Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 156 20.05.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар М.П.

И с участието на прокурор П.Д.

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 111 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н.Х.Р. ***, против Решение № 35 от 29.01.2016г., постановено по АНД № 871/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита. Поддържа, че необосновано съдът е приел, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съответстват на императивните законови изисквания досежно тяхното съдържание. Твърди, че не е конкретизирано на коя от хипотезите на посочената като нарушена законова разпоредба се основава обвинението от правна страна. Излага доводи, че доколкото разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП предвижда налагане на санкция на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 до 1,2 промила, неправилно са му наложени административни наказания за установената при проверката концентрация на алкохол в издишания въздух. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 14-0284-003388 от 08.01.2015г., издадено от Началника на Районно управление – гр. Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – гр. Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Н.Х.Р. ***, против Наказателно постановление № 14-0284-003388 от 08.01.2015г., издадено от Началника на Районно управление – гр. Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Т798373/ 30.12.2014г., на Н.Р. са наложени административни наказания, както следва: - глоба в размер 600лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 150лв., на основание чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 30.12.2014г. около 13.35 часа в гр. Казанлък, пл. „Севтополис” до № 12А в посока изток-запад, Н.Р. управлява лек автомобил с рег. № СТ1135АХ, като не се движи на разстояние от движещия се пред него и намаляващ скоростта си на движение лек автомобил, блъска го отзад, от което настъпва ПТП с материални щети. Водачът управлява МПС след употреба на алкохол 0.85 промила в издишания въздух, като е тестван с тарирано техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7410” №0189. Издаден е талон за медицинско изследване № 0037527, който Р. е отказал да получи.

Казанлъшкият районен съд е приел, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила. Приел е, че съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП съответстват на императивните законови формални изисквания, като е разгледал, обсъдил и отхвърлил като неоснователно възражението на санкционираното лице във връзка с технически пропуск в АУАН при отразяване на пълния регистрационен номер на МПС, управлявано от Н.Р.. Въз основа на събраните по делото доказателства, приетата за установена фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерни от обективна и субективна страна деяния, правилно квалифицирани като административни нарушения по чл.174, ал.1 от ЗДвП съотв. по чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП. При съобразяване с обществената опасност, тежестта на нарушенията и други обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на санкциите за допуснатите нарушения, съдът е изменил наказателното постановление в частта за наложеното наказание за нарушението по чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП, като е намалил глобата от 150лв. на 110лв., а в останалата част наказателното постановление е потвърдено, по съображения за неговата материална и процесуална законосъобразност.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушенията от гл.т. на съставомерните им признаци. Вярно е, че съставомерен признак на нарушението по чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП, е наличието на ПТП. Необходимо условие, за да се квалифицира събитието като ПТП съгласно легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП, е настъпването на материални щети или предизвикване нараняване на хора. За обосноваване от фактическа страна на обвинение за извършено нарушение, квалифицирано по административно наказателния състав на чл.179, ал.2 от ЗДвП, необходимо и достатъчно е в наказателното постановление да бъде посочен обективният факт на настъпилото ПТП с причинени материални щети или нараняване на хора при описанието на този съставомерен признак на нарушението. Ето защо с изричното отразяване на факта на настъпилото „ПТП с материални щети” в обстоятелствената част на НП, императивните законови изисквания по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН са спазени. Всички съставомерни фактически обстоятелства, с оглед направената квалификация на деянието като нарушение по чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП, са посочени в наказателното постановление.

Непосочването на конкретното предложение на нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за нарушението на която е санкциониран Н.Р., не представлява процесуално нарушение, още по-малко съществено такова, ограничаващо правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице - от словесното описание на нарушението е абсолютно ясно, че от правна страна обвинението се основава на нарушаване на забраната по чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП – за управление на ППС под въздействието на алкохол.

Касационният жалбоподател е санкциониран на основание чл. 174, ал.1 от ЗДвП, съгласно която норма се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., водач на МПС, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Абсолютно несъстоятелно е възражението на касатора, че неправилно е подведен под отговорност и му е наложена санкция по чл.174, ал.1 от ЗДвП, тъй като установената концентрация на алкохол е в издишания въздух, а не в кръвта. Очевидно посочването „че водачът управлява МПС след употреба на алкохол 0.85 промила в издишания въздух”, е с оглед на начина, чрез който е установена концентрацията на алкохол в кръвта- тарирано техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 74104 № 0189, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

С оглед на изложеното и при установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за допуснати от Н.Р. съставомерни от обективна и субективна страна деяния – административни нарушения по чл.174, ал.1 от ЗДвП съотв. по чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП, в съответствие и при правилно приложение на закона въззивният съд е приел, че извършването на нарушенията е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Не е налице и допуснато от Казанлъшкия районен съд съществено нарушение на процесуалните правила, като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение. Съдът, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянията и тяхната правна квалификация. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като недоказани и неоснователни са всички оплаквания на санкционираното лице, като при спазване на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, решението съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 29.01.2016г., постановено по АНД № 871/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.