Р Е Ш Е Н И Е

№141 27.04.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №120 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД против решение №3/19.02.2016г., постановено по АНД №310/2015г. по описа на РС Раднево. С решението е потвърдено Наказателно постановление №30/23.10.2015г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 200 ал.1 т.6 от Закона за водите за това, че на 15.06.2015г. в село Ковачево, община Раднево в точка на заустване №1, корекция на река Овчарица, зауства отпадъчни води от рудник «Трояново-север» село Ковачево, като не изпълнавя задължението си да поддържа необходимото качество на заустваните отпадъчни води в съотвествие с изискванията на Разрешително за заустване на отпадъчни води №300162/06.11.2003г. с нов №33120078, продължено с Решение №330/03.06.2008г., актуализирано с Решение №РР-2016/31.07.2014г., изаддено от БД, ИБР гр. Пловдив. На 15.06.2015г. е установена фактическа концентрация на желязо от 12.65 мг/л при ИЕО -3.5мг/л. Този факт сочи на нарушение на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ – не изпълнява задължението си да поддържа необходимотот качество на водата в съответствие с условията на разрешителното, санкционирано по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ – изхвърля отпадъчни води във водните обекти като наруши емисионните норми и изскавния.

За да потвърди наказателното постановление, РС Раднево подробно е обсъдил всички доводи и възражения на страните, позовал се е на доказателсвата и е достигнал до извод за доказано административно нарушнеие по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, което може да бъде санкционирано от РИОСВ Стара Загора

Против тези доводи се излагат подробни съображения в касационната жалба като се иска то съда да приеме, че датата на съставяне на АУАН не е 01.09.2015г., а 02.09.2015г., че обвинението не е пълно, тъй като не е посочено допустимото отклонение при измерването на количеството желязо от лабораторията, че датата на нарушението не е установена, че дружеството е замервало желязото в същата лаборатория и е получило различен резултат, както и че Директора на РИОСВ Стара Загора не е компетентен да налага имуществени санкция по Закона за водите.

Ответника РИОСВ Стара Загора оспорва всички доводи на касатора и иска от съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Представителя на ОП Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.201 ал.2 от ЗВ, наказателните постановления за нарушения по чл.200 ал.1 от ЗВ с изключение на тези по т.16 и т.34-41, се издават от Министъра на ОСВ или от упълномощени от него длъжностни лица, какъвто е Директора на РИОСВ Стара Загора по силата на Заповед №РД-8/10.01.2011г. на Министъра на ОСВ, или от директорите на басейновите дирекции. Следователно налице е компетентност да се издаде наказателното постановление на основание чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ. На следващо място, датата на съставяне на АУАН е онази дата, на която актосъставителя подписва документа, с което административно наказателното производство е образувано. Акта е съставен за нарушение, установено въз основа на документи – протокола от извършеното изследване на взетата проба от реката в посочената точка на заустване на 15.06.2015г., което е удостоверено от съответните официални документи, обсъдени от РС Раднево, поради което не следва да се повтарят същите доводи. В хода на въззивното производство, касатора се е стремил да установи, датата на съставяне на АУАН, чрез установяване верността на момента, в който АУАН е връчен на представител на дружеството, което има правно значение само относно даване на възможност за възражения т.е. да има поне три дни между връчването и издаването на наказателното постановление. Датата 02.09.2015г. е посочена от представител на дружеството като дата, на която е получил акта, тъй като е вписал датата срещу „получих препис от акта”, и се е разписал за нарушителя над този текст, съответно е над текста /дата на получаване на акта/ е вписана датата 02.09.2015г. Касатора се е стремял да докаже, че това не е само датата на връчване на акта, но и датата на съставянето му. Както се посочи по-горе, акта се счита за съставен към момента на подписването му от актосъставителя, а по този въпрос свидетелски показания липсват. Никой не е питал свидетелките какво разбират под „присъствах само при съставяне на акта” – видели са актосъставителя да го подписва и си спомнят датата, на която това се е случило, или са присъствали на 02.09.2015г., когато Етов е удостоверил получаването на АУАН. Само за яснота, правото на защита не е нарушено от възникналото у жалбоподателя съмнение, че акта може би е съставен на 02.09.2015г. Факта, че нарушението е установено въз основа на документа, изключва изискването за присъствие на нарушителя, поради което от правно значение е връчването на АУАН и съставянето му в рамките на преклузивните срокове. Спора дали на 01.09. или на 02.09.2015г. е съставен акта се разрешава въз основа на неуспешно проведеното доказване на оспорването за невярност на датата, посочена от актосъставителя.

По следващия въпрос за посочване на допустимото отклонение при измерване на желязото във водата, съдът намира, че същото не нарушава нито правото на защита, нито води до непълнота на обвинението. Не се касае за разлика между допустимите и установените емисионни стойности в рамките на допустимото отклонение, за да се обсъжда неговото значение. Превишението е поне три пъти. На стр. 61 по делото е посочено желязо от 3.5 мг/л, а е установена стойност от 12.65мг/л, дори да се приеме , че стойността е с 1.14мг/л по-ниска, то значителното превишение остава.

Относно оплакването, че съдът неправилно е приел за доказано нарушението, следва да се каже, че протокола за изпитване №773/19.06.2015г., представен от ЛЕМНА ЕКОИНВЕСТ-БЪЛГАРИЯ АД посочва датата на получаване на пробата, количеството на пробата за изпитване, мястото от което е взета с географските му данни, които са цитирани от Акредитирания –Протокол за вземане на проба №213-В/16.06.2015г. т.е. съдържанието на този протокол е цитирано в протокола от изпитването и поради това е неоснователно оплакването, че е следвало съдът да го събере и да се позове и на този протокол, за да приеме обвинението за доказано.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №3/19.02.2016 год., постановено по АНД 310/2015 год. по описа на Районен съд Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.