Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                        

                      

            155     20.05.2016 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА   

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар М.П.     

и с участието на прокурор П.Д.                                           

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 109 по описа  за 2016год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.     

 

   Образувано е по касационна жалба на Районно управление – гр. Казанлък към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 37 от 29.01.2016г., постановено по АНД № 1330/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък.  

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основания по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, не съответстват на императивните законови изисквания по чл.42 и чл.57 от ЗАНН досежно тяхното съдържание, като твърди, че са посочени всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че административно наказателното обвинение от фактическа страна е обосновано с извършването на две отделни административни нарушения, за които, в противоречие с разпоредбата на  чл.18 от ЗАНН, е наложено едно административно наказание. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г.   

Ответникът по касационната жалба – Д.Й.Й., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление, поради допуснати съществени формални и процесуални нарушения при неговото издаване.  

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Д.Й.Й. от гр. Раднево, против Наказателно постановление № 14-0284-003819 от 22.12.2014г., издадено от Началника на Районно управление – гр. Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Т589103/ 01.08.2014г., на Д.Й. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв., на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.08.2014г. в 20.40ч. на път първи клас № І - 6, км. 345+400, община Гурково, Д.Й., като водач на товарен автомобил „МАН 26.403” с рег. № СА7418ТА, управлява специален автомобил „МАН 26.403” с рег. № СА7418ТА, собственост на „ДЕЛТА-ПЕТРОЛЕУМ, като се движи по път от републиканската пътна мрежа без да е заплатил винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. В наказателното постановление е посочено, че няма валиден винетен стикер на предното панорамно стъкло за 01.08.2014г.

           Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и формална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН  процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание. Приел е, че липсата на конкретизация относно вида и категорията на управляваното от санкционираното лице ППС и представени доказателства в посочения смисъл, е довела до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено нарушение по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП. В мотивите към решението са изложени и съображения, че в обстоятелствената част на наказателното постановление са описани съставомерни признаци на две отделни административни нарушения, като е наложено едно административно наказание, което според съда съществено е накърнило правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради невъзможността му да разбере за какво точно нарушение е наказано.

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.    

 

      Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление е издадено в нарушение на законово регламентираните формални изисквания досежно неговото съдържание. Правилно съдът е констатирал, че с оглед на направеното в НП описание на нарушението, от фактическа страна е налице неяснота относно характеристиките на управляваното от Д.Й. ППС. Посочено е, че Д.Й., като водач на товарен автомобил „МАН 26.403” с рег. № СА7418ТА, управлява специален автомобил „МАН 26.403” с рег. № СА7418ТА. На следващо място доколкото административнонаказателната отговорност по чл.179, ал.3 от ЗДвП на водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, е диференцирана в зависимост на вида на ППС и/или  технически допустимата максимална маса на превозното средство, тези обстоятелства представляват съставомерни признаци от обективна страна на административното нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП и следва конкретно и еднозначно да бъдат посочени в наказателното постановление, като елемент от описанието на нарушението по см. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая, освен че  еднозначно не е определен вида на управляваното от санкционираното лице ППС – товарен автомобил или специален автомобил, не е посочена, нито са представени доказателства за неговата технически допустима максимална маса. Последното е от съществено значение за административнонаказателната правна квалификация на деянието, за определяне на приложимата санкционна норма - чл.179, ал.3, т.1 или чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП и за размера на следващото се за извършеното нарушение административно наказание – глоба от 3 000лв. или глоба от 1 500лв.  Ето защо правилно Казанлъшкият районен съд е приел, че фактическата, правна и доказателствена необоснованост на обвинението за допуснато от Д.Й. нарушение по чл.179, ал.3, т.1 т ЗДвП, представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

       

      Не се споделя единствено извода на въззивния съд за неяснота на обвинението относно това, дали наложеното на Д.Й. административно наказание е за нарушение на чл.139, ал.5 или на чл.100, ал.2 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба еднозначно сочат, че лицето е санкционирано за нарушение, изразяващо се в управление на ППС  по републикански път, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.  

 

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

          Съгласно Тълкувателно решение № 2/ 03.06.2009г. на ОС на колегиите от ВАС по тълкувателно дело № 7/ 2008г. по описа на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. С оглед на което искането на пълномощника на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски, следва да бъде оставено без уважение.

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

                           Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 37 от 29.01.2016г., постановено по АНД № 1330/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.  

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Й. *** 6, за присъждане на направените по делото разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                             2.