Р Е Ш Е Н И Е № 124

гр. Стара Загора, 13.04.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

ДАРИНА ДРАГНЕВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря М.П.

и в присъствието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.н.а.х.дело № 88 по описа за 2016 г, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И.К.С. *** против Решение № 16 от 08.01.2016 г., постановено по АНД № 1144/2015 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 11-01-1360 2014 от 27.04.2015 г., издадено от директора на АДФИ гр. София. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът сочи, че съдът не е взел под внимание допуснатите съществени процесуални нарушения на изискванията на чл.57 от ЗАНН при издаване на НП и е стигнал до неправилни изводи относно законосъобразността му. Според него административното обвинение не съответства на фактическите обстоятелства, установени от доказателствата в административната преписка. Оспорва вмененото му задължение за провеждане на процедура по ЗОП, обосновано със сумиране на сумите по фактурите, издадени за отделно обособени структурни звена на Тракийския университет, като се позовава и на неяснота по отношение вида на платените услуги. Поддържа довод за маловажност на конкретния случай. Въз основа на подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Агенция за държавна финансова инспекция гр.София, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Районен съд Стара Загора е потвърдил НП № 11-01-1360 2014 от 27.04.2015 г., издадено от директора на АДФИ гр. София въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-1360 /10.11.2014 г., с което на И.К.С., ЕГН **********, е наложено административно наказание «глоба» в размер на 3000 лв. на основание чл. 129, ал. 1 от ЗОП /отм/ за извършено административно нарушение на чл. 8, ал. 1 вр. с ал. 3, във връзка с чл. 16, ал. 8, във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП /отм/. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че И.К.С., в качеството си на ректор на Тракийски университет Стара Загора и лице по чл. 8, ал. 3 от Закона за обществените поръчки, към 01.01.2013 г. не е взел решение и не е провел процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа по стандарт GSM и на фиксирани телефонни услуги от лицензиран оператор” при наличие на основание за това.

За да потвърди процесното наказателно постановление, Старозагорският районен съд приема, че същото е издадено при съобразяване с относимите материалноправни разпоредби. Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на всички предпоставки по чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП/отм/ за възлагане на обществена поръчка при телекомуникационни услуги в Тракийски университет Стара Загора - обект, субект и стойност, поради което деянието на И.К.С. като ректор на университета е съставомерно по чл. 129, ал. 1 ЗОП /отм/. От друга страна приема, че съдържанието на НП съответства на изискванията на чл. 57 ЗАНН. Относно наложеното наказание счита, че е определено правилно от наказващия орган в предвидения от закона минимален размер. Въз основа на изложените мотиви е обоснован извод за законосъобразност на обжалваното НП и то е потвърдено изцяло.

Решението е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Административнонаказателната отговорност на И.С. е ангажирана на основание чл.129, ал.1 от ЗОП затова, че в качеството си на лице, представляващо възложителя, не е провел процедура за обществена поръчка при наличие на основания затова в нарушение на чл. 8, ал. 1 вр. с ал. 3, във връзка с чл. 16, ал. 8, във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП /отм/. От фактическа страна обвинението се основава на това, че в периода 01.01.2013г-31.12.2013г Тракийски университет Стара Загора, на което в този период ректор е касаторът И.С., е направило разходи в размер на 107 653.68лв без ДДС за мобилни и стационарни телефони без да е взел решение и провел процедура за възлагане на обществена поръчка по предоставената далекосъобщителна услуга. През предходната финасова година - 2012г, за същия вид услуги от Тракийски университет Стара Загора са изплатени 108 813.54лв без ДДС.

С разпоредбата на чл. 14, ал.1 ЗОП /отм/ е предвидено, че условията и редът за възлагане на обществени поръчки, определени в закона, се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки, които имат визираните в т.1-т.4 стойности без ДДС, включително за услуги с място на изпълнение в страната на стойност над 66 000 лв /т.2 на чл.14 ал.1/. Следователно обектът на поръчката, стойността й и мястото на изпълнение са релевантните обстоятелства, които обуславят задължението на възложителя по чл.8, ал.3 вр.ал.1 от ЗОП.

С оглед така очертаната нормативна уредба напълно се споделя извода на Районен съд Стара Загора за формална и материална законосъобразност на НП.

За санкциониране на едно лице на основание чл.129, ал.1 от ЗОП е необходимо да бъде установено, обосновано и доказано, че 1. лицето има качеството на възложител на обществени поръчки, 2. субект е на законовото задължение за провеждане на съответната процедура по ЗОП при наличието на основание за това и 3. да са осъществени нормативно регламентираните предпоставки, обуславящи възникването на задължение за провеждане на процедура за възлагане на конкретна обществена поръчка.

В случая неизпълненото задължение за възлагане на обществена поръчка от Ректора на Тракийския университет наказващият орган обосновава с оглед сумата, разходвана за телекомуникационни услуги през 2012г /която безспорно надвишава прага от 66 000лв по чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП в приложимата редакция/ и със сумата, разходвана за същия вид услуга през 2013г /също надвишаваща законоустановения праг/. За целите на ЗОП тези разходи, доказани по размер с представените справки № 4751/ 23.10.2014г, № 4744/ 23.10.2014 и № 4891/ 31.10.2014г, изходящи от касатора, правилно са сумирани, въпреки че касаят отделни структурни поделения на Тракийския университет. Доколкото поделенията не отговарят на нито един от критериите по чл. 7 от ЗОП, те не могат да бъдат възложители и разходите за техните нужди се поемат от обединяващата ги структура.

Неоснователно е оплакването на касатора, че възприетите стойности на направените разходи са относими към предоставяне на различни по естеството си услуги от различни лицензирани оператори. Използваното от наказващия орган понятие «далекосъобщителни услуги» се съдържа в Приложение № 2 към чл.5, ал.1, т.1 от ЗОП и с оглед начина на употребата му в обстоятелствената част на НП очевидно е синоним на «телекомуникационни услуги». Употребата на двете понятия не прави обвинението неясно, защото в НП изрично е посочено, че в предмета на обществената поръчка е следвало да се включат фиксираните телефонни услуги и услугите, предоставяни чрез обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа по стандарт GSM.

Съгласно легалните определения, дадени в ДР на ЗЕС, "Обществени електронни съобщителни услуги" са електронни съобщителни услуги, достъпни за цялото общество /§ 40/, „Обществена телефонна услуга" е обществена електронна съобщителна услуга за осъществяване на изходящи и входящи повиквания, пряко или непряко, на национални или национални и международни повиквания чрез номер или номера в национален или международен телефонен номерационен план /§ 41/, а "Фиксирана телефонна услуга" на ЗЕС е обществена телефонна услуга с определено качество, предоставяна между фиксирани крайни точки на обществена електронна съобщителна мрежа /§ 77/. Следователно всички услуги за осъществяване на повиквания, независимо от начина на тяхното предоставяне - мобилни или фиксирани, имат еднакво естество и в този смисъл за тях е приложимо правилото на чл.15 ал.2 т.2 буква „а” от ЗОП за определяне на стойността на доставката, респективно при изпълнена хипотеза на чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП за възложителя е налице задължение да приложи чл.16, ал.8 от ЗОП. Датата 01.01.2013г е датата, на която е обективирано първото действие на възложителя по реализиране обекта на поръчката, за която не е изпълнено задължение да се възложи по реда на ЗОП.

По тези съображения касационният състав счита, че стойността на отчетените разходи за мобилни и стационарни телефони през 2012г обосновано и доказано е приета от административнонаказващия орган като задължаваща Тракийския университет към 01.01.2013г. в качеството му на възложител да проведе процедура за обществена поръчка по реда на ЗОП за далекосъобщителни/телекомуникационни услуги. При наличие на такова задължение бездействието е съставомерно от обективна страна деяние по чл.129, ал.1 от ЗОП, което законосъобразно е санкционирано с обжалваното НП, издадено при спазване на всички процесуални правила.

  Правилно и обосновано е становището на районния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в случая с оглед обекта на защитените обществени отношения и стойността на доставката, за която не е приложен редът на ЗОП. А касаторът не сочи други конкретни обстоятелства, които да обуславят малозначителност на деянието му спрямо другите нарушения от този вид. Поради това наложеното наказание в минимален размер се явява съответно на извършеното административно нарушение. 
 
 Като е достигнал до крайни правни изводи за законосъобразност на НП № 11-01-1360 2014 от 27.04.2015 г., издадено от директора на АДФИ гр. София и го е потвърдил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице твърдяното в жалбата касационно основание за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила. 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 08.01.2016 г., постановено по АНД № 1144/2015 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.