Р Е Ш Е Н И Е

№ 109 22.04.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х.

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 89 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол Югоизточен район, подадена чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Маркова, против Решение № 834 от 30.12.2015г., постановено по АНД № 2497/ 2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № СЗ-20-ЮИР-21 от 28.09.2015г. на Началника на РДНСК Югоизточен район. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за несъответствие на наказателното постановление с императивните законови изисквания досежно неговото съдържание, както и извода че деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация представлява маловажен случай, като основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поддържа, че административно обвинение е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна в съдържанието на административнонаказващия акт, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № СЗ-20-ЮИР-21 от 28.09.2015г., издадено от Началника на РДНСК Югоизточен район.

Ответникът по касационната жалба – И.Д.К., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на И.Д.К. против Наказателно постановление № СЗ-20-ЮИР-21 от 28.09.2015г. на Началника на РДНСК Югоизточен район, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № СЗ-20/07.09.2015г., с което на основание чл. 232, ал. 1, т. 1, предл.първо от ЗУТ му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на същата разпоредба във вр. с чл. 140, ал. 3, във вр. с ал. 1, изр. второ от ЗУТ, във вр. с чл. 131 и чл. 134, ал.6 от ЗУТ.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че И.Д.К. в качеството си на Главен архитект на Община Стара Загора, в периода от 05.11.2014г. до датата на съставяне на акт № СЗ-20, а именно 07.09.2015г., в гр. Стара Загора, не е изпълнил задължението си по чл. 140, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗУТ – да съобщи на заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ за издадената на основание чл. 134, ал. 6 от ЗУТ на 05.11.2014г. виза за проектиране на пристройка към ОСД в УПИ – II- за комплексно жилищно строителство и подземни гаражи, кв. 34 по плана на гр. Стара Загора.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на регламентираните в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН формални изисквания досежно неговото съдържание, тъй не са конкретизирани датата и мястото на извършване на нарушението, и е налице неяснота относно правната квалификация на деянието, поради посочването на множество законови разпоредби в обстоятелствената част на НП. В мотивите към решението са изложени и съображения, че за конкретното административно нарушение са били налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Доколкото административно-наказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, съдът е направил извод, че наказателното постановление е издадено в противоречие със закона и го е отменил на това основание.

Решението е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Настоящата инстанция намира за правилен извода на въззвивния съд, че НП е формално неизрядно. В случая наказателното постановление не отговаря на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание, тъй като липсва изискуемата се индивидуализация на административното нарушение от гл. т. на датата на неговото извършване. Всъщност не е налице липса на дата на извършване на нарушението доколкото изрично е посочено, че в периода от 05.11.2014г. до 07.09.2015г /датата на съставяне на акт №СЗ-20/ И.К., в качеството си на Гл.архитект на Община Стара Загора, не е изпълнил задължението си по чл.140, ал.3, вр. с ал.1 от ЗУТ да съобщи на заинтерисованите лица по чл.131 ЗУТ за издадената на основание чл.134, ал.6 от ЗУТ виза за проектиране. Този период обаче не може да не може да бъде правно квалифициран като момент на осъществяване на административно деяние, поради следното: По аргумент от начина на осъществяване на нарушението, чрез бездействие, административно деяние е налице в деня, следващ изтичането на периода за изпълнение на дължимото действие. Докато трае законоустановения срок за изпълнение на задължението длъжностното лице не е в забава, поради което не може да бъде обвинено, че не е действало от датата на издаване на визата за проектиране – 05.11.2014г. и до датата на съставяне на акта за установяване на административното нарушение – 07.09.2015г. Действително цитираната като нарушена разпоредба на чл.140, ал.3, изр.второ от ЗУТ регламентира задължение за съобщаване на издадената виза за проектиране, но не урежда срок за извършване на това действие. При наличие на такава законодателна празнота в специалния закон следва да намери приложение общото правило, уредено в чл.61 от АПК за съобщаване на административните актове, съгласно което административният акт се съобщава в 3-дневен срок от издаването му на всички заинтерисовани лица. Тази норма е следвало да бъде посочена в съдържанието на НП, за да се отправи изрядно от гледна точка на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН правно и фактическо обвинение. В случая визата за проектирана е издадена на 05.11.2014г. и Гл.архитект на Община Стара Загора е следвало да изпълни задължението си по чл.140, ал.3, изр.второ от ЗУТ до 10.11.2014г./тъй като 08.11.2014г. е неприсъствен ден/. Едва след този срок, т.е. от 11.11.2014г. бездействието на задълженото лице се явява съставомерно деяние. Посочването на несъответна дата на нарушението е довело до издаване на НП в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит от съдържанието на НП, но и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Доколкото предмет на съдебна проверка е само дали е извършено административното нарушение, индивидуализирано от фактическа и правна страна в обжалваното НП, то погрешно посочената дата опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна. В този смисъл е безпредметно разглеждането и обсъждането на въпроса дали нарушението следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай” и съответно дали са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 834 от 30.12.2015г., постановено по АНД № 2497/ 2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.