Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№ 86                                              08.04.2016 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                   

                                                                               Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                                Членове:  ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                        МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  З.Д.        

и с участието на прокурор Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 69 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на „Мери Ди” ЕООД гр. Казанлък, подадена чрез процесуалния представител адв. С.,  против Решение № 481 от 21.12.2015 г., постановено по АНД № 1231/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 24-000556 от 26.09.2015г. на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, като е намален размера на  наложената имуществен санкция от 2000 лв. на 1500 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на въззивния съд са формална законосъобразност на НП с твърдението, че при издаването му е нарушена разпоредбанта на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН тъй като не са посочени точно и ясно обстоятелствата по извършване на нарушението. На следващо счита за неправилен и необоснован извода на съда относно възможността за прилагането на чл. 415в, ал.1 от КТ  в конкретния случай. Въз основа на изложените в жалбата доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно или да бъде намален размера на наложеното наказание до установения от закона минимален размер от 100лв.

 

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Лекина в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява  неоснователна. 

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба  на „Мери Ди” ЕООД гр. Казанлък против Наказателно постановление /НП/ № 24-000556 от 26.09.2015г. на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с което,  въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-000556 от 31.07.2015г., на „Мери –Ди”ЕООД гр.Казанлък, в качеството му на работодател, на основание чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 27.07.2015г. в 11:30 часа на обект: „Кафе „Виго”, находящ се в гр. Казанлък, бул. „Ал. Батенбер” № 44 и на 31.07.2015г. по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, е установено, че  „Мери Ди” ЕООД гр. Казанлък, с ЕИК 200779614, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Станьо Гърдев” № 10, в качеството си на работодател, е приел на 27.07.2015г. и към  момента на проверката на обекта - 27.07.2015г. в 11:30 часа, лицето А. Матева Колева, което е на 15 г., да работи на обекта като „сервитьор” без разрешение на инспекцията по труда.

Казанлъшкият районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на „Мери-Ди” ЕООД в качеството му на работодател нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.414, ал.1 от КТ, за неизпълнение от работодателя на императивното задължение  по чл.302, ал.2 от КТ. По съображения, че смекчаващи отговорността обстоятелства, Казанлъшкият районен съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената на „Мери-Ди” ЕООД имуществена санкция до законово регламентирания минимален такъв от 1 500лв.

 

            Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. 

 

            Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на  чл.302, ал.2 от КТ, регламентираща изискване лицата, ненавършили 16 години да се наемат на работа след разрешение на инспекцията по труда за всеки конкретен случай. При тази нормативна уредба касационният състав  намира, че НП е изрядно от формална страна. Противно на становището на касатора всички елементи от фактическия състав на вмененото нарушение са описани в обстоятелствената част на съставения АУАН и на постановлението, така че те отговарят на императивните изисквания на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Поради това съдът приема, че при фактическото и юридическо формулиране на административнонаказателното обвинение за допуснато от „Мери-Ди”ЕООД нарушение на нормативно регламентираното изискване по чл.302, ал.2 от КТ не са допуснати нарушения, които да ограничават правото му на защита или да повлияят на правилната правна квалификация на деянието.

         По съществото на спора обосновано районният съд е приел, че извършването на вмененото на юридическото лице, в качеството му на работодател, административно нарушение е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин. При съвкупната преценка на доказателства съдът се е позовал на показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Ахмед Мехмед, който сочи, че в момента на проверката лицето А. Колева е изпълнявала функциите на сервитьор, тъй като тя е приела и изпълнила поръчката, след което е издала фискален бон и е приела плащането. Преходната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал и свидетелските показания не са изтълкувани превратно. Въз основа на тези показания, съпоставени със събраните по делото писмени доказателства, правилно районния съд е приел че към датата на извършване на проверката – 27.07.2015г. А. Матева Колева не е имала навършени 16 години, а е престирала работна сила, без разрешение от инспекцията по труда, което представлява нарушение на  чл. 302, ал. 2 от КТ.

         Не може да бъде споделен и доводът за маловажност на случая като предпоставка за прилагане на привилегирования състав по чл.415в, ал.1 от КТ. Процесния случай касае извършено нарушение по Раздел I на Глава петнадесета от КТ, регулиращ обществените отношения, свързани със специална закрила на работещите непълнолетни лица. Следователно неизпълнението на законоустановените задължения на работодателите, участници в тези отношения, поначало е с повишена обществена опасност - застрашава с голям интензитет здравето, безопасността и правилното физическо развитие на ненавършилите пълнолетие лица. Настоящият касационен състав изцяло споделя изложените от въззивния съд съображения за неприложимост на чл.415в, ал.1 от КТ в конкретния случай, поради което същите не следва да бъдат повтаряни.  Сочените от касатора обстоятелства са обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен акт и правилно са преценни от въззивния съд като смекчаващи такива, с оглед на което е изменил размера на имуществената санкция до законоустановения минимум. 

 

         С оглед изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационни основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

         Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 481/ 21.12.2015 г., постановено по АНД № 1231/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                           

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                      

   

                                2.