Р Е Ш Е Н И Е

№142 14.05.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №121 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Образувано е по касационната жалба на Х.И.М. *** против решение №77/10.02.2016 год., постановено по АНД №41/2015год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено наказателно постановление №768/13/28.03.2013 год. на Началника на група при ОД на МВР - Стара Загора, като е потвърдено в частта с наложени административни наказания глоба в размер на 300.00 /триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, а е отменено в частта с наложени глоби в размер на 300.00 /триста/ лв. на основание чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП и глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП. В отменената си част наказателното постановление не е обжалваното, поради което и в тази си част същото е влязло в сила.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са съображения, че по отношение на лишаването от право да управлява МПС, наложено с наказателно постановление №8527/2008 год. на ОД на МВР – Стара Загора, влязло в сила на 15.05.2012 год. е изтекла погасителната давност, съгласно чл.81, ал.1, т.5 от НК. Що се отнася до вмененото нарушение на чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, съдът неправилно е кредитирал показанията на двамата свидетели, които са в лоши отношения с касатори и с които същият има конфликт, а не е кредитирал показанията на съпругата му. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №77/10.02.2016 год., постановено по АНД №2935/2015год. по описа на Районен съд – Стара Загора и да се отмени обжалваното наказателно постановление, в потвърдената му част.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение, следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорският районен съд се е развило по жалбата на Х.И.М. от с. Еленино против наказателно постановление №768/2013/28.03.2013 год. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора. С наказателното постановление, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №768 от 11.03.2013 год. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 300.00 /триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП; глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. на основание чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП и глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП. След преценка на събраните по делото доказателства Старозагорският районен съд е приел, че наказателното постановление е издадено в съответствие с процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, но при неправилно приложение на материалния закон в частта за наложено наказание, за управление на МПС, което е спряно от движение и за управление на МПС със скорост, несъобразена с пътните условия, при което е причинено ПТП. Това го е мотивирало да постанови решение в тази му част за отмяна, а в останалата част е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че са безспорно установени административните нарушения за управление на МПС, след като е бил лишен от това по административен ред с НП №9527/18.08.2008 год. и за отказ да бъде тестван с алкохол и не даване на кръвна проба, а при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В решението са изложени подробни съображения, които се споделят и от настоящата инстанция и които не следва да бъдат преповтаряни.

Не основателно е първото касационно оплакване, за изтекла погасителна давност по отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено с наказателно постановление №9527 от 18.08.2008 год. на ОД на МВР – Стара Загора. Нормата на чл.81, ал.1, т.5 от НК, касае условията, изразяващи в изтичане на определен срок, при което лицето се освобождава от носенето на наказателна отговорност, т.е. при изтичането на три годишен срок, ако в този срок не е възбудено административно наказателното преследване. Образуването на административнонаказателното производство става със съставянето на АУАН, която видно от приложената разпечатка е съставен на 23.08.2008 год., а наказателното постановление е издадено на 28.08.2008 год. Връчването на наказателното постановление, поставя началото на срокът с който лицето би могъл да упражни правото си на жалба срещу връченото наказателно постановление, но не е и възбуждането на административнонаказателно производство по смисъл на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Цитираната в касационната жалба разпоредба на чл.82, ал..3 от ЗАНН, регламентира абсолютната погасителна давност за изпълнение на наложените наказанията, като този срок започва да тече от датата, в която актът, с който е наложено съответното наказание е влязъл в сила. В конкретния случай, наказателното постановление е влязло в сила на 20.03.2012 год. и от този момент подлежи на изпълнение. В обжалваното наказателното постановление е посочено, че това наказание – лишаване от право да управлява МПС, изтича на 07.07.2013 год., което предполага че изпълнението му е започнало на 07.05.2012 год. Следователно не са налице предпоставките за прилагането на абсолютната погасителна давност за изпълнението на наказанието. Всъщност позоваването на абсолютната погасителна давност от стара на касатора касае законосъбразността на производството по издаденото наказателно постановление №9527/28.08.2008 год. и неговото изпълнение, което обаче не е предмет на настоящето дело. Горепосоченото наказателно постановление е влязло в законна сила, като наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС е било изпълнено, без в производството по изпълнението му касатора да е навел каквито и да е било възражения.

Не е основателно и второто касационно оплакване, за неправилно кредитиране на свидетелските показания. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на районния съд относно осъществената от него преценка на събраните свидетелски показания. С тях се установява само факта на управление на МПС от страна на касатора, но факта на отказа за изпробване с техническо средство за алкохол, както и отказът му да даде кръвна проба са възприети лично от актосъставителя, разпитан и в съдебното производство. Всъщност в нито един момент не са оспорени отказите, а се оспорва качеството на водач на касатора. Доколкото това качество му е било възприето от посочените в съставеният АУАН свидетели /Илия Илиев и Цветозар Кортенов/, които са очевидци и са възприели непосредствено факта на управление на МПС от страна на касатора, то е правилен изводът на районният съд, за качеството на водач на касатора. Действително между Цветозар Кортенов и Х.М. е бил налице конфликт, но такъв не е съществувал между Илиев и М.. В обратен смисъл са единствено показанията на Катя Монева, която е съпруга на жалбоподателят, поради което същата е заинтересована от оневиняването на касатора. Ето защо при правилна преценка на събраните доказателства по делото, районният съд е формирал мнението си за безспорна установеност на административното нарушение, изразяващо се в отказ на касатора да бъде тестван за алкохол с техническо средство, както и отказът му да даде кръвна проба.

С оглед изложените съображения съдът намира, че постановеното от първата инстанция решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №77/10.02.2016 год., постановено по АНД №2935/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.