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

             Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

                              

             Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

             Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

         Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на К.М.И. от гр. Горна Оряховица против Наказателно постановление № 14-1228-003166/ 16.12.2014г.,  издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора,  с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Т651087 от 31.10.2014г., на К.И. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 100лв., на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП и глоба в размер 150лв., на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 31.10.2014г. в 23.45ч в гр. Стара Загора, по бул. „България” до „БУЛАГРО” в посока запад-изток, К. И. управлява л.а с рег. № ЕВ2270АР с отнето СУМПС, като управляваното МПС което е спряно от движение на 12.02.2013г.

                                                                                                                                                               С решението в обжалваната му част въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № 14-1228-003166/ 16.12.2014г. на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора в частта за наложеното на К.И.  административно наказание глоба в размер на 150 лева, на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Съдът е приел, че в тази си част наказателното постановление е издадено при спазване на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно неговото съдържание.  В мотивите към решението са изложени съображения, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от К.И. административно нарушение по това обвинение,  като основание за налагане на предвидената в закона административна санкция, правилно определена над предвидения в закона минимален размер с оглед наличните данни, че К. И. е системен нарушител на ЗДвП.

 

         Решението на Старозагорския районен съд в обжалваната му част е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

 

         Изцяло се споделя извода на въззивния съд,  че наказателното постановление в потвърдената му част е издадено при спазване на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно неговото съдържание. С посочването, че вмененото на санкционираното лице административно нарушение е констатирано „в гр. Стара Загора, по бул. „България” до „БУЛАГРО” в посока запад-изток”, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано мястото на извършване на нарушението. Отразяване на „точния административен адрес на местонарушението” и в „кой участък на пътя” е извършено същото, не е било необходимо нито от гл.т на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, нито за обосноваване от фактическа страна на административното обвинение по чл.177, ал.1, т.4, предл. първо във вр. с чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, поради което непосочването на тези обстоятелства не може да обуслови извод за формална незаконосъобразност на наказателното постановление. Абсолютно неотносимо за наличието на съставомерно поведение за нарушение, изпълнителното деяние на което се изразява в управление на МПС, спряно от движение, е в коя пътна лента се е движило управляваното от И. ППС и какво конкретно е било поведението на лицето като участник в движението. С оглед на което несъстоятелно е възражението на касатора, че наказващият орган е имал задължение да опише посочените обстоятелства.

 

   Доказателствено необоснован е обаче направения от съда извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от К.И. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Не могат да бъдат приети като доказателства, потвърждаващи извършването на вмененото на К. И. нарушение, показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица – актосъставителя Даниел Господинов и свидетеля на установяването на нарушението Тенко Тенев. От една страна и двамата свидетели заявяват, че не си спомнят за конкретно извършената проверка и констатираното нарушение, а от друга – показанията им се свеждат до принципно разясняване на процедурата за извършване на служебна проверка  дали МПС е спряно от движение – чрез справка с ОД при Второ РУП. Това обаче не е достатъчно за да се приеме за доказано извършването на нарушението. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая при конкретната фактическа обстановка това доказване е следвало да бъде извършено чрез представяне на надлежни писмени доказателства /вкл. справка от информационните масиви на МВР/, че към момента на проверката управляваното от К. И. МПС е било спряно от движение. Санкциониращият орган не е представил доказателства в посочения смисъл и съотв не е установил и доказал осъществяването на обективните признаци на административно наказателния състав по чл.177, ал.1, т.4, предл. първо във вр. с чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Липсата на представени такива доказателства от страната, в чиято тежест е да докаже наличието на съставомерно деяние по вмененото на санкционираното лице нарушение,  обуславя извод за недоказаност на обвинението. В този смисъл Наказателно постановление № 14-1228-003166/ 16.12.2014г. в частта за наложеното на К.И. административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП, се явява материално незаконосъобразно и неправилно е потвърдено от Старозагорския районен съд.

 

           С оглед на изложените съображения съдът намира, че решението в обжалваната му част следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменено НП № 14-1228-003166/ 16.12.2014г. на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора в частта за наложеното на К.И. административно наказание глоба в размер на 150 лева, на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.   

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

  Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 830/ 29.12.2015г. по АНД № 2298/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с която е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 14-1228-003166/ 16.12.2014г.,  издадено от Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното на К.И. административно наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-1228-003166/ 16.12.2014г.,  издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, в частта, с която на К.М.И. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП,  като незаконосъобразно. 

 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                           

         

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                        

                                                                                  2.