Р Е Ш Е Н И Е

№92 07.04.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №80 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горити – Стара Загора, представлявана от Директора Петър Заяков, против решение №819/22.12.2015 год., постановено по АНД №2525 по описа за 2015 год. на Старозагорски районен съд, с което съдът е отменил наказателно постановление /НП/ №460/31.08.2015 год. на Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение по съображения за постановяване му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърде, че не е необходимо при описанието на нарушението да се изписва в наказателното постановление и „съответно с производствена марка”. Тълкуването на думата води до извода, че в случая същата е употребена в смисъл „който е определен за ситуация”, „подходящ” или „според дадена ситуация”. Производствената марка предполага транспортирането на дървесината до съответния обект. От разпита на свидетелите в хода на съдебното производство е доказано, че дървесината е нямала положени контролни горски марки. Неправилен е и извода, че не е установен по безспорен начин субекта на наказателната отговорност, както и че деянието по чл.266, ал.1 от ЗГ може да е само умишлено. Въз основа на изложените в жалбата доводи е направено искане да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на районният съд и да се потвърди НП като законосъобразно.

Ответникът по касация – И.М.М., оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Лозанов, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба, а обжалваното решение намира за правилно и законосъобразно. Претендира и направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.212, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП №460 от 31.08.2015 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, с което на И.М.М., на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лв., за това, че съхранява в двора на къщата, която живее 7.0 /седем/ пространствени кубически метра дърва за горене от дървесни видове цер и бряст, немаркирани с контролна горска марка. Нарушението е извършено на 30.07.2015 год. и открито на същата дата в 12.00 часа на адрес с. Горно Ботево, ул.”Бреза”№16.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Стара Загора въз основа на събраните и обсъдени в решението доказателства и установената фактическа обстановка приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Приема, че е налице непълно описание на фактическия състав на вмененото във вина на М. административно нарушение, като същото следва да съдържа и думите „съответно с производствена марка”. Намира също така, че нарушението не е доказано по безспорен начин, тъй като при извършената повторна проверка, е открито трупче с надпис Община Стара Загора, което би предположило и законност на доставката на дървата. Наказващият орган не е обсъдил депозираните писмени възражения на М., както и че не е извършил разследване на спорните обстоятелства. Не на последно място приема, че не е установен по безспорен начин субекта на отговорност, доколкото за доставените дърва, М. е питала съпруга си относно доставянето им, а при повторната проверка, същият е присъствал и е показвал съхраняваните дърва.

Така постановеното решение е законосъобразно.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на районният съд, поради което няма да ги преповтаря. В допълнение може да се допълни следното:

Посочената като нарушена разпоредба на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, предполага няколко изпълнителни деяния, едно от които е съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена. Доколкото контролната горска марка се притежава и използва от лица, които упражняващи лесовъдска практика и вписани в регистъра по чл. 235 от ЗГ – чл.205 от ЗГ, а собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина – чл.206 от ЗГ, е безспорно, че лицата имаща право да ползват съответно контролна горска марка и производствена марка са различни. И в двата случая обаче, се касае за дървесина, която се добива от горски територии. Ако обаче, тази дървесина е добита извън горски територии преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината – чл.207 от ЗГ. Видно от събраните в хода на делото гласни доказателства, се установява че при повторната проверка е установено, че е налице трупче, на което е поставена печат – Община Стара Загора. Това обстоятебство предполага, че съхраняваната дървесина не е придобита от горски територии, поради което и спорен въпроса дали същата следва да има по закон, поставена контролна горска марка. В този смисъл, изводите на съдът за недоказаност на обвинението са правилни и са в съответствие със събраните по делото доказателства.

Не е категорично установен и субекта на наказателна отговорност. Посочено е само, че И.М. ***, на който адрес обаче живее и съпругът й. Именно той е присъствал при повторната проверка, но не и наказоното лице. Следователно не е ясно, въз основа на кое наказващият орган е приел, че отговорността следва да се носи от нея, а не от съпругът й. Кои са мотивите на наказващият орган да приеме, че именно М. е съхранявала дървата, а не съпругът й, не е ясно.

Като допълнителен мотив за потвърждаване на решението, респективно на отмяната на наказателното постановление, е и недоказаността на компетентността на наказващия орган. Съгласно чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, наказателните постановления се от оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите. По делото не е приложена заповед, от която да е видно, че именно Директорът на РДГ е оправомощеното длъжностно лице от Министъра на земеделието и храните да издава наказателни постановления.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По делото от процесуалния представител на ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Така направеното искане е неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение №2/03.06.2009 год. постановено по тълкувателно дело №7/2008 год. по описа на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Същото съгласно чл.130, ал.1 от ЗСВ има задължителен характер за органите на съдебната власт. Ето защо, направеното искане следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.второ и чл.222, ал.1 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №819/22.12.2015 год., постановено по АНД №2525 по описа за 2015 год. на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.