Р Е Ш Е Н И Е

№137 28.04.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря А.А. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №108 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране, представляна от Председателя Иван Иванов, подадена чрез процесуалния представител юриск. Иван Церовски, против Решение №485 от 23.12.2015 год., постановено по АНД №1042/2015 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно постановление №296/12.12.2014 год., издадено от Председателя на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране гр. София.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 във връзка с ал.2 НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Обосновава, че неправилно е прието, че гр. Казанлък попада извън териториалния обхват на издадената на ответника по касация лицензия за електроразпределение. Неправилно е било прието, че макар и протоколът е бил подписан от лицето Христо Иванов, който не е служител на наказаното лице, нито е собственик на имота, това е достатъчно и е изпълнена процедурата по чл.63 от общите условия. Според касаторът, е следвало протоколът да бъде подписан поне от двама свидетели Направено е искане за отмяна на решението и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Ответникът – „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД - Пловдив, чрез процесуален представител адв. Костов, заема становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения за това са изложени в депозираното становище по подадената касационна жалба, както и в представената по делото писмена защита. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Казанлък, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 296/12.12.2014 год., издадено от Председателя на ДКЕВР въз основа на АУАН №КРС-330/20.06.2014 год., с което наказателно постановление на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр.Пловдив, ЕИК 115552190, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 20 000 лв. на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката за извършено административно нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпре-делителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД гр. Пловдив, одобрени с Решение №ОУ-014/10.05.2008 год. на ДКЕВР. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 31.01.2013 год. представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр. Пловдив в съответствие с разпоредбите на чл.10, т.3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД, одобрени с решение №ОУ-014 от 10.05.2008 год. са подменили съществуващо средство за техническо измерване /СТИ/ с фабричен №0094452 на клиента Вълко Желязков Вълчев с клиентски №********** с ИТН 2140426, на адрес: гр. Казанлък, ул.”23-ти пехотен шипченски полк”№102, вх.Е, ет.1, ап.2 и са монтирали ново. В протокола има поставен подпис в графата за клиент от Христо Иванов, но няма данни в какво качество същият подписва протокола.

За да отмени наказателното постановление, Районен съд Казанлък приема, че цитираната в наказателното постановление лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004 год. е издадена за разпределение на електрическа енергия за територията на областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково, като нарушението е извършено в гр. Казанлък, който е извън горепосочения териториален обхват, поради което и тези общи условия не биха могли да бъдат нарушени.На следващо място е приел, че установената фактическа обстановка не съответства на хипотезата на чл.63, ал.2 от общите условия. Наличието на подпис на лицето Христо Иванов, който не е собственик на имота и на подменения електромер, предполага качеството му на свидетел. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Административнонаказателната отговорност на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД гр.Пловдив е ангажирана за нарушение на чл.206, ал.1 от ЗЕ, който в приложимата редакция /ДВ бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 20 000.00 лв до 1 000 000.00 лв за енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия. Конкретното обвинение срещу „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД гр. Пловдив е за това, че не е спазило чл.63, ал.1 и ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната си мрежа, с което е нарушило издадената лицензия, тъй като неразделна част от нея се явяват посочените общите условия.

Като изпълнително деяние в АУАН и НП е посочено, че като е съставило протокол от 31.01.2013 год. за демонтаж/подмяна на средство за измерване в гр. Казанлък на клиента Вълко Желязков Вълчев с клиентски №**********, с ИТН 2140426 на адрес гр. Казанлък, ул.”23-ти пехотен шипченски полк”№102, вх.Е, ет.1, ап.2, който е подписан от Христо Иванов, незнайно в какво качество, което е нарушение на чл.63, ал.1 и ал. 2 от общите условия и е нарушило издадената лицензия.

Неоснователно е наведеното касационно оплакване, че териториалния обхват на лицензията не е била спорна между страните и съдът не е следвало да се произнася по това. В тежест на наказващият орган е да докаже отправеното обвинение за нарушената норма, която в конкретния случай е чл.63 от Общите условия на издадената лицензия. Следователно лицензията и нейния териториален обхват е от значение за съставомерността на деянието. Доколкото лицензията не е била приложена по делото пред районният съд, то единственият начин да провери съдържанието на същата е чрез интернет страницата на КЕВР, където лицензия №Л-140-07/13.08.2004 г. е издадена за дейността "разпределение на електрическа енергия" на територията на област Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково” и съдържанието й не е достъпно. Следователно като е стигнал до извода, че изпълнителното деяние - предмет на обжалваното наказателно постановление, е извършено в гр. Казанлък, т.е. извън териториалния обхват на посочената лицензия и утвърдените във връзка с тази лицензия общи условия, районният съд е формирал заключението си на базата на наличните по делото доказателства и тези които са общо достъпни.

Правилен е и изводът на въззивният съд, че вмененото като административно нарушение деяние не съответства на хипотезата на чл.63, ал.2 от приложените към делото и цитирани в наказателното постановление общи условия, която предписва, че когато клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД има право да състави протокола в присъствието на свидетели. Изрично изискване за подписване на протокола от свидетелите не е въведено с цитираната разпоредба. Единствено възможният вариант за неправомерно поведение с оглед спазването на тази разпоредба, а именно дали протоколът е съставен без участието на клиента и/или свидетели, не е предмет на развилото се административноказателно производство, респективно не е изследвано осъществяването на тези релевантни факти. Като изпълнително деяние е посочено „съставянето” на протокола, което съставяне обаче задължително за лицензианта. Доколкото административно нарушение е само това деяние, което е обявено от закона за наказуемо, т.е. поведение, което нарушава диспозицията на конкретна правна норма, недопустимо е съставът на нарушението от обективна страна да се разширява чрез въвеждане на нови елементи от наказващия орган, както е направено в настоящия случай. Дори и обаче да се приеме, че е необходимо полагането на подписи и от страна на свидетели, то в конкретния случай, това изискване е спазено. В протокола е положен подписа на лицето Христо Иванов, което е безспорно установено, че не е служител на касатора и не е лицето извършило подмяната /същата е извършена от Костадин Стефанов – разпитан като свидетел по делото/, нито е собственик на имота, чийто електромер е подменен. Следователно същият е свидетел на подмяната, макар и това му качество да не е изрично посочено в протокола. Касаторът не е извършил необходимите действия за установяване на спорните обстоятелства в конкретния случай, а именно в качеството на какъв Иванов е подписал протокола. Наличието на подпис опровергава твърдяното нарушение за липсата на свидетел, доколкото видно от протокола, е изрично отбелязано, че същият потвърждава данните отразени в протокола. В този ход на мисли, е безспорно установено, че Христо Иванов е свидетел на подмяната и потвърждава вписаните в протокола данни. С оглед на големият размер на наложената санкция, наказващият орган е необходимо да докаже по категоричен начин, че са налице всички съставомерни елементи от състава на административното нарушение.

С оглед изложените съображения съдът намира, че решението на районен съд Казанлък е постановено в съотвествие с материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №485/23.12.2015 год., постановено по АНД №1042/2015 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.